Кой, как и защо екзекутира КАМБАНИ в Русия?

През 1592 г. в руския град Углич става странно събитие. 320-килограмова камбана е завлечена на градския площад. Извикан е един ковач, който да откъсне "езика" на камбаната (вътрешно клепало) и да ѝ отреже "ушите" (приспособленията, на които е закачена камбаната). След това камбаната е бичувана 12 пъти с тежки камшици и изпратена в изгнание. Около 60 семейства от Углич, които са заточени в Тоболск, Сибир, влачат камбаната със себе си близо година.

Камбаната на Углич е "наказана" за това, че била тревога на 15 май 1591 г. след убийството на Царевич Дмитрий, последния син на Иван Грозни. Камбаната е наказана за тази тревога, тъй като тя е довела до бунт, при който няколко души, включително военни от Москва, са убити от тълпата. Но защо да се екзекутира камбана?

Мечката, суверенът, гъдулката, губителят - руснаците наистина са вярвали, че камбаните имат души, и затова е трябвало да имат имена. Църковната камбана наистина е била виден "гражданин" на всяко руско село. Не само силен, но и стабилен, звукът на камбаната се е чувал много отдалеч. Камбаните са викали за църковната служба, отбелязвали са празници, посочвали са пътя на изгубените в снежна буря, предупреждавали са за вражески атаки, пожари, лошо време и дори за нашествия на паразити. Камбаните са биели, когато се е раждал човек, или когато са го погребвали.
Изработването на камбана било скъпа и сложна задача и камбаната е имала дълъг живот; тя е могла да промени "призванията" си - да бъде градска камбана, църковна камбана или камбана за известяване на пожари. Можела е и да променя местоживеенето си, също като хората. И съответно части от тялото на камбаната са били кръщавани на човешки части: руската камбана има глава, талия, устна, език и уши.

Камбаната от Углич не е единствената екзекутирана камбана в руската история. Ето някои други примери.

1. Тверската камбана

Ivan Petrov Snow (CC BY-SA 4.0)

През 1327 г. хората от Твер се вдигат на въстание срещу монголско-татарските бирници. Много монголско-татарски пехотинци и търговци са убити. Въстанието е потушено с насилие от монголско-татарските сили, водени от Иван Данилович Калита (1288-1340), московски княз, който използва монголци, за да победи князете на Твер.

Твер и съседни градове са опожарени и бунтът е потушен. След това Иван Калита сваля камбаната от камбанарията на Преображенската църква в Твер - тази, която е призовала хората в града на въстанието. За наказание камбаната е транспортирана до Москва и разтопена.

2. Новгородската камбана

Legion Media

В Новгородската република (1136-1478) най-висшата законодателна и съдебна власт е принадлежала на вечето, или на събранието от гражданите. В независимата република това събрание е било по-важно от княза. Вечето е имало своя собствена камбана - поставяла се е не на традиционната кула, а в звънарницата, дървена камбанария, която можела да се управлява от земята.

През 1478 г. московският велик княз Иван III завладява Новгород и слага край на републиката. Той заповядва да камбаната на вечето да се свали, след което я връзват с въжета (като затворник) и я откарват в Москва.

Има различни версии за по-късната съдба на камбаната. Някои източници твърдят, че е служила като камбана за биене на тревога в Спаската кула на московския Кремъл. Разказва се обаче и легенда, че когато стигнала границата на Новгородската земя по пътя за Москва, камбаната се търкулнала надолу по хълма и се "самоубила", като се разбила на парчета в скалите.

3. Псоквската камбана

Legion Media

Същата съдба сполетява псковското вече и неговата камбана през 1510 година, когато московският велик княз Василий III (бащата на Иван Грозни) принуждава псковчани да се закълнат във вярност на Москва. След това около 300 най-важни псковски фамилии са преместени в Москва.

Сутринта на 13 януари 1510 г. камбаната на вечето е свалена и екзекутирана: ушите ѝ са отрязани, а езикът - изтръгнат.

4. Камбаната, която буди цар Фьодор

Алексей Стужин/ТАСС

Разказва се легенда, че някога камбана в московския Кремъл е била наказана, защото събуждала царя! През 1681 г. цар Фьодор, чието здраве по това време е влошено, се събуждал в полунощ заради биенето на камбана на московския Кремъл. Царят бил разгневен и камбаната била заточена в Николо-корелския манастир в Архангелска област - така тръгнал този слух.

В легендата обаче не се споменава за никакво наказание за звънаря. В манастира Николо-корелски наистина има камбана, която е била използвана за биене на тревога в Спаската кула на московския Кремъл. Тя е свалена по време на управлението на Алексей Михайлович (1629-1676), тъй като царят не харесвал нейния "глас". При Фьодор през 1681 г. 2,5-тонната камбана била изпратена в Николо-корелския манастир като дарение. Камбаната има надпис, на който може да се прочете, че е донесена на 1 март 1681 година "за дълго здраве на царя и за вечната памет на почитаните му родители".

5. Камбаната на чумния бунт

Оръжейна палата

През 1771 г. в Москва се надига чумен бунт: архиепископ Амвросий (1708-1771) е убит, а Кремъл ограбен. След като бунтът е потушен с желязна ръка от армията, Екатерина Велика, вбесена от неподчинението на московските граждани и общия хаос, използва древния руски символичен акт на екзекуция на камбана: изваден е езикът на камбаната на Спаската кула. Без език тя е окачена в Царската кула до 1803 г., когато я изпращат в Кремълския Арсенал.

И така, какво се е случило с камбаната в Углич?

Matthias Kabel

При пристигането ѝ в Тоболск през 1593 г. местните власти я затварят в килия и ѝ поставят надпис: "Първото неодушевено изгнание от Углич". Години по-късно камбаната стига до камбанарията на храма "Света София", където поради острия си и силен тон е била използвана за отброяване на времето и за известяване на пожар.

Камбаната остава в Тоболск и през 1869 г. е изследвана и описана. Установено е, че тя тежи 319,41 килограма, стените ѝ са дебели 5,6 сантиметра, а нейната "устна" (долните ръбове) изглежда е била изгризана. Това сочи, че многократно е била повдигана и спускана от камбанариите и транспортирана не много внимателно. По заповед на император Александър III и, за да бъде отбелязана 300-годишнината от изгнанието на камбаната, тя е "помилвана". Делегация от хора от Углич отнасят камбаната обратно в "родния град", където тя се пази и досега.

А чували ли сте историята на Цар Камбана: как руските занаятчии правят невъзможното?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.