Салават Юлаев: Как един бунтовник попада върху герба на Република Башкортостан

"Да не дава господ да видим руски бунт – безсмислен и безпощаден!". Тази фраза от повестта на Александър Пушкин "Капитанската дъщеря" се е превърнала в афоризъм. Тя, както и цялото произведение, е посветена на селското въстание от 1773-1775 г. под предводителството на донския казак Емелян Пугачов, което е най-голямото в историята. На царската армия са ѝ нужни две години, за да го потуши. Но докато в съветските времена за Пугачов знае всеки руски ученик, то името на сподвижника му Салават Юлаев е дълбоко запечатано единствено в умовете на хората, живеещи в Република Башкортостан. Как се случва това?

Сподвижник на най-големия руски бунтовник

Пугачов се представя за умрелия цар Петър III и вдига казаците и селяните в Урал и Поволжието на масов бунт. Към армията му се присъединяват и жителите на южен Сибир – башкири, татари, чуваши и много други. Един от главните му съратници по тези места е Салават Юлаев – той оглавява отряд от башкири.

Когато въстанието започва, Салават е само на 19 години. Той се присъединява към бунтовниците заедно с баща си, Юлай Азналин, който произхожда от знатен и богат род на башкирски дворяни. Още преди въстанието Юлай участва в няколко военни операции на руската армия и е награден със земи от царя. С развитието на башкирските области обаче властите предават земите на Юлай на купувачи, които строят фабрики. Неспособен да си върне собствеността, Юлай и синът му се присъединяват към Пугачов и събират трихиляден отряд от селяни.

"Свирепият Салават", както го нарича самият Пушкин в книгата "Историята на Пугачовския бунт", се отличава в боевете: той провежда няколко успешни сражения, участва в обсадата на Оренбург и превзема една от крепостите, като окупира хазната ѝ. Особено свиреп е Салават по бившите земи на баща си – той дори подпалва царските заводи там.

През 1775 г. царската войска все пак успява да разбие отряда на Юлаев, а самият той е заловен. Заедно с баща си е осъден на каторжен труд и на позорно наказание – бой с камшик и жигосване. Той прекарва последните 25 години от живота си в пристанището Рогервик на Балтийско море (днес това е естонският град Палдиски) и умира през 1800 г. на 46-годишна възраст.

От бунтовник в герой

Екатерина II, която царува по онова време, прави всичко възможно пугачовците да бъдат изпратени в забвение – за бунта се пише много малко, като цензурата се грижи внимателно това да е така.

"В архивите на Оренбургска област намерих цели папки с дела срещу хора, които просто са произнесли името на Емелян Пугачов и Салават Юлаев", споделя башкирският писател и автор на книги за Юлаев Мирас Иделбаев.

И все пак, в родната Башкирия има хора, които помнят Салават и го смятат за герой и доблестен воин. Въпреки опасността от наказание и преследване от царската полиция, хората започват да създават песни и легенди за Салават. Например в една от тях се казва, че в башкирските планини има толкова много кристали, защото цели села плакали, когато героят бил отведен в каторга.

Юлаев е известен в Башкирия и като поет-импровизатор. Той възпява красотата на уралските планини, учи военните на смелост и самоотверженост. Стиховете му не са съхранени писмено, но се разпространяват сред башкирите от уста на уста. Появяват се напечатани едва в края на XIX век. Тогава името му за първи път излиза от забвението и се появява биография, в която бунтовникът за първи път е наречен герой.

Но истинската слава на Салават идва по време на социализма – болшевишката пропаганда възхвалява борците с царизма. През 1929 г. е издаден историческият роман на Степан Злобина "Салават Юлаев", където той е изобразен като герой, предаден от съратниците си. През 1940 г. по книгата е заснет и филм.

В същото време почти във всеки град в Башкортостан се появяват и улици, кръстени на Юлаев. И дори цял град е кръстен Салават. През 1961 г. в Уфа се ражда хокейният клуб "Салават Юлаев", а през 1967 г. е издигнат гигантски монумент – статуя на героя с камшик и сабя, обяздил кон.

Съвременният Салават

Юлаев не е забравен и след разпадането на СССР, макар че за повечето съвременни башкири той няма героичен или сакрален ореол. Затова пък паметникът му от съветско време се е превърнал в истинска визитна картичка на Уфа и туристическа атракция. А от 1993 г. той краси и герба на Република Башкортостан.

Според башкирския журналист и медиен мениджър Разиф Абдулин "всички знаят историята му и ролята му в Пугачовския бунт, но съвременните башкири свързват това име най-вече с хокейния клуб".

Абдулин смята, че "Салават Юлаев" днес е своеобразен бранд на републиката, който хокейният клуб защитава.

Разказваме ви още за въставането на Пугачов: 5 въпроса за най-големия бунт в историята на Русия!