Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Някои представители на интелигенцията – и Толстой е сред тях – са убедени, че войната не трябва да се започва, времето не е подходящо и Русия все още е твърде слаба. И не без основания. Обаче общественото мнение, формирано от хора като Достоевски, принуждава Александър II да обяви война на Османската империя. Какви са противоположните аргументи на едни от най-значимите фигури в руската култура, какво общо с това има "Анна Каренина" и кое предсказание на Достоевски се сбъдва?
Толстой, разбира се, симпатизира на българския народ и осъжда реакционната политика на Османската империя, но още повече осъжда суматохата, която се вдига в руските светски кръгове. Той споделя мнението, че отношението на обикновените руснаци и дворяни към събитията на Балканския полуостров са различни: писателят смята загрижеността на дворяните за лицемерие и изказва съмнения дали те изобщо могат да се тревожат за съдбата на потиснатите "малки" хора, тъй като след отмяната на крепостно право те тепърва се учат да гледат на бившите си крепостни селяни като на хора. Толстой вярва, че Александър II възнамерява да възстанови политическото влияние на Балканите и да разведри малко напрегнато положение в страната. Ако войната е успешна, императорът ще се реабилитира след Кримската война.
Интересно е, че Толстой, който воюва и много пише за войни, е против руско-турската война, а Достоевски, известен с хуманизма си, е активно "за". Лев Николаевич участва в Кримската война и смята царското командване за посредствено и неспособно да спечели войната. Той дори пише гневна статия, в която сравнява двете войни. "Сега, след 21 години мир и подготовка, ние се чувстваме несравнимо по-слаби, отколкото бяхме тогава", пише той. Толстой смята, че причината за слабостта е социалната и държавна система на царска Русия. Кримската война е загубена, но премахването на крепостничеството в Русия е нейното благотворно последствие. Толстой се пита - какво ще се случи, ако и тази война е неуспешна? Но приключва статията, оставяйки ни без отговор - не се е надявал тя да стигне до императора.
Достоевски, който никога не е участвал във война, но силно се е интересувал от военно дело (по образование той е военен инженер), очаква въоръжения конфликт и го приветства с радост. За него България преди всичко е православна славянска държава, както и Русия. След Априлското въстание той казва, че не се интересува от мюсюлманите, "стига да не тормозят славяните". За Достоевски славянството и православието са неразривно свързани с историческата съдба на Русия – тя следва да съхранява и защитава християнските идеи, за което той пише в своя "Дневник". По този начин Русия няма как да не защити България, особено когато нейното тежко положение става толкова очевидно.
Разсъжденията на Толстой за Руско-турската война се отразяват в литературното му творчество - например в романа "Анна Каренина". Според руския писател Дмитрий Биков, "Анна Каренина" е роман, който разказва как опитът за промяна влошава нещата. Привидно "освобождение" от оковите на брака, което Анна получава чрез връзката си с Вронски, се превръща в трагедия за всички. Трудно е да се каже дали има алтернатива. След смъртта на Анна Вронски няма друг избор, освен да участва във война срещу турците (досещате ли се в коя?). Турците не го засягат пряко, но чрез войната той се опитва да реши вътрешните си проблеми. "Според Толстой, руското общество прави същото", отбелязва Дмитрий Биков.
В своя дневник Достоевски пише, че редакцията на "Руски вестник", която публикува романа на Толстой, отказва да публикува последната част. Причината е несъгласието между убежденията на редакторите и автора по източния въпрос. Според тях Толстой е сигурен, че руснаците "нямат и не могат да изпитват състрадание към потисничеството на южните славяни". "Не съм очаквал това от автора!" - възкликва Достоевски. Той е сигурен, че "през пролетта започна голяма война за голям подвиг". Войната не е толкова алтруистична, както обикновено се смята – руснаците от нея имат своя "духовна полза".
Подобно на революционно настроената част от руското общество, Достоевски осъзнава, че освободителната война ще окаже влияние върху формирането на политическото съзнание на руснаците и ще допринесе за възхода на революционното движение в Русия. Всъщност войната за освобождението на България ще изведе на преден план най-добрите хора от руското общество. Но Достоевски не би бил Достоевски, ако нямаше религиозен контекст по негово мнение.
Религиозният Достоевски е обсебен от идеята за спасение - това се доказва от сюжетите и героите, които той избира за своите романи. Той разбира, че няма война без жертви, но в "Дневник"-а си подчертава, че "тази война ни е необходима за нашето собствено спасение".
Достоевски вярва, че има два вида войни – справедливи (за спасение, за освобождение на потиснатите, за обединение) и несправедливи (когато една държава иска да доминира над друга и да се ползва от нейните предимства). Справедливата война е морална, въпреки факта, че всяка война е нещастие, тъй като жертвата се прави в името на това, което е свято.
Достоевски нарича себе си и всички руснаци, подкрепили Руско-турската война, "вярващи славянофили-мечтатели" и се оплаква, че не всички поддържат техните възгледи. Според него хората сякаш не вярват в собствената си духовна сила, въпреки че отмяна на крепостно право доказва това: "освобождението на селяните е факт, който все още е толкова малко разбран у нас от гледна точка на степента на проява на руска духовна сила". Днес това може да изглежда нелепо, но смелостта на дворяните да променят вековната структура на обществото в своята вреда наистина заслужава признание.
Достоевски също се оплаква, че Европа не разбира и няма да разбере Русия: в своя дневник той пише, че този подвиг (добрата цел да освободи братския народ) е толкова голям, че да правиш него, това, което не е от пряка полза, ще изглежда на Европа невероятно предателство на "изоставащо непросветена нация". Поради факта, че Европа не разбира Русия, тя ще я смята за опасна и още дълго няма да я признае за "своя".
Достоевски вярва, че вечният мир - за който в дългосрочна перспектива започва Руско-турската война - ще доведе до настъпването на "Златния век". Тогава православните европейски страни ще се обединят под егидата на Русия, "славянските народи, освободени и възкресени за нов живот, ще се сгушат към Русия като към собствената си майка, много скоро ще внесат много нови и все още нечувани елементи в руския живот, разширят славянството на Русия, душата на Русия, дори ще повлияят на руския език, литература, творчество, ще обогатят Русия духовно и ще ѝ покажат нови хоризонти".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си