В началото на 1980-те вълна от брутални убийства разтърсват гр. Ростов на Дон. Някой убива хора, забогатели незаконно от продажбата на редки нелегални стоки на черния пазар. Полицията започва разследване. Ето какво се случва…
Убийци в бели престилки
На 5 февруари 1980 г. съветската полиция регистрира телефонно обаждане от шокирана жена. Полицаите, които първи пристигат на мястото на инцидента, откриват труповете на две жени и жената, която се е обадила, криеща се на балкона.
Една от жертвите е известна спекулантка в Ростов на Дон, която се занимава със забранена от закона търговия и забогатява сериозно от това. Жената е накълцана с кухненски сатър.
Другата жертва – бременната дъщеря на спекулантката – е обесена.
Оцелялата жена, която като по чудо се отървава от сигурна смърт, скривайки се на балкона, докато убийците измъчват и убиват приятелките, звъни на полицаите, но не може да разкаже много за нападателите.
Ключалките в апартамента са непокътнати, което кара следователите да предположат, че жертвите са познавали убийците и доброволно са ги пуснали в апартамента.
Само няколко седмици след началото на разследването, се случва друго убийство. Жертвата отново е жена и е убита брутално. Друг сходен детайл, който свързва двете престъпления, е че жертвата е съпруга на известен местен спекулант.
Преди да се осъзнаят, следователите започват да откриват все по-голям брой трупове и стават обект на натиск от най-високото ниво на политическото ръководство да прекратят кръвопролитието в Ростов.
Един от малкото свидетели описва нападателите като мъже, които по външен вид приличат на хора от Кавказ и са облечени в бели лекарски престилки. Изплашените жители на града започват да шушукат за бруталната "банда на парамедиците".
Наркоманът
Докато следователите пресяват подземния свят в града, абхазецът Зафар Барцис планира следващото си престъпления заедно със своя партньор Хачерес Косиян.
Зафар Барцис е син на директора на централния пазар в Сухуми и е роден със сребърна лъжичка в устата. Въпреки семейното богатство и влияние в Абхазия, Барцис избира различен път в живота: става наркоман и започва да се занимава с престъпления.
Когато бащата на Барцис разбира за пороците на сина си, той го изпраща в Ростов на Дон – сравнително отдалечен град, където той не може да посрамва уважаваното семейство.
След като се мести в Ростов, Барцис бързо влиза в престъпните подземни среди на южния град. Запознава се с Хачерес Косиян – престъпен бос, известен като "Асо пика".
Барцис бързо намира и нови дилъри на наркотици: двама студенти по медицина, които продават забранени субстанции срещу печалба.
Барцис има нужда от пари, за да финансира разрушителния си навик, който не му излиза никак евтино. Заедно с Косиян той изготвя план: да обират къщите на богаташи в Ростов, които са натрупали състоянието си нелегално и не биха го докладвали пред съветската милиция, защото това би разкрило източника на незаконните им доходи.
Барцис поръчва бели престилки от студентите по медицина, които го снабдяват с дрога, и ги използва, за да накара жертвите да отворят вратата на престъпниците, преструващи се на медицински работници.
Планът обаче се проваля, тъй като бандата се състои основно от наркомани, неспособни да се контролират и оставят след себе си пътеки от трупове.
Арестът
Извършителите смятат, че жертвите няма да искат да сътрудничат на следователите заради характера на бизнеса си. Отчасти са прави и някои от оцелелите жертви или техни роднини отказват да работят с правоохранителните органи. Убийците обаче пренебрегват друг елемент от бизнеса на жертвите си правят глупава грешка.
Някои от спекулантите поддържат подробни списъци с клиентите си, включително и такива, закупили една единствена стока. В една подобна тетрадка следователите намират името "Зафас". Оказва се, че Барцис е купил кожено яке от една от жертвите си.
Следователите проследяват Барцис и разкриват връзките му със студентите-наркодилъри и издирван престъпен бос на име Косиян. Следват арести.
Като цяло във връзка със случая с "убийците в бели престилки" са арестувани около 40 души. Барцис е осъден на 9 години затвор, а Косиян – на 15.
Хачерес Косиян умира зад решетките през 1993 г. на 68-годишна възраст. Съдбата на Зафас Барцис е неизвестна.