Как едно семейство в СССР си отглежда лъв

Лев Лвович Берберов заедно с жена си Нина и двете им деца – Ева и Рома живеят в просторен апартамент от 100 кв. м в съветския Баку (днес – столица на Азербайдан). Лев работи като архитект, но цял живот обича дивите животни – отглеждал е котки, кучета, папагали, таралежи, еноти, змии. По едно време в апартамента му живеят едновременно вълк и пума, разказва жена му Нина в интервю за "Аргументи и факти".

През лятото на 1970 г. Нина, заедно с дъщеря си, се разхожда из зоопарка и вижда в една клетка "жалка сива топчица".

"Дъщеря ми ми каза: 'Мамо, виж, там умира едно кученце'. А аз отвърнах: 'Дъще, това не е кученце, това е малко лъвче, царят на животните. Може би е болно'. Помолих директора на зоопарка да ни даде този нещастен мъник", спомня си Нина.

Берберови намират ветериинар, който им помага да излекуват лъвчето, и го наричат Кинг – в чест на царя на всички диви животни. Според семейния приятел Владимир Алексеев те влагат доста усилия, за да спасят лъва.

"Слагаха му бутилки с топла вода, хранеха го с всевъзможни смеси. В началото предните лапи на лъвчето изобщо не работеха. Те ги масажираха с дни. Постепенно лъвът започна да ходи, но дефектът му остана за цял живот”,  спомня си Алексеев.  

Семейството огражда терасата на апартамента си с тел, за да може Кинг спокойно да се "разхожда", а сутрин го извеждат на разходка в местния парк. През останалото време той броди свободно из апартамента. Според Нина Кинг бързо се сприятелява с всички останали животни в апартамента, включително с миниатюрното кученце Чап, с което дори спят заедно.

"Понякога, когато на Кинг му ставаше скучно, той идваше в нашата спалня, лягаше на леглото, избутваше ни, изпъваше се по гръб и заспиваше непробудно. Сутрин се събуждаше заедно с всички, закусваше, играеше с децата. Те го дърпаха за мустаците, яздеха го като кон: с него можеше да си правиш каквото поискаш, той изобщо не се сърдеше и никога не се е зъбил", разказва Нина.

Е, Кинг не е особен любимец на съседите – нощем той често ги буди с лъвския си рев, а и козината му пада в съседните жилища от балкона.

"Прибираш се от работа – никаква почивка. Сън също няма – лъвът ревеше толкова силно, че посудата дрънчеше. Понякога той се хвърляше с рев на стената и от тези удари ни падаше мазилката. Но най-лошо беше с миризмата и козината. Така миришеше, че постоянно ми се гадеше. Съседите до нас имаха дете, което страдаше от алергия. Сега е на 20 години, алергията му прерасна в жестока астма", оплаква се в началото на 1970-те години съседът Александър Кривенко.

На всички жалби Лев Берберов отговаря, че това е уникален експеримент по опитомяване на животни. Местното отделение на комунистическата партия приема това оправдание – по разпореждане на първия секретар на Централния комитет на комунистическата партия на Азербайджан Гейдар Алиев (после той става президент на Азербайджан от 1993 до 2003 г.) в дома на Гайдаров почти всеки ден се изпраща камион с безплатно месо за Кинг, пише вестник "Дилетант".

Слава и кино кариера за Кинг

С времето почти всеки ден в апартамента започват да идват първоначално азербайджански, а после и московски журналисти – всички искат да видят как лъвът седи на масата за обяд или лежи на леглото. Дори излиза поредица от картички с Кинг, на които Роман сплита гривата му, Ева се люлее на люлка, докато лъвът я "пази" или Кинг просто спи на възглавница, покрит с одеяло.

От печатните издания Кинг се прехвърля в киното – снимат го във филма "Момичето, момчето и лъвът". През 1973 г. Кинг е поканен за снимките на комедията "Невероятните приключения на италианците в Русия". За тези снимки семейството и Кинг първоначално се мести в Москва, а след това и в Ленинград.

Кинг се оказва лош актьор – семейство Берберови изобщо не го дресират и той не може да изпълнява дори най-обикновените команди. Освен това актьорите се страхуват от "домашния" любимец.

"Лъвът беше недресиран, невъзпитан и според мен тъп. <…>. Отношенията с 'дресьорите' му бяха сложни. По най-малкия повод и без повод те казваха: 'Лъвът е болен, лъвът не може, лъвът се умори'. След това, след като Кинг пробягваше, да кажем, 20 метра, те казваха: 'Лъвът се преумори и днес няма да снима'. Така изкрънкваха още пари от режисьора, който ненавиждаше цялата тази менажерия", разказва режисьорът на комедията Елдар Рязанов.

След снимките Кинг и семейство Берберови се местят в Москва. Лъвът е настанен в 64-о училище – там няма занятия по време на лятната ваканция. Според Нина из съседните улици всеки ден минава кола с високоговорител, която обявява, че влизането на територията на сградата е забранено.

Въпреки това Кинг е навестяван от московската интелигенция. Веднъж дори го карат в съседното село Переделкино в санаториум за болни деца. Децата са във възторг – някои дори го тупат по гърба, надничат в очите му, дърпат му опашката. В същия ден го качват на автобус и го карат на гости в дачата на известния детски писател Юрий Яковлев. На оградата на вилата има надпис "Привет, Кинг", а лъвът е посрещнат от почти всички жители на селото.

"Докато собствениците му заедно с домакините и гостите пируваха на масата и вдигаха наздравици в негова чест, Кинг лежеше под едно дърво в градината и си играеше с кучето на стопаните Чап. В този ден кучето бе единственото живо същество, което разбираше лъва и разведряваше гордата му самота", пише в мемоарите си "Простреляни звезди. Угаснали в пика на славата си" Фьодор Раззаков. Това са последните дни от живота на Кинг.

Трагичната смърт на Краля

На 24 юли 1973 г. Кинг играе футбол в спортната зала на училището с асистента Александър (историята мълчи дали той е бил нает от семейството или предоставен от снимачния екип по време на снимките – бел. ред.). Прозорците на залата гледат към ябълкова градина и не са плътно затворени. В един момент Саша оставя Кинг сам. В залата няма друг човек – главата на семейството е до магазина, а Нина готви обяд.

През това време покрай училището минава 18-годишният студент Владимир Марков. Заедно с приятелката си, той разхожда кучето си. Любопитното куче се промъква през оградата на училището и се оказва точно срещу спортната зала. Марков прескача оградата, хваща кучето, дава го на приятелката си и се готви да скочи обратно, но не успява: Кинг се хвърля от залата през прозореца и напада Владимир в гръб.

Момичето започва да крещи неистово и вдига целия квартал на крак. Минувачите викат полицията. На мястото бързо пристига лейтенант Александър Гуров и вижда как 240-килограмовият лъв седи в храстите, затиснал на земята обезобразения Марков и се кани да откъсне главата на полуживото момче. Гуров прострелва животното няколко пъти.

"Първа на мястото на произшествието дотича стопанката на звяра-убиец, след това дойде и мъжът ѝ и започнаха да ми крещят: 'Фашистко копеле! Ето това е съветската действителност!'. А до тях лежи момче в локва кръв. На това нещастие те изобщо не обърнаха никакво внимание. <...> Бях в недоумение, нищо не разбирах: нали бях спасил човек?!", спомня си самият Гуров.

Марков остава жив – за него срещата с лъва завършва с лек шок и голяма загуба на кръв. Но за Берберови смъртта на Кинг се превръща в истинска трагедия. Семейството дори иска да съди Гуров за убийството на лъва, тъй като са убедени, че Марков сам е провокирал звяра да го нападне.

"Според очевидци Марков започва да прави физиономии и да скача, като се обръща ту с лице, ту с гръб към лъва. За Кинг това е покана за игра: нашият асистент така репетираше с него за един от епизодите в 'Италианците', в който лъвът гони човек и го поваля на земята", разказва Нина Берберова своята версия за инцидента. "Лейтенантът чул виковете, притичал се към оградата и без да знаел какво става, стрелял по Кинг. Лъвът веднага се отдръпнал от момчето към разбития прозорец. Но изглежда, Гуров се е увлякъл и е изпразнил целия си пълнител в Кинг".

Опитите да се обвини милиционерът се оказват напразни – Гуров продължава кариерата си в министерството на вътрешните работи. Семейството погребва Кинг на дачата на писателя в Переделкино и се връща в Баку.

"Много тъгувахме, плакахме. Но най-много страдаше Чап. <…> Ветеринарят каза, че няма да живее още дълго, защото е с прединфарктно състояние. И наистина, на следващия ден си замина и Чап", разказва Нина.

Кинг 2 и смъртта на едно дете

Скоро семейството си взема второ лъвче – според Берберова Кинг 2 им е купен и подарен от представители на московската интелигенция, за да ги утешат. Сред ентусиастите е и самият писател Юрий Яковлев, както и знаменитият автор и изпълнител на бардови песни Владимир Висоцки и актьорът Сергей Образцов.

"Вторият Кинг изобщо не приличаше на първия ни любимец: него го бяхме спасили от смъртта и той ни се отблагодаряваше за това с уважение и добри отношения, а и изискваше той самият да бъде уважаван. Все пак и Вторият Кинг смяташе Лев Лвович за 'водача на прайда' и го слушаше", спомня си Нина.

През 1978 г. главата на семейство Берберови умира от сърдечен пристъп и Нина остава сама в апартамента с двете деца, лъва и други животни, включително пумата Леля. Според нея Кинг 2 не проявявал никаква агресия към Нина и децата дори след смъртта на Лев – даже го снимали в два филма – "Лъвът избяга от вкъщи" и двусерийния "Имам лъв".

Идилията продължава до 24 ноември 1980 г., когато след работа Нина влиза в апартамента и усеща миризма на дим. Вижда как пумата Леля се е сгушила в ъгъла на стаята, а Кинг 2 ръмжи и се хвърля по мрежата на терасата. Един съсед пък подскача и хвърля към лъва парчета от пластмасов гребен. Нина прогонва съседа, нахранва сина си, след което носи месо на Кинг. Внезапно той започва да се държи неадекватно: скача на своя рафт, свива се и напада Нина – поваля я по гръб и раздира главата ѝ с лапа.

"Рома скочи, опита се да избяга, но Кинг 2 с един скок го хвана, съдра скалпа му и го уби на място. Загубих съзнание. Осъзнах се едва, когато започнаха изстрелите. Милиционерите, които бяха повикани от съседите, се бяха покачили на покрива от всички страни и започнаха да стрелят", спомня си Нина. Пумата в това време изскочи на улицата – милиционерите убиха и нея.

Според журналиста Василий Песков в апартамента се носела страшна воня и било ужасно мръсно.

"Във ваната, в локва кръв, лежеше неподвижно момче. На пода до него седеше обезобразена жена – със скалпирана глава и множество рани по тялото. 'Спасете сина ми', тя също беше почти в безсъзнание <…> никога в живота си не бях виждал толкова ужасяваща гледка: воня, всичко беше съдрано <…>. Подполковник Джангиров, който в този апартамент изпитваше същия шок, каза: 'Остави лъва! Дори мишка би се разбунтувала тук!'", пише Песков.

Роман Берберов умира в болница ден по-късно, без да се върне в съзнание. Нина Берберова е върната към живота от дъщеря си и от неин приятел, за когото по-късно се омъжва и изоставя увлеченията си към развъждане на диви животни. Тя така и не успява да си прости смъртта на сина си.

Вижте още 10 уникални снимки от дивата природа на Русия, в която, уви няма да видите лъвове!