В края на 1940-те години САЩ разработват повече от десет плана за нападение на СССР. Всички те се основават на масирана ядрена бомбардировка на най-големите промишлени центрове на Съветския съюз. Временният американски монопол над атомната бомба и многото бомбардировачи позволяват това. Нито зенитната артилерия, нито изтребителите могат достойно да се сравняват с тези самолети на големи височини.
През лятото на 1950 г., след избухването на Корейската война, международната обстановка се обостря толкова, че Сталин поставя пред конструкторите задача в най-кратки срокове да се обезпечи защитата на Москва от масирана (1200 бомбардировача) въздушна атака от всички страни. Освен това защитата трябва да е абсолютна – неприемливи са дори няколко самолета с ядрени бомби, които да пробият до столицата, пише "Российская газета".
Не по-сложно от атомна бомба
Изчисленията показват, че за обезпечаване на защита на такова ниво са необходими 56 стартови позиции за зенитни ракети, разположени в два пръстена около столицата. Външният, на разстояние 85-90 км от центъра на Москва, трябва да се състои от 34 стрелкови комплекса. Вътрешният – от 22. Задачата им е прехват на бомбардировачи, които пробиват първата отбранителна линия.
Всяка стартова позиция трябва да бъде оборудвана с многоканална радиолокационна станция (РЛС) за едновременен обстрел на 20 цели и 60 ракети на пускови установки, за да не се губи време за презареждане. "Очите" на системите трябваше да са 14 мощни радара за откриване: 10 на външния пръстен и 4 на вътрешния.
По това време нищо от споменатото не съществува. Павел Куксенко, с когото Сталин се консултира, сравнява сложността по създаването на система за ПВО с атомен проект.
А, Б, В
Работите по създаването на всички компоненти се водят паралелно. НИИ-20 (сега ВНИИРТ) строи далечния радар A-100. KБ-1 (сега подразделение на концерна за ПВО "Алмаз-Антей") разработва общия облик на системата и най-сложната ѝ част – РЛС за съпровождане на целите и насочване на ракетите. Тя работи в сантиметровия диапазон, има футуристичен вид и индекс Б-200. Опитно-конструкторско бюро (ОКБ) "Лавочкин" строи ракетата В-300. По проекта работят десетки организации в цялата страна, финансира се от първия (атомен) отдел към Министерския съвет на СССР. Всичко е разписано в секретно постановление на Министерския съвет от 9 август 1950 г.: от тактико-техническите характеристики на системите до възнагражденията за разработчиците, ако изпълнят поставяната задача. А те я изпълняват.
Виталий Кузмин
Кръговият радар A-100 "Кама" е създаден за три години. Б-200 и Б-300 отиват на изпитания на полигона "Капустин Яр" през септември 1952 година. Осем месеца по-късно комплексът с една ракета сваля самолет-мишена Ту-4 на височина от 7 км. Между другото, както в атомния проект, военните не са запознати с подробностите по разработването на С-25. През 1953 г. командването на войските за ПВО иска сравнителни изпитания - генералите не могат да повярват, че някакви летящи "керосинки" са по-ефективни от преминалите през война техни оръжия. След тестовата стрелба няма повече въпроси.
Прадядото на С-300
През 1954-та около Москва започва изграждането на стартови позиции. Те са съединени с околовръстни бетонни пътища - сега това са федералните магистрали A-107 и A-108. След година системата С-25 "Беркут" е приета на въоръжение. Това е революционна разработка, при която всичко е първо в света: оперативно-стратегическа система за ПВО, многоканални РЛС, ракети с вертикално изстрелване... Разчетите на С-25 са сведени до ракетни полкове и четири корпуса, от тях се образуват 1-ва Краснознаменна армия за ПВО със специално назначение - малко променена, тя пази небето в Москва и до днес.
С приемането на "Беркут" на въоръжение рязко се съкращава броят на чуждестранните самолети, които опитват да нарушат границите на Съветския съюз. Системата е на бойно дежурство от 30 години и за щастие никога не е била използвана по предназначение. Технологиите на C-25 са използвани в мобилния комплекс C-75, който свалq U-2 на Пауърс; C-125, която сваля стелт самолета F-117; и последващите системи до C-300, които през 1980-те години заменят "Беркут" в охраната на московското небе.