Как руските дворяни биват привлечени от игрите с карти 

"На следващата вечер Херман отново се появи на масата. Всички го чакаха. Генерали и тайни съветници оставиха своя вист, за да видят една толкова необикновена игра. Младите офицери скочиха от диваните; всички сервитьори се събраха в гостната. Всички заобиколиха Херман. Останалите играчи не сложиха картите си, а с нетърпениe очакваха как той ще приключи. Херман седеше край масата и се готвеше сам да се изправи срещу бледия, но все още усмихващия се Чекалински. Всеки разпечата колода карти. Чекалински ги разбърка. Херман свали и постави картата си, като я покри с купчина банкови чекове. Това приличаше на дуел. Наоколо цареше пълно мълчание". Играта на вист, описана в "Дама Пика" на Александър Пушкин, е била популярно развлечение сред руските дворяни.

Хазартните игри стават известни в Русия още през XVII век. В "Соборное уложение" от 1649 г. (сборник от закони, които действат почти 200 години) те са споменати в главата "За грабежи и измамни дела". Там те са приравнени към "зерн" – известната ни съвременна игра на зарове. Тя е била популярна сред крадците и разбойниците, а на воеводите е било наредено да наказват тези, които играят на нея. А пък на комарджиите направо е трябвало да им режат пръстите. 

Нито при Алексей Михайлович, нито при Михаил Фьодорович, нито при Петър I и Екатерина игрите с карти са били разпространени. В онези времена сред знатните хора са били популярни ловът, баловете, билярдът и шахът. Иван Грозни и Алексей Михайлович сами са играели на шах. А Петър I понякога дори е карал съратниците си да му партнират. Императорът не е обичал игрите с карти и не ги е разрешавал на събиранията (баловете).

Страст към картите

Игрите с карти стават широко разпространени сред дворяните едва по времето на Анна Йоановна. XVIII век е бил време на подражаване на европейската култура, а чуждестранните игри с карти изведнъж започват да се възприемат като еталон за прилично прекарване на времето. 

"В резултат на системата на крепостното право и освобождаването от задължението за служба дворянството получи възможност да се реализира в създаването на субкултурата на комфорта и развлеченията, в която играта с карти е била занятие, дело", казва за играта с карти сред дворяните историкът Вячеслав Шевцов на конференцията на тема "Игрите с карти в обществени бит в Русия".

"Игрите с карти не само са структурирали времето, но и са изпълнявали комуникативна функция. Комерческите или степенните игри, при които победата зависи повече от умението на играча, а не толкова от случайността, са съпътствали разговорите и запознанството, а положението в обществото се е определяло от кръга на партньорите за карти".

Игрите с карти по онова време са се делили на комерчески и хазартни. Първият вид се е определял като приличен, докато вторият е бил порицаван от светското общество. Целта на хазартните игри с карти е била предимно печелене на пари. Колкото по-висок е залогът, толкова по-голям е рискът, а значи и емоцията на играча. Емоционалният заряд е увличал играча все повече и повече, мнозина са губели всичко за една нощ. Съдбата на играча е зависела от случайността и успеха. Хазартни игри са били: щос, бакара и фараон.

Комерческите игри на карти са били антипод на хазартните. Правилата на хазартните са прости, а комерческите са имали сложен регламент, така че на тях са можели да играят само професионалисти и опитни играчи. При тях човек не е можел да се осланя само на случайността. Затова мнозина са сравнявали комерческите игри на карти с интелектуална игра като шаха. Комерчески игри са били: вист, винт и преферанс. 

Въпреки голямата популярност на игрите с карти сред дворяните и селяните, държавата се е опитвала да забрани това забавление. Чиновниците са се плашели от това, че земи и огромни суми пари бързо са били проигравани. Това е било честа причина за разоряването на дворяни. В един от указите на императрица Елисавета от 16 юни 1761 г. се посочва, че "на никого и никъде под какъвто и да било предлог" (с изключение на апартаментите в дворците на Нейно императорско Величество) не се разрешава да се играе на хазартни игри за пари и скъпи вещи. Особено важно е било да се играе на карти "не за печалба, а единствено за прекарване на времето" и "с най-малки суми пари". Нарушителите са били санкционирани с глоба, превишаваща два пъти годишната им заплата. 

Хазарт въпреки забраните

Само че нито укази, нито забрани са можели да уплашат дворяните. Но защо? Хазартните игри са привличали все повече играчи сред висшите съсловия заради своя принцип. Човек не е знаел дали ще спечели или не. По този начин той си е представял, че не играе с равен противник, а със съдбата. Успех, щастие или загуба – всичко е радвало руския дворянин от XVIII век. Строгостта на законите, ограничаващи живота, е раждала потребността от разтуха.

Писателят Юрий Лотман в своята книга "Бит и традиции на руското дворянство (XVIII – началото на XIX век)" коментира това явление по следния начин: "Строгата нормираност на империята, проникваща и в частния живот, е създавала психологическа потребност от взривове на непредсказуемост. И ако от една страна опитите да се разгадаят тайните на непредсказуемостта са се захранвали от стремежа безпорядъкът да се сложи в ред, то, от друга страна, атмосферата в града и страната, в които "духът на неволята" се е преплитал със "строгата външност", е пораждала жажда към недпредсказуемото, неправилното и случайното". 

Надеждата да спечелиш и тръпката са възбуждали въображението на играчите. Те са поставяли ореол на тайнственост на самия процес на играта и са били суеверни. Например, в книгата "Тайните на играта с карти" (1909) на издателството "Народна полза" има таблица на съответствията на щастливите дни за игра и рождената дата на играча.

Разцветът на игрите с карти настъпва през XIX век. Те стават развлечение на само за възрастните, но и за младежта. На по-възрастното поколение това не се е харесвало и то се е опитвало да предупреди младите хора за отрицателните последици от игрите с карти. 

Например в книгата на Юриев и Владимирски, издадена през 1889-а, "Правилата на светския живот и етика. Добрият тон" игрите с карти се определят като "позор на гостните, нравствено разложение и пречка пред просвещението". Само че, след като изразяват презрение към хазартните игри, авторите все пак стигат до извода: "Ако живееш с вълци, започваш да виеш като вълк" и дават на младежта съвети по етиката за игри на карти: кога може да седнеш на масата, с кого можеш да говориш по време на играта и с кого не. Както обясняват Юриев и Владимирски, "да можеш да играеш с карти нерядко е можело да бъде удобен случай да се излезе от затруднение", когато ще трябва да заемеш място на отсъстващия край масата играч. 

Опасенията не са били напразни. Безхаберието и силното вълнение нерядко са водели до трагедии. Една такава история се случва в Москва през 1802 година. Персонажите са били трима: граф Лев Разумовски, княз Александър Голицин и неговата млада съпруга Мария Голицина. Графът бил влюбен в княгинята и Голицин е знаел за това. За късмет на Разумовски князът бил обсебен от игрите с карти. Веднъж те се срещнали край игралната маса, където най-високият залог е била... Мария Голицин. Князът не се тревожел, че може да изгуби съпругата си, "която, както той знаел, отвръщала с взаимност на Разумовски", отбелязва историкът Георгий Парчевски в книгата "Някогашният Петербург. Панорама на столичния живот". В крайна сметка Разумовски спечелил Мария Голицина на карти.

Съдбата била благосклонна към влюбените и църквата разрешила развод. Само че обстоятелствата около тези събития, чийто резултат - загуба на карти - стават известни на целия град и поради тази причина младата жена, вече Разумовски, е "отлъчена" от обществото. Император Александър I ѝ помага да излезе от сложната ситуация. През 1818-а Разумовски са на бал в Москва, където присъства цялото царско семейство. Мария Разумовска седнала в края на царската маса. Когато вечерята започнала, господарят се обърнал към нея с въпрос, наричайки я графиня. Несъмнено това зарадвало Разумовска: вторият ѝ брак и положението ѝ в обществото били признати от самия цар. 

Заради богатството и честта

Само че загубата на честта, проиграването на огромна сума пари и дори на цяло състояние не са плашели хората. Край масата със зеленото сукно сядали все повече и повече нови играчи, желаещи да забогатеят и да опитат късмета си. 

Играта с карти не е била само развлечение, но дори и източник на доход за дворяните. Най-известният любимец на съдбата е Фьодор Иванович Толстой, участник в дуели и комарджия. В младостта си той е проигравал много, но след това Толстой измисля редица свои правила на играта, които му помагат да намали привързаността си към тази страст. Ето едно от неговите правила: "Ако спечелиш двойно на заложената сума, скрий я, а за първи път играй докато има желание, игра и пари". Скоро той започва да печели и се отчита за победите в дневника си по следния начин: "Спечелих от Одаховски 100 рубли, и квит с всички в Крим", "Спечелих още 600 чисти и ми дължат 500 рубли". 

На игра с карти дворяните са можели да защитят честа си като на дуел. Противоборството, в което един срещу друг са се изправяли, е било безкръвно, но жестоко и е стигало за потъпкване на честа на съперника пред зрители: "Играта е като оръжие, играта - и нейният резултат – като акт на отмъщение", така Георгий Парчевски описва дуелите "с карти" в своята книга "Някогашният Петербург. Панорама на столичния живот". 

От началото на XVII век игрите с карти завладяват умовете на руските дворяни в продължение на няколко века. Те проникват в руската литература, във фолклора и в развлеченията на дворяните. На карти са играли много известни исторически личности, руски писатели и поети.

Терминологията на игрите с карти се е използвала широко в литературата през XIX век, например, в "Дама Пика" на Александър Пушкин. Самият поет е играел на карти, което се потвърждава не веднъж от негови приятели и записки в чернови. "Пушкин с право веднъж ми каза, че страстта към играта е най-силната сред страстите", пише в дневника си близкият приятел на Пушкин Алексей Вулф. 

А знаете ли кои са 5-те най-брутални руски игри за пиене?