През април 1945 г. съветските войски уверено напредват към сърцето на Хитлерова Германия – Берлин. Териториите на Третия райх намаляват стремително, а въоръжените му сили буквално се топят.
Малцина могат да предположат, че в тези условия, на прага на окончателния разгром на нацизма, Вермахтът ще нанесе поражение на Червената армия. Обаче точно това се случва.
Успешно настъпление
Архивна снимка
Последният си триумф във Втората световна война немците отбелязват в Саксония. Там към Дрезден настъпват части на 52-ра армия и 2-ра полска армия. Сформирана на територията на СССР основно от поляци, тя е оборудвана със съветско въоръжение и се подчинява на съветското военно командване.
Архивна снимка
Първоначално настъплението на съветските и полските войски върви успешно. На 16 април те преминават река Ниса и пробиват вражеската отбрана, като за три дни започват щурм на стратегически важния град Бауцен, който немците са превърнали в здрава крепост. Остатъците от гарнизоните и отрядите на народното опълчение Фолксщурм са в старинната крепост Оренбург.
Архивна снимка
Междувременно към Дрезден се приближават части от 1-ви полски танков корпус на 2-ра полска армия. Командващият армията генерал Карол Сверчевски е буквално обсебен от превземането на един от важните немски центрове. Той мечтае именно полските войници да влязат първи в града. Както обаче се оказва, това изиграва голяма роля в последвалото поражение.
Архивна снимка
Неочакван удар
Вдъхновени от успешния пробив на запад, съветските и полските войски твърде много разпръскват свързочниците си. Танковите и механизираните части, като се изтеглят от тила, се втурват към Дрезден. А немците, без да губят време, се възползват от това.
Архивна снимка
Съсредоточавайки много сили, включително елитната парашутно-танкова дивизия "Херман Херинг", те удрят настъпващите войски по фланговете и до 21 април им отрязват пътя, като обкръжават основните сили на 2-ра полска армия и някои съветски подразделения. Както пише в своите мемоари командващият 1-ви украински фронт маршал Иван Конев, "предприемайки силни флангови контраудари, хитлеровците се надяват да създадат кризисна обстановка по целия ляв фланг на нашите войски и да повлияят на хода на операцията в главната берлинска посока".
В резултат на немското контранастъпление са разгромени няколко съветски и полски части. Ситуацията се изостря от това, че в този участък от фронта Луфтвафе може да се сдобие с временно господство във въздуха – основните сили на съветската авиация са ангажирани в битката за Берлин. Конев заповядва на обкръжените части да ликвидират пробива с общи усилия, но този план се проваля почти веднага. Взаимодействието между съветските войски и поляците се оказва много сложно.
Сверчевски не приема ситуацията сериозно и вярва, че противникът ще бъде отблъснат в най-кратки срокове. 1-ви танков полски корпус продължава настъплението си към Дрезден. Чак по обяд на 22 април генералът осъзнава мащабите на задаващата се катастрофа и дава заповед на танкистите да обърнат обратно към Бауцен. Танковете, които пристигат вечерта, се включват в битката, но като цяло безрезултатно.
Архивна снимка
Заради грешната преценка на командването си, полските войски са обхванати от хаос и паника. Артилерийските части се оказват без поддръжка от пехотата и отчаяно опитват да спрат германското настъпление, но търпят големи загуби. Дезориентираните подразделения търсят връзка с щаба и бързо биват преназначени под командването на 52-ра армия.
Дори в тази катастрофална ситуация 2-ра полска армия продължава да настъпва към Дрезден с три пехотни дивизии. На 24 април маршал Конев се намесва лично и прекратява движението ѝ на запад. Един от полските офицери прави емоционален коментар на действията на своето командване: "Трябва да е бил, Сверчевски трябва да е бил пиян, когато е командвал".
Напразна победа
Архивна снимка
Съветски и полските войски трудно пробиват обсадата. Части от 7-ми гвардейски механизиран корпус опитват да пробият от град Вайсенберг, но само една трета от войниците оцеляват. Командващият пробива генерал Владимир Максимов е тежко ранен и попада в плен, където скоро умира.
На 26 април 9-та полска пехотна дивизия –единственото оставанало тук подразделение, получава заповед за оттегляне от Дрезден. По пътя обратно тя попада в засада и понася огромни загуби. На този ден войниците от дивизия "Херман Херинг" окончателно прогонват съветските войски от Бауцен.
Немците опитват да надградят над успеха си и тръгват на изток, но са спрени от свежата съветска 5-та гвардейска армия. Въпреки локалния успех, те не успяват да постигат главната си цел – да ударят по фланга настъпващата към Берлин Червена армия.
2-ра полска армия търпи над 18 000 загинали, ранени и изчезнали, което е една пета от състава ѝ. Загубите на съветски и немските войски остават неизвестни.
Сверчевски така и не превзема Дрезден, за който мечтае. Градът попада в ръцете на Червената армия чак на 8 май, след капитулацията на Германия.