Най-БЕЗУМНИТЕ закони, по които в СССР пращат хора в затвора

Кира Лисицкая (Снимка: Владимир Смирнов, Владимир Коротаев, Николай Никитин/ТАСС)
След разпадането на Съветския съюз всички тези закони са отменени, но по-рано се е смятало за нещо съвсем нормално човек да бъде хвърлен зад решетките за това, че например не работи нищо.

Шеги за Сталин и за партията

Да се разказват вицове през 1930-1940-те години в СССР далеч не е безопасна работа, ако те засягат партийните лидери или пък, не дай си Боже, самия Сталин. Подобни вицове в онези години са приравнени с престъпление по силата на закона за "антисъветската пропаганда и контрареволюционните шеги". И  могат да докарат на "виновника" от 6 до 10 години в лагер, а във военно време – дори да го лишат от живота му. Например, ето един виц, заради който мъж на име Сергей Попович е осъден на 10 години затвор:

"Стара дама вижда камила за първи път в живота си и започва да плаче: "О, горкото конче, какво са ти направили комунистите…".

На слушателите на тези вицове също не им се разминава, ако не докладват на властите какво са чули – за тях са предвидени до 5 години в лагер по закона "за недоносничество".

Обучение по карате

В СССР в края на 1930-те почти всички бойни изкуства са строго забранени (с изключение на самбото, борбата и бокса) и техните последователи са обявени за "шпиони", най-често японски. Но каратистите изваждат най-лош късмет. През 1981 г. им лепват дори и член от наказателния кодекс – 5 години лишаване от свобода за обучение по карате! Обосновката е следната: каратето  е "ръкопашен бой, който няма никакво отношение към спорта, култивира жестокост и насилие, нанася тежки травми на участниците, и е пропит с чужда за нас идеология".

Истина е, че по този член е осъден показно само един човек – 33-годишният треньор Валерий Гусев, който е прочут в СССР и, според следствието, обучавал ученици в лесопарковете срещу заплащане. Между другото, той не ги учи на карате, а на кунг-фу, но правоохранителните органи не виждат особена разлика между двете. По-късно в интервю за "Московский комсомолец" Гусев казва: "Процесът наистина беше показен – търсеха си човек с гръмка фамилия <…>. А може би всичко се случи, защото малко преди ареста категорично отказах предложение (макар и неофициално) да работя като треньор в КГБ. Може би съм си създал високопоставени недоброжелатели или съм засегнал нечии интереси".

Заплахата човек да попадне зад решетките заради карате не просъществува дълго – по време на Перестройката през 1989 г. този член е премахнат.

Хомосексуални отношения

През 1922 г. съветската страна криминализира хомосексуалните връзки. Законът наказва само за изнасилване, развращаване на непълнолетни, сводничество и склоняване към проституция, независимо от пола. Но през 1933 г. народният комисар по вътрешните работи на СССР Хенрих Ягода пише доклад до Сталин, в който свързва хомосексуалната ориентация с контрареволюцията – според него гейовете са превърнали своите клубове в средища за "развращаване на младежите" и отклонявали младите хора от правия път (включително в политическо отношение).

Така, година по-късно, в наказателния кодекс се появява член, който предвижда лишаване от свобода до 5 години за хомосексуални връзки. При това под ударите на закона попадат само мъжете – наказанието не касае жените. Доколкото е известно от архивните изследвания на професор Владимир Володин, от 1960-те години нататък по този член в СССР са осъдени около 1000 души, а пикът на обвинителните присъди е през 1985 г. (няма публично достъпна статистика за броя на осъдените – бел. ред.).

Самоволно напускане на работа, закъснение и отсъствие

В разгара на третата петилетка, през 1940 г. се налага рязко да се увеличи обемът на промишлената продукция, а и започващата война в Европа изисква оптимизиране на военните запаси. За да дадат тласък на производството, властите въвеждат седемдневна работна седмица, забраняват да се напуска работното място без разрешение на началството, да се закъснява и да се отсъства.

За самоволно напускане на работа се предвижда затвор от до 2 до 4 месеца. Закъснението с 20 минути, по-късното връщане от обяд или отсъствие се наказват с поправителен труд, а при повторно нарушение прерастват в условна присъда. Така, за по-малко от трите месеца на съществуване, по правилата са осъдени почти един милион души по цялата страна.

Отсъствие от работа и от вкъщи

Съветската пропаганда определя СССР като държава на социално равенство и справедливост – съответно, наличието на просяци, бездомни и безработни хора никак не се вписват в този постулат. При това такива хора, естествено, има, но те просто се прибират от улиците. През 1951 г. излиза указ "за мерките за борба с противообществените, паразитни елементи" – според него всички бездомни трябва да се изпращат на специални населени места в отдалечени райони на СССР за 5 години. С други думи, това си е прогноване.

10 години по-късно правилата се затягат още повече: въведено е наказателно преследване за "паразитизъм" (липса на официална работа). Жертви на тази кампания стават не само бездомните, но и всички, които имат неофициални доходи. За липса на покрив над главата или официална работа дори могат да е изпратят в затвора – за срок до 2 години. Затвор грози и частните таксиджии, строители, музиканти и т.н. По члена за "паразитизъм" е привлечен под отговорност известния поет Йосиф Бродски, а популярният през 1980-те години певец Виктор Цой си намира работа като парнаджия, само и само да има "официална работа".

Черноборсаджийство

"Черноборсаджийството" или "фарцовка", както го наричат руснаците, е процесът на придобиване и препродажба на чуждестранни стоки. То също е незаконно, макар че процъфтява през 1980-те години. За да се сдобият с нещо вносно или "шик", съветските граждани имали два начина: да пътуват зад граница (което е разрешено за единици) или да си купят от някой черноборсаджия.

Черноборсаджиите като цяло са предприемчиви младежи, както и хора, които общуват с чужденци по работа: екскурзоводи, преводачи, таксиджии, валутни проститутки в хотелите за чужденци и т.н. Те могат да изтъргуват няколко излишни пакета Marlboro или дънки Levi's от някой чужденец и да ги препродадат на съгражданите си с голяма надценка. Независимо от конспирациите и срещите зад гаражите, понякога властите успяват да ги хванат и ги пращат в затвора за период до 7 години. Наказанието за черноборсаджийство е отменено през 1991 година.

Обмен на валута

Съветските граждани са "отрязани" от чуждестранните валути през 1927 г., когато болшевиките забраняват частния валутен пазар и въвеждат държавен монопол върху него. Само 10 години по-късно, при Сталин, продаването на валута на ръка става опасно за живота: появява се закон, който приравнява валутните операции с държавно престъпление. А през 1961 г. се появява и чл. 88: той предвижда наказание с лишаване от свобода за три години до смъртно наказание (разстрел), ако става въпрос за особено големи размери.

Сталинската забрана и разстрелът за нелегално притежаване на валута остават в сила до 1994 година.

Варене на домашен алкохол

Домашният алкохол в Съветския съюз се вари в много домове, дори в малки апартаменти в градските блокове – не само по селата. Но той никак не се харесва на властите. Например, през 1958 г. за правене и продажба на домашен алкохол са осъдени 52 143 души. Присъдите са от 5 до 7 години – за тези, които изкарват пари от продажба на такъв алкохол; и от 1 до 2 години за тези, които го правят за собствена употреба. Само за един съд за производство на домашен алкохол, намерен в нечий дом, се полага наказание от половин година изправителен труд или голяма глоба.

След разпадането на СССР варенето на домашен алкохол вече не е престъпление, което се преследва от наказателните власти, а през 2002 г. са премахнати и административните санкции.

Вижте още кои са петте най-странни данъка в историята на Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"