Шестте най-значими реформи в историята на Русия

Getty; Reuters
От цар Иван Грозни до президента Борис Елцин животът в Русия претърпява много радикални промени. Събрахме най-забележителните за вас.

1. Централизацията на Русия при Иван Грозни

Когато Иван IV става цар през 1547 г., стремежът му за власт едва започва. Той не само е решен да разшири територията на Русия чрез завладяването на Казан и Астраханското ханство, Сибир и други територии, но и се опитва да утвърди своето управление над тези територии с чисто нова управляваща система, която притежава някои черти на съвременната публичната администрация. 

Най-важното, което царят прави, е да създаде система от "прикази" - институции, наподобяващи съвременните министерства, които координират политиката в различни сфери на живота и в различни региони на страната.

Иван Грозни също прави московската рубла (за разлика от новгородската рубла) основната платежна единица в цялата страна.

Кликнете тук за 7 интересни факта за Иван Грозни, първият цар на Русия.

2. Паричната реформа на Алексей Романов

Преди 1654 г. финансовата система в Рус не е развита: мащабните транзакции са сложни, защото няма монети с голяма стойност; вместо това хората трябва да броят хиляди малки монети. В същото време търговията на дребно е възпрепятствана от липсата на дребни пари. Тази гъвкавост на паричната система драматично сдържа необходимото икономическо развитие на страната.

Цар Алексей Романов става първият руски владетел, който въвежда рублевата монета в Русия. Въпреки че първоначално монетарната реформа е слабо проведена и довежда до инфлация и повишено напрежение, това е важна първа стъпка, която позволява на неговите потомци да развият финансовата и икономическата система на Русия в следващите години.

Щракнете тук, за да видите откритите в Москва монети от времето на император Николай II

3. Петър Велики създава Руската империя

Петър Велики става първият руски владетел, посетил европейските страни. За първи път той предприема такова пътуване в периода 1697–1698 година. Там той научава, че Русия изостава от повечето европейски страни на практика във всички сфери: социалната, икономическата, културната и най-важното - във военната.

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ: 300 години изцеление: ботаническата градина на Петър Велики

След завръщането си Петър си поставя за цел да реформира радикално всички сфери на живота в Русия - инициатива, която в крайна сметка ще превърне страната в империя, сравнима по сила и влияние с основните европейски сили.

Петър Велики инициира развитието на различни индустрии, които до това време не съществуват в страната. Например корабостроене, предене на коприна и производство на хартия. Той подчинява мощните църковни власти на светския държавен владетел. Първият руски император въвежда списък с рангове за държавни служители, чиято цел е да насърчи меритокрацията. Той реформира войските, за да изгради мощна армия и флот, и въвежда европейски начин на живот сред руснаците, включително бръснене и носене на дрехи в европейски стил.

Освен всичко това той създава Санкт Петербург, превръщайки го в град, който трябва да укрепи статута на Русия като европейска сила.

Щракнете тук, за да разберете какво още Петър Велики донася в Русия.

4. Премахване на крепостничеството

През 1649 г. Руското царство публикува първия си правен кодекс, който забранява на селяните да напускат господарите си. В този момент крепостното право се възприема като стандартен начин на живот в Русия. Продажбата на селяни или предлагането им като подаръци е приемлива практика сред руското благородничество, което също така има правото да наказва своите крепостници за престъпления.

През 1861 г. Александър II, който става известен като "Освободител", в резултат на реформата си решава да прекрати крепостното право в Русия. То наистина бива премахнато, макар и по много несъобразителен начин. Държавата заема парцели земя на новоосвободените селяни при 5-6% годишна лихва и така създава нова финансова зависимост. В резултат на това реформата, която започва с добри намерения, косвено създава условия, които предразполагат Русия към революцията, която в крайна сметка сваля от власт Романови през 1917 година.

Кликнете тук, за да разберете как премахването на крепостното право доведе до руската революция.

5. Индустриализация и колективизация в СССР

Когато съветите идват на власт в резултат на Революцията, животът в страната се променя драстично. Новите власти незабавно национализират всички банки и големи предприятия.

Може би една от най-мащабните им реформи е политиката на индустриализация и колективизация. През 1927 г. е взето решение за обединяване на разпръснатите индивидуални стопанства в големи колективни земеделски стопанства. В края на 1937 г. 93% от отделните стопанства са принудени да станат част от по-големи "колхози". Това отвежда селскостопанската промишленост на страната до нови нива на масово производство, макар и с огромна човешка цена.

Освен това новото правителство трябва да предприеме радикални мерки за стимулиране на индустриалното развитие на страната, което е недостатъчно за онова време. По-специално, най-много внимание е отделено на развитието на отбранителната и военната, както и на други тежки индустрии. В резултат на тези реформи Русия, или тогава СССР, бързо преодолява много социално-икономически проблеми, допринесли за краха на царския режим. Това обаче създава тоталитарна форма на управление, която ще оцелее в продължение на много десетилетия.

Кликнете тук, за да видите 17 снимки, разкриващи ужаса на 1920-те в СССР

 6. Приватизация и преминаване към пазарна икономика

В СССР икономиката се регулира от държавата. Обемът на производство и цените са определяни от централен орган - държавата, която притежава повечето фабрики, заводи и други средства за производство. Въпреки това през 1991 г. руснаците, неочаквано за повечето хора, светкавично бързо се озовават в една, повече или по-малко, свободна пазарна икономика с разпадането на Съветския съюз. Старата социалистическа икономическа система е обявена за неефективна и новото правителство трябва да приеме радикални мерки, за да улесни оцеляването на Русия в новия капиталистически свят.

Необходимостта от незабавни радикални мерки се оправдава с желанието да се предотврати евентуална хранителна криза (противоречиво обоснование, което по-късно е критикувано от някои икономисти). Така икономистът и правителствен служител Егор Гайдар убеждава президента на Русия, Борис Елцин, да приложи незабавна либерализация на националната валута - руската рубла, а също и да приватизира по-голямата част от контролираните от държавата активи, за да реши все по-големия проблем с нарастващия бюджетен дефицит.

Радикалните реформи са приложени бързо през следващите години. Понастоящем в Русия няма категорично мнение за това, дали реформите на Гайдар са били добри или лоши за страната. От една страна, времето на внедряването им е белязано от инфлация, дефицит на продукти и висока безработица. От друга страна, мерките са от съществено значение за въвеждането на пазарна икономика в Русия и интегрирането на икономиката на страната в световния пазар.

Приватизацията също се случва на фона на противоречия, тъй като процесът на продажба на държавни активи е силно опорочен и води до формирането на "класата" на олигарсите в Русия.

Щракнете тук, за да разберете: Какво ѝ е толкова "дивото" на Русия през 1990-те?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"