Колко пъти руснаците превземат Берлин?

1760

Берлинчани виждат руските войски да влизат в града за първи път в историята на 9 октомври 1760 година, по време на Седемгодишата война (1756-1763). Тогава Берлин е столица на Кралство Прусия, което се изправя срещу обединените сили на Австрия и Русия.

Превземането на Берлин, 28 септември 1760 г.

Александър Коцебу

Виена и Санкт Петербург са изключително притеснени от агресивната политика на пруския крал Фридрих II, който превръща една малка провинция в една от най-войнствените държави на европейския континент. Конфликтът е въпрос на време.

Пруската столица може да бъде превзета и по-рано – през 1759 година. На 12 август същата година съюзените сили побеждават армията на Фридрих в Кунерсдорфското сражение. Вместо да продължават към незащитения Берлин, те се отправят в напълно друга посока – към Котбус. Удивеният и облекчен пруски монарх обявява този инцидент за "чудото на Бранденбургския дом".

Следващата година обаче градът е обречен. В ранния октомври към него напредват 20 000-ната войска на руския генерал Захар Чернишов и 15 000-ната армия на австрийския генерал Франц Мориц фон Ласи.

Германците успяват да отблъснат първата атака на приближаващите руски войски, но скоро от юг идват австрийците. Прусите се оттеглят без бой и на 9 октомври победителите влизат в града.

Готлиб Хайнрих Тотлебен – руски генерал от саксонски произход, изисква от града сумата от 1.5 млн. талери, като изземва кралската манифактура и арсенали като трофеи. Той обаче не позволява градът да бъде разграбен и плячкосан, противно на това, което огорчените австрийци искат да направят. "Благодарение на руснаците Берлин бе пощаден от ужасите, които австрийците заплашваха да нанесат на нашата столица", казва Фридрих II по-късно.

Руско-австрийската окупация на Берлин обаче продължава още само три дни. Когато научават, че към тях са се отправили 70 000 войници под командването на пруския крал, двете съюзнически страни бързо се оттеглят от града на 12 октомври 1760 година.

1813

След като Великата армия на Наполеон се проваля в Русия през 1812 г., руските войски се впускат в кампания за освобождаване на Европа от "корсиканския канибал".

Anton Hoffmann

Една от първите държави по пътя им към Париж е Кралство Прусия. След като е загубило почти половината от териториите си след тежки поражения през 1806 г., кралството е френски васал. Затова войските на Наполеон, които нападат Русия, се състоят от десетки хиляди пруски войници.

Но когато през януари 1813 г. руските войски се появяват на границата на Източна Прусия, крал Фридрих Вилхелм III осъзнава, че е дошъл моментът да смени страната. Войските му веднага се присъединяват към напредващата руска армия, като изгонват остатъците от Великата армия от пруска земя.

През февруари същата година по-голямата част от кралството е вече освободена. Но врагът все още държи много големи градове, включително Берлин. Щурмът на пруската столица е поведен от войските на генералите Николай Репнин-Волконски и Александър Чернишов. Последният, роднина на Захар Чернишов, продължава семейната традиция по превземане на германския град.

На 20 февруари изведнъж няколкостотин казаци пробиват отбраната на Берлин. "Всичко започна с казаците, които нахлуха през Бранденбургската врата, разпръсквайки и изненадвайки охраната. Тогава, с невероятна дързост, индивидуално и на малки групи, те се понесоха от единия край на града до другия", спомня си очевидец. Те обаче срещат силна съпротива и трябва да отстъпят, докато пристигнат основните войски.

Тъй като на французите им липсва кавалерия, те не могат да спрат летящите казашки отряди, които ги нападат в тила и отрязват комуникациите им. След като руските войски успяват да направят импровизиран мост на река Одер, командващият гарнизона – Лоран Сен Сир, решава да напусне Берлин.

Руските войски влизат в града на 4 март и буквално дишат във врата на отстъпващия враг, като са топло посрещнати от местните. Генерал Пьотър Витгенщайн докладва, че "стотици хиляди усти повтаряха неспирно: 'Да живее Александър, нашият избавител!' Лицата на всички изразяваха най-искрена радост и щастие. Тази очарователна картина не може да бъде предадена от четката на никой художник..."

1945

На 25 април 1945 г. съветските войски обграждат Берлин, а на следващия ден започват решителна атака по "бърлогата на звяра". Около 400 000 войници на Червената армия участват в боевете по градските улици, които се отбраняват от 200 000-ната войска на Вермахта, СС и народното опълчение Фолксщурм.

Съветски войски по време на парада на победата на съюзническите сили в Берлин

Виктор Тьомин/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Германците правят всичко възможно да превърнат столицата си в непревземаема крепост. Всяка улица става отбранителна линия, пълна с барикади, землянки, окопи и картечни гнезда. Освен това врагът използва берлинското метро за бързо прехвърляне на войски. Войниците също така се крият там от артилерийските снаряди и въздушните бомбардировки.

Колкото повече Съветите се приближават към центъра на града, толкова по-свирепа става отбраната му. "Сблъсквахме се с проблеми при навлизане в централните райони, където имаше големи къщи с мазета", спомня си младши сержант Павел Виник. "Оттам германците обсипваха улицата с огън. Дори и танк не можеше да влезе!"

На 30 април започва кървавата битка за Райхстага. "В тази огромна сграда битките ставаха локални", пише в мемоарите си генерал-майор Василий Шатилов. "Разделени групи се мъчеха да навигират през лабиринта от коридори и зали, проправяйки си път към втория етаж. Инициативата, показана от тях и всеки отделен войник, беше решителна". Въпреки че съветският флаг се развява над Райхстага на 1 май, огънят продължава още един ден.

След самоубийството на Хитлер на 30 април генерал Ханс Кребс, началник на Генералния щаб на армията, посещава Съветите и предлага примирие. Той е информиран, че СССР няма да приеме нищо по-малко от безусловна капитулация. След като немското ръководство отказва да предприеме тази стъпки, битките се подновяват с нова ярост.

Сергей Шиманский/Sputnik

Съпротивата не продължава дълго, на 2 май обаче берлинският гарнизон капитулира. Битката за Берлин е спечелена с цената на животите на повече от 75 000 съветски войници.

А знаете ли защо Толстой е "против" Руско-турската война, а Достоевски – "за"?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.