Как болшевиките използват самолетоносачи в реките

Самолетоносачите с основание днес са смятани за символ на мощта и господството в морските пространства. И макар техният звезден час да е по време на Втората световна война, те изиграват важна роля и през Първата световна война. 

Повечето по-ранни модели не са могли да осигуряват излитане и кацане на самолети на палубите си, но пък са били в състояние да доставят до необходимата точка цяла ескадрила от хидроплани, да я спуснат на вода и след това да я приберат обратно. 

"Орлица"

Архивна снимка

В началото на XX в. руската империя е била един от световните лидери по производство на подобен тип кораби. Седем транспортьора на хидроплани са се сражавали срещу турци и германци във водите на Черно и Балтийско море. За съжаление по един или друг начин те са изгубени след излизането на страната от Първата световна война през 1918 година.

Когато болшевиките идват на власт в Русия, те не губят традициите в построяването на кораби самолетоносачи, които са им останали от техните предшественици. Само че планират да използват тези кораби не в моретата, а в реките и езерата.

"Комуна"

Авионосна баржа "Комуна"

Архивна снимка

Морският театър на военните действия не играе голяма роля през гражданската война в Русия. Основното противоборство между болшевиките и "враговете на революцията" е по суша. Именно поради това съветското ръководство решава да създаде авионосци, които могат да действат в пълноводните реки на Сибир, Урал и Поволжието.

Именно за водите на Волга през 1918 г. е създаден първият в света речен авионосец. Основа за "Комуна" става петролната баржа "Франция" с дължина 140 метра и ширина 19 метра.

Схема на "Комуна"

Архивна снимка

На нея е можел да се разположи авиоотряд от шест хидроплана М-9, а също и триколесни изтребителя "Нюпор". Основната ударна сила са били именно хидропланите, които екипажът на кораба е спукал на вода и е вдигал обратно със специално оборудвани дървени платформи.

"Авионосната група" е включвала самата "Комуна" и пътническия кораб, който я е влачел на буксир. На него са се намирали летателният състав, боеприпасите и горивото. Освен това е имало и съпровождащи катери. Групата е била защитава от картечници на хидроавиотранспортера и две 37-милиметрови оръдия.

Архивна снимка

Извънредно бавната "Комуна" (само 11 км/ч) при все това е играла понякога важна роля в бойните действия. Нейните самолети са бомбардирали инфраструктурата и войските на  противника и са извършвали разузнавателни операции.

Летецът Сергей Козлов си спомнян как през 1918 г. при битката за Царицин (Сталинград) хидропланите са търсели добре маскирана артилерийска батарея на белите, която е покривала с огън подходите към града, защитаван от червените. Тъй като обикновеното въздушно разузнаване се оказва безполезно, частите на Червената армия решават да си пробват късмета с хидропланите на "Комуна".

68-ми речен авиоотряд на фона на МР-1

Архивна снимка

"На 25 август един от летците от дивизиона излетя с морския самолет М-9 да разузнава къде е батареята, летейки на малка височина", пише Козлов: "Самолетът мина напред-назад вече много пъти покрай оврага и всичко беше напразно. Летецът реши да се спусне по-ниско. Започна изпитание на нервите. И нервите на белите не издържаха. Врагът откри по самолета силен огън и така се разкри. Крилата на М-9 бяха ударени на няколко места, както и лодката. Шрапнел попаднал в щурвала. Два от пръстите на дясната ръка на летеца бяха ранени и седящият до него наблюдател Максименко ги притискаше с кърпа. А самолетът продължаваше да кръжи. Едва след като определи координатите на батареята, екипажът се върна при флотилията и предаде данните за насочване на стрелба". Позициите на врага са подложени на целенасочен артилерийски огън.

Кратката епоха на речните авионосци

След "Комуна" по Волга се появяват по-функционални хидроавиотранспортери "Посейдон" и "Свобода", направени също на базата на петролни баржи. Складовете и каютите за летците вече не са на отделен параход, а на същия кораб, където са и хидропланите.

"Свобода" , 1918 г.

Архивна снимка

Общият недостатък на съветските авионосци, освен ниската скорост, е че самолетите са под открито небе през цялото време, което не е могло да не се отрази на състоянието им. Проблемът е решен с хидротранспортера с характерното име "Смърт", на чиято палуба са изградени два хангара.

Любопитна е съдбата на хидроавионосеца "Припят", построен през март 1919 г. на базата на пътническия параход "Татяна". По време на съветско-полската война той е заловен от полските войски и е използван от тях като военен транспорт, докато не е потопен при отстъпление на 25 юли 1920 година. Болшевиките го вадят от дъното и го връщат в строя като щабен кораб, но и на тях им се налага малко по-късно да го потопят при спешно изтегляне.

"Адмирал Серпинек", 1930 г.

Архивна снимка

През април 1921 г.  този път поляците го вдигат от дъното и с името "Адмирал Серпинек" го включват в състава на своите ВМС. На 17 септември 1939 г. при навлизането на Червената армия на територията на Източна Полша корабът отново е потопен и отново изваден. През септември 1941 г. за пореден път отива на дъното – потапят го в Днепър отстъпващите от Киев съветски войски. След три години многострадалният кораб отново е изваден, но паради невъзможността да бъде ремонтиран е пратен за скрап.  

Белите също се опитват да създадат свой авионосен флот. В началото на лятото на 1919 г. на уралската рекичка Чусова край Перм те преоборудват 84-метрова баржа в хидроавиотранспортер "Данилиха", който може да носи четири самолета. Само че не му било писано да прояви качествата си. Още през юли същата година го залавят червените и го подпалват.     

"Амур"

Архивна снимка

След края на гражданската война съветските речни авионосци се проявяват силно само веднъж. През есента на 1929 г. по време на съветско-китайския въоръжен конфликт на река Сунгари действа авиотранспортерът "Амур", който служи като база на 68-и авиоотряд. Той успешно извършва разузнавателни операции и атакува позиции на противника, като се отличава особено при прикриването на десанта в района на Фугдин (Фуцзян). "Летците от отряда унищожиха канонерка... въоръжен параход, баржа... Неутрализирана бе вражеската артилерия и картечни точки. Разпръсната бе конницата на белите и китайците, с което бе подпомогнат десанта", пише командирът на отряда Едуард Лухт.

Хидроплан на белия флот

Архивна снимка

Заради бурното развитие на авиацията и корабостроенето през 1930-те години СССР се отказва от използването на речните гиганти. Щафетата поемат САЩ. По време на Втората световна война на Големите езера действат "пресноводни" авионосци за подготовка на летци от военно-морската авиация.    

А знаете ли защо Русия избира крайцера "Аврора" за основен символ на Болшевишката революция?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.