Защо планът да направят НЕКРОПОЛ на съветските лидери на Червения площад се проваля?

В историята има само един реален шанс мавзолеят на Ленин на Червения площад наистина да остане без саркофага, а край Кремълската стена да се образува върволица от разкопани гробове. Поводът за това става смъртта на Йосиф Сталин на 5 март 1953 година. 

Когато Сталин умира, остро изниква въпросът какво да се прави с тялото му? Вариантът "просто да бъде заровено" не се разглежда, потокът от желаещи да се простят с вожда не спира цяла седмица и на някои им струва живота. Временно тялото е поставено редом до Ленин в мавзолея – саркофазите са един до друг, а над входа под големите букви "ЛЕНИН" се появява "СТАЛИН".

Само че и без това тесният мавзолей, както това тогава е изглежда, трябва да бъде временен вариант. На следващия ден след смъртта на "вожда на народите" в печата се появява партийно постановление – в Москва ще има Пантеон. 

По-голям от Ватикана

Става дума именно за пантеон по подобие на римския "Храм на всички богове". Мемориалната гробница би събрала тленните останки на "великите хора на Съветската страна" – на същите, които са погребани край Кремълската стена. Пак там, много тържествено, трябва да бъдат преместени саркофазите на Ленин и Сталин. И като истински Пантеон, архитектурно болшевишкият некропол е трябва да предизвиква възхищение със своята монументалност. Със скулптури, барелефи, мемориални плочи, живопис и мозайка и, най-вече, с размера на целия комплекс – нищо тук не може да бъде скромно. 

Според логиката "колкото е по-голямо, толкова по-добре" за проекта предварително са отделени 500 000 кв. метра или площ, по-голяма от размерите на Ватикана! Остават два концептуални въпроса: как именно трябва да изглежда некрополът и най-важното, къде да бъде изграден?

В същата официална декларация е обявен открит конкурс за най-добро архитектурно решение. В него право имат да участват не само професионални архитекти, но и обикновени граждани. Срокът за подаване на работите е ограничен до 1 ноември, след което към комисията към Академията по архитектура на СССР потича върволица от проекти и някои от тях са твърде екстравагантни. 

Да се разруши историческият център

Първоначално най-силно внимание привлича проектът на архитекта Николай Коли – той е проектирал и няколко станции на метрото, стадиони, административни центрове и е работил с известния френски архитект Льо Корбюзие. Коли предлага бъдещият мемориален комплекс да бъде в стила на съветския монументален неокласицизъм с мотиви на римския Пантеон, и да бъде издигнат непосредствено срещу Кремъл, от другата страната на Червения площад. Само че тогава е трябвало да бъде разрушено зданието на ГУМ и целият квартал Китай-град с историческите си сгради, включително и Политехническият музей. 

За партийната върхушка обаче главният проблем тогава не е този. Правителствената трибуна на Пантеона би се оказала срещу съществуващия мавзолей. По време на парадите колоните на войските трябва да има равнение надясно, а това не отговаря на установения ред. Затова започват да разглеждат други варианти за мястото на Пантеона.

Има например предложение Пантеонът да бъде разположен отвъд реката срещу Кремъл в района на Софийската крайбрежна. Недалече от него отдавна се е планирал един от най-грандиозните градоустройствени проекти – Дворецът на Съветите: с исполинска височина и гигантска статуя на Ленин на покрива. В крайна сметка обаче било преценено, че това място не е подходящо. 

По-късно партията прави уточнение: "Пантеонът да бъде издигнат в Москва, на три километра и половина южно от зданието на МГУ на земите на Воронцовския витаминен институт". 

Сред другите варианти за Пантеона има твърде необичайни. Един от тях е пратен от работник. Той предлага да бъдат издигнати две гигантски статуи на Ленин и Сталин, които да се държат за ръце и да гледат в далечината, "в светлото бъдеще", а некрополът... да бъде непосредствено в тях. Само че всичко това е прилича по-скоро на огромен скрин, защото прахът на комунистите, според идеята на автора на проекта, трябва да се съхранява в предварително изградени многобройни ниши във външната повърхност на скулптурите.

Сред предложенията има и проекти с огромен глобус вместо купол и Пантеон във формата на яйце, поставено по някаква причина полегнало. Нищо от това обаче не е претворено в реалността. 

Напускайки мавзолея 

През април 1955 г. съветският писател Александър Твардовски пише в дневника си, че Пантеонът "сякаш потъна в забвение сред неотложните дела". Става дума за това, че проектът е прекратен без каквото и да било съобщение и без разяснения.

Между другото обясненията идват скоро. Само година, след като Твардовски записва това в дневника си, се провежда знаменитият 20-и конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз. На него Никита Хрушчов произнася историческата си реч, с която осъжда Сталин и неговата диктатура.

Започва премахването на паметниците му по целия СССР и очевидно за изграждането на помпозна гробница вече и дума не става. Тогава настъпва тотална борба с "архитектурните излишества" от сталинското време. Именно това е причината да не видят бял свят и много други проекти, включително и амбициозният Дворец на Съветите.

До мумията на Ленин тялото на Сталин прекарва в мавзолея седем години, но то не е преместено в колективна гробница, а е погребано край Кремълската стена. При това тайно и през нощта, за да не бъдат провокирани "сталинистите". 

Вижте какви още планове кроят Съветите за бъдещето на Червения площад!