Как войници от вермахта и СС стават знаменити съветски актьори

1. Народен артист на Естонската ССР

През 1944 г. деветнадесетгодишният естонец Кальо Кийск е мобилизиран в 20-а гренадирска дивизия на СС (1-а естонска). След като преминава тримесечна подготовка на учебния полигон на СС Хайделагер в Полша, го пращат на отбранителната линия "Таненберг" в Източна Естония, където през лятото на същата година се водят кръвопролитни боеве срещу настъпващите части на Червената армия. 

Позициите на германските войски са подложени на масирани удари от бомбардировачи и постоянен обстрел от съветската артилерия. Кийск, който служи в противовъздушната отбраната, си спомня, че от страх да не му се спукат тъпънчета при този непоносим шум той не е можел да си затвори устата и тя винаги била пълна с пясък. 

През септември 1944 г. става пробив на линията "Таненберг" и германските войски отстъпват от позициите си. Кальо Кийск решава, че е воювал достатъчно. Той не се оттегля с тях, а се връща у дома, в окръг Ида-Виру.

След като територията на Естония е освободена от Червената армия, местната служба на държавна сигурност си задава въпроси за Кийск: какво е правел по време на войната и защо, след като е бил напълно подходящ според възрастта си, не е взет в германската армия? Кальо е спасен от баща му, който заявява, че двамата заедно са работили в шистовата промишленост в град Силамяе и затова не са подлежали на мобилизация.

Остатъка от живота си Кийск посвещава на киното. Той се изявява и като актьор, и като режисьор. Зад гърба си има 17 филма, което е значимо постижение не само в рамките на малка Естония, но цялата огромна страна. През 1980 г. той получава званието Народен артист на Естонската ССР, което е само на едно стъпало под званието Народен артист на СССР.

Кальо Кийск ревниво пази тайната на своето военно минало. За службата му в СС са знаели само най-близките му приятели. Едва след разпада на СССР и независимостта на Естония то става известно на широката общественост.

2. Народен артист на СССР

През 50-годишната си кариера един от най-известните латвийски актьори Харий Лиепинш изиграва над 250 роли на театралната сцена и в киното. Само че преди да го споходи славата, Лиепинш е трябвало да мине през войната и ГУЛАГ. 

През 1944 година, когато бъдещият актьор е на 17 години, той е мобилизиран като "хиви" ("доброволен помощник") в германската армия. Мобилизирани от германците (далеч невинаги доброволно) сред съветското население, тези хора са работели като товарачи, санитари, механици, подавачи на снаряди и на други длъжности. Харий попада в противовъздушната отбрана.

Скоро Лиепинш заедно с осанките от групата армии "Север" се оказва блокиран в Западна Латвия в така наречения Курляндски котел. Войските, които не били евакуирани в райха по море, са се отбранявали тук чак до самата капитулация на нацистите.

Харий не се канел да бяга в Германия. След края на войната той се връща в Рига, където малко по-късно е арестуван като колаборационист и пратен във въглищните мини Воркута в северната част на СССР. 

На 13 април 1946 г. излиза постановление на Съвета на министрите на СССР "За връщане в родината на репатрираните – латвийци, естонци и литовци", според което са амнистирани представителите на прибалтийските народи, които по един или друг начин са сътрудничили на германците по време на войната. Сред тях е и Лиепинш. Скоро след завръщането си в Рига той изцяло се посвещава на театъра и киното и получава през 1988 г. званието Народен артист на СССР.

Благодарение на характерната си неславянска външност прибалтийските актьори често са канени да играят в съветски фирми роли на чужденци: англичани, американци и разбира се, германци в ленти за Втората световна война. 

Харий Лиепинш не е бил изключение. Една от ролите му е на фелдмаршал Ерих фон Манщайн във филма "Контраудар", СС офицер в култовия съветски сериал "Дългият път през дюните" и във филма на самия Кальо Кийск "Безумие". 

3. Заслужил артист на Латвийската ССР

През 1944 г. седемнадесетгодишният Виктор Лоренц от Рига е мобилизиран в Латвийския доброволчески легион на СС. Въпреки името на легиона набирането в него е ставало и принудително.

След войната Лоренц се оказва в един от проверочно-филтрационните лагери на НКВД в Далечния изток, през който са преминавали някои граждани на СССР, служили в германската армия, попаднали в плен, а също и живели на териториите, окупирани от германците. След амнистията на прибалтийските колаборационисти през 1946 г. той се връща в Латвия. 

Виктор Лоренц завършва през 1961 г. Всесъюзния държавен институт по кинематография (днес Общоруски) и става първият професионален латвийски киносценарист. 

Още докато следва, Лоренц написва първия си сценарий, базиран на неговото военно минало в СС. Озаглавен "Родино, прости!", в него се разказва историята на трима приятели, мобилизирани в Латвийския легион по време на Втората световна война. 

Сценарият бил публикуван в московски алманах, но се оказал прекалено смел за киното по онова време. Решават се да направят филм по него едва през 1964 година. 

Филмът "Помня всичко, Ричард" с Харий Лиепинш в главната роля е силно цензуриран, но все пак го допускат в цялата страна. Само в Латвия той се прожектира едва в няколко малки киносалона, без рецензии и споменаване в местната преса. През 1992 г. е пусната пълната версия на филма с ново заглавие "Камък и осколки".

Заслужилият артист на Латвийската ССР Лоренц не се ограничава само с писане на сценарии, но и активно се снима в киното. По ирония на съдбата през 1985 г. отново му се налага да облече есесовска униформа. В един от най-страшните филми за Втората световна война "Иди и виж" той играе ролята на щурмбанфюрер, който издава заповед на наказателен отряд да унищожи жителите на беларуско село.  

Разказваме ви още как руски евреи стават генерали на Вермахта!