3 истории за спортисти, репресирани по времето на Сталин

Legion Media; Michael Prehner, Fyodor Kislov/MAMM/MDF
По време на Големия терор при Сталин над милион души са разстреляни, изпратени в лагери или затвори. Хиляди от тях се занимават със спорт, а някои дори са видни шампиони.

На 30 юли 1937 г. е подписана заповед на НКВД №00447 "За операция по репресиране на бивши кулаци, престъпници и други антисъветски елементи". Тя слага началото на т.нар. Голям терор. В категория "други антисъветски елементи" може да попадне всеки – според различните доноси хората биват заподозрявани в шпионаж и дори в подготовка на заговор срещу Сталин.

За година и половина са арестувани повече от един милион души, около 700 000 са разстреляни, а останалите са изпратени в ГУЛАГ. Огромна част от тях се занимават със спорт.

Основателят на шахматното движение Василий Русо умира в лагер

Василий Русо е художник и скулптор. Но именно благодарение на него СССР става шахматна държава и създава толкова много шампиони.

През 1900 г. младият Василий Русо идва от провинция Одеса в столицата Петербург, за да учи в Художествената академия. Той случайно попада в ресторант "Доминик", където се играе шах. Научава се да играе сам и отначало е запленен от играта шашки, "тази коварна, измамно проста и същевременно толкова мистериозно сложна игра".

След Гражданската война Русо се озовава в Москва и през 1920-1923 г., по негови спомени, той "работи по популяризирането на шахмат и шашки в Москва". През 1924 г. председателят на Висшия съвет по физическа култура и спорт Константин Мехоношин кани Русо да поеме организацията на движение по шахмат и шашки в целия Съветски съюз.

В. Н. Русо (1-ви ред, 5-ти отляво) в групова снимка на участниците в Третия шампионат на СССР по руски шашки

Ентусиастът Русо не само открива множество кръжоци, но и организира шампионат по шахмат и шашки, Всесъюзната секция по шахмат и шашки, като издава и списание, посветено на тези спортове, пише помагала и е истински фен на работата си.

По време на Големия терор обаче Мехоношин е разстрелян. Той е един от съратниците на Лев Троцки - най-големия враг на Сталин в партийната борба. В края на 1930-те години Сталин решава да се отърве от всички троцкисти.

По този нелеп повод е арестуван и Русо. Шахматистът е осъден на пет години в лагер. От тежката работа в дърводобива и изключително оскъдното хранене, което става още по-зле с избухването на Втората световна война, здравето на Русо се влошава и той умира през 1942 г. - малко преди да изтече присъдата му.

Рекордьорът, прекарал 10 години в лагерите

Николай Ковтун има забележителни данни по природа - на 17-годишна възраст той участва в първите си състезания по лека атлетика и без никаква подготовка скача 1,70 м на височина и повече от 6 м на дължина.

От провинциалния Ростов на Дон, където Ковтун тренира и учи в институа, той е повикан в Москва. Треньорът е възхитен от неговия талант и дори конкурентите му го смятат за гений: той скача блестящо както на височина, така и на дължина. Три тренировки са му достатъчни да усвои скок с пръчка и веднага показва отлични резултати.

През 1937 г. Николай Ковтун е първият съветски състезател на висок скок, преодолял границата от 2,01 метра. Треньорът му е уверен, че ще постави нов рекорд, но през същата година Николай е арестуван точно по време на тренировка.

В жилището му е направен обиск, а на жената на "врага на народа" - с бебе на ръце, е наредено да напусне Москва и дори да се отрече от съпруга си, но тя не го прави.

Ковтун е осъден на 10 години в лагер и е изпратен да изтърпи наказанието си в Далечния север в лагерите в Норилск и Воркута, известни с ужасните условия на труд при екстремни студове, както и с оскъдната си храна.

Защо арестуват младия спортист? Няма късмет с родното си място... Ковтун е роден в китайския Харбин, град на границата с Русия. Родителите му строят там китайско-източната железница. След революцията Съветите я продават на китайците и хиляди строители се завръщат в родината си. През 1937 г. внезапно всички "харбинци" и техните семейства са обявени за шпиони, като се твърди, че извършват диверсионни дейности за Япония.

След десет години лагери и глад, през 1947 г., Ковтун все пак се събира със семейството си. През цялото това време жената на "врага на народа" не е наета на работа никъде, а заради войната цари глад. Скоро обаче Ковтун е "залят" от нова вълна репресии, през 1948 г. е издаден държавен указ за изпращането на "особено опасни държавни престъпници" в доживотно изгнание в отдалечени части на страната. Така искат да "скрият" бившите затворници, които са свидетели на ужасите на Големия терор.

След смъртта на Сталин Ковтун е реабилитиран. Той работи като учител по физкултура, а по-късно отваря и зала за лекоатлети в института по физкултура. Реабилитирани са и неговите рекорди, които по-рано са изтрити от историята на спорта.

Тенисистът Арчил Мдивани е разстрелян

Арчил Мдивани играе тенис от дете. През 20-те години на миналия век това е спортът на елита, а бащата на Арчил, Буду Мдивани, е назначен за търговски представител на СССР във Франция. Арчил ходи при него и гледа европейски тенис, който е доста по-смел от съветския. Арчил демонстрира видяното на корта в СССР и събира пълни зали. Той се мести в Ленинград, става многократен шампион и един от най-добрите тенисисти на 1930-те години.

Аполитичният Арчил обаче също страда от произхода си. Баща му е бил болшевик и високопоставен партиен служител, който неведнъж е изпращан на важни постове зад граница. В началото на 1920-те години обаче той подкрепя Ленин, а не Сталин, по въпросите на националната политика на партията, а след смъртта на Ленин минава в абсолютна опозиция на Сталин - на страната на Лев Троцки. В края на 1920-те е арестуван и лежи три години, а това отново му се припомня при Големия терор.

През 1937 г. бащата, майката и братята на тенисиста са арестувани, влизат в "списъците за разстрел" като особено опасни "вредители", които трябва да бъдат разстреляни без съд.

Има една легенда, че коварният сталински съратник Лаврентий Берия решава да направи номер на тенисиста и обещава да освободи семейството му от затвора, ако играе на турнир. Арчил играе с последни сили и печели, но на банкета след играта разбира, че уговорката е лъжа и семейството му няма да бъде пуснато. Той избухва и пред всички казва на Берия, че в семейството му не може да има раг на народа". Берия не може да прости подобна дързост.

Берия

Скоро Арчил е арестуван. Той е осъден на разстрел за връзката си с ръководителя на контрареволюционната троцкистка организация Буду Мдивани (т.е. за връзката си със собствения си баща), а също така е обвинен в подготовка на покушение срещу Берия.

А знаете ли защо Николай II абдикира от руския трон?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"