Кого германците не вземат в плен на Източния фронт

1. Политработниците 

Химлер инспектира лагер за военнопленници, около 1941-1942 г.

Свободни източници

Още преди началото на операцията "Барбароса" участта на политическите работници на Червената армия (военните комисари и политическите ръководители, а в определени периоди и заместниците на политръководството) е била предрешена. Според "Директивите за подхода към политическите комисари", издадени от върховното командване на вермахта на 6 юни 1941 година, те е трябвало да бъдат ликвидирани първи.

"В борбата с болшевизма не може да се разчита, че врагът ще спазва принципите на хуманност  или на международното право!", се твърди в "Директивите": "Политическите комисари са инициатори на варварски азиатски методи на водене на война. Затова срещу тях трябва незабавно и без каквито и да било задръжки да се действа напълно безпощадно... Комисарите не се признават за войници; към тях не се прилага никаква международно-правна защита". 

Свободни източници

Холивуд често показва комисарите като безжалостни уродливи и страхливи сталински псета, които гонят войниците към вражеските картечници, криейки се зад гърбовете им. В действителност политическите работници в подразделенията на Червената армия са били едни от най-издържливите и храбри бойци. Те са отговаряли за духа и бойната подготовка на личния състав и често първи са тръгвали в атака, увличайки останалите. Именно затова те са били опасен и силен противник за германците.

Когато германците вземали в плен политработници, те ги отделяли от другите войници и след разпит, (ако това е било необходимо), са ги разстрелвали. Ако по някакъв начин те попадали в лагер за военнопленници, и там са ги подлагали на проверки. "Сред военнопленниците са се намирали отделни подлеци и негодници, които за огризки, за паница супа от ряпа, парче хляб, са предавали политръководителите, комисарите и евреите; без такива предатели Гестапо никога не би успяло да ги открие в лагера", спомня си Михаил Темкин, който е преминал през 10 концлагера.

Немски войници позират по време на разстрел

ТАСС

"Политруците и членовете на компартията най-много са ме поразявали с присъщото си достойнство и безспорната образованост", пише в мемоарите си "През ада за Хитлер" германският военнослужещ Хенрих Метелман: "Никога, или почти никога, не съм ги виждал да се отчайват, те никога не плачеха и от нищо не се оплакваха. И никога за нищо не молеха. Когато наближаваше часът на разстрела, а разстрелите бяха нещо постоянно, те отиваха на ешафода с високо вдигната глава".

2. Червеноармейците евреи

Войниците евреи стават първите жертви на Холокоста на територията на СССР. Тях започват да ги разстрелват още на 22 юни, няколко дена преди първите акции по унищожаването на градското европейско население.

Германски войници и евреи от окупираната територия преди масова екзекуция по време на ВСВ

ТАСС

Те са осъзнавали съвсем ясно какво ги чака в плен и често сами са слагали край на живота си. Така в средата на юли 1941 г. 375-а радиодивизия е обкръжена от германците. "Нищо не оставаше, освен да се предадем в плен", спомня си Игор Мелко: "Тогава Яша (Липорт) каза: "Аз не мога при тях". Изправи се в цял ръст, рязко свали кепето си, качи се на моста и тръгна срещу стрелящите картечници". 

Също както и политруците, евреите са отделяни от другите войници и на място са били ликвидирани. В стационарните и транзитните лагери за военнопленници селекцията на "расово непълноценни елементи" е била поверена на специални екипи на полицията по сигурността и СС. Откривали са ги при медицински прегледи, а мнозина са били предавани от своите.  

Австрия, концлагер "Маутхаузен". Ново постъпване на съветски военнопленници на поименния площад в Гусен, октомври 1941 г.

Бундесархив

Понякога откриваха евреи, "ръководейки се единствено от своята власт и интуиция", твърди оцелелият по чудо в лагер на смъртта Наум Фишман. "Офицерът и съпровождащият го фелдфебел бавно минаваха покрай строя, спираха се, внимателно се вглеждаха в лицата на застаналите пред тях. Офицерът вдигаше камшика, опираше го в гърдите на поредния военнопленник и казваше: "Ти". Откритите по този начин "евреи" са разстрелвани веднага. 

"Разкритите сред пленените евреи ги чакаше люта смърт", казва оцелелият концлагерист от "Пески" ("Пясъци") край Псков Афроим Фрайман: "Можеха да те потопят в ледена вода, а след това да те оставят гол цял ден на студа, докато не замръзнеш, а друг път предадения на полицаите евреин червеноармеец връзваха с въже за кола и тя го влачеше в кръгове по земята, а германците гледаха как се мъчи и се смееха. Най-бързата смърт за военнопленника евреин в този лагер беше една. Охраната насъскваше кучетата срещу него, които моментално нахапваха жертвата си до смърт".

Според различни оценки до 85 000 съветски войници евреи попаднат в германски плен. Само няколко стотин успяват да се върнат у дома. 

3. Партизаните

Залавяне на руски войник с вдигнати ръце в дупка

Бундесархив

Още преди войната със СССР германците са си давали сметка, че ще им се наложи да си имат работа със съветски партизани по един или друг начин. На 13 май 1941 г. главното командване на вермахта издава указ "За прилагане на военната подсъдимост в района на "Барбароса" и за специалните войскови мерки", в който ясно се посочва: "Партизаните трябва безпощадно да се унищожават от войските по време на боя и при преследване".  За борба с партизаните са създадени девет охраняващи дивизии. 

Мащабите на партизанската борба в Съветския съюз обаче поразяват и обезкуражават германците. От малки диверсии и нападения срещу неголеми гарнизони "народните отмъстители" стремително преминават към създаването на многобройни отряди, способни да освободя огромни територии в тила на врага (така наречените партизански краища) и дори да се сражават с редовни части на вермахта като равни противници.

Съветски военнопленници, които сами копаят гроба си, преди да бъдат разстреляни през 1941 г.

Валерий Христофоров/ТАСС

Ожесточението и ненавистта към "безсъвестните жестоки убийци" сред германците достигат предела си. Ако политруците и евреите са имали някакви шансове да оцелеят, когато попаднат в лагер, то заловените партизани, които нацистите са приравнявали към престъпници, ги е чакал неминуем разстрел. Трябва да се отбележи, че партизаните са се разплащали с германците със същата монета.

Още по-популярен начин за наказване със смърт на "горските бандити" е било публичното обесване. Такава позорна смърт, според нацистите, е трябвало да сплаши и откаже жителите на окупираните територии да помагат на партизанското движение, за което са могли да се окажат на съседното място на бесилката. "На улица "Московская", където сега се намира Домът на бита, по онова време беше Суражският базар",  разказва жителката на Минск Валентина Поляк: "Германците ни водеха там от училище и ни караха да гледаме как бесят партизани. Тази страшна картина ми е пред очите и до ден-днешен. Тогава бях на 12 години".

Екзекуцията на Зоя Космодемянская

Global Look Press

"Всеки партизанин, попаднал в плен, германците и полицаите убиваха или пребиваха до смърт", спомня си "народният отмъстител" Григорий Исерс: "При нас един партизанин успя да избяга от плен. В отряда не му вярваха и оръжие не му дадоха, следяха всяка негова крачка, защото самият факт, че той е бил в плен при германците и е останал жив, ни се струваше невероятен".

Събрахме за вас 20 известни снимки от Източния фронт по време на Втората световна война!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.