Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Когато младият Владимир Путин, според официалната му биография, отива в приемна на КГБ, за да разбере как да стане разузнавач, му казват, че ще му трябва диплома от университет или служба в армията.
Съветското КГБ активно набира персонал и агенти – понякога дори против волята им.
Въпреки че работата в КГБ носи някои привилегии, редиците на комитета се запълват от хора с различна история и произход.
Тъй като КГБ е сложна институция с много дирекции, всеки с отделни професионални отговорности, е необходимо свободните работни места да се запълват от хора с различни умения и специализации.
"КГБ и СССР беше голяма организация със сложна структура. Например, работата на Първа главна дирекция (разузнаване) бе коренно различна от териториалните (дирекции) (контраразузнаване, дирекции 2-6). Имаше много специализирани, бойни и технически отдели, военно контраразузнаване, гранични войски (със свое собствено разузнаване), (дирекция за) специални комуникации, 7-и и 8-и отдел, които отговарят за сигурността на партийните ръководители", разказва Андрей Милехин, бивш офицер от КГБ.
Според Милехин въпросът кой може да бъде нает от КГБ е неточен: КГБ е голяма организация, която се нуждае от всякакви хора. В същото време мощната и строго секретна институция гледа на непознатите и непотърсени кандидати с подозрение.
Вместо това, вербовчиците на КГБ работят здраво, за да търсят евентуални кандидати на много други места, които не са свързани с тайната полиция: университетите, армията, заводите и др.
Вербовчиците наблюдават и оценяват евентуални кандидати на работните им места. Най-често бъдещите офицери от КГБ дори не подозират, че ги оценяват за работа в службата.
Бившият офицер от КГБ Милехин казва, че новобранците се обучават много ефективно.
"Никога не съм виждал по-мотивирано и ефективно обучение и организация на службата на друго място. Според мен КГБ беше короната на идеологическата работа и управление на Съветския съюз, истинският елит на страната", споделя Милехин.
Процесът на набиране на кадри е много селективен, но има и случаи, в които КГБ вербува хора против волята им.
За да изпълняват задълженията си, служителите на КГБ разчитат на широка мрежа от информатори. Често да се включат в нея са убеждавани или дори подмамвани както местни, така и чужди граждани.
Основните цели за вербуване на офицерите от КГБ, командировани в чужбина, особено в страните от Западния блок, са хора, които вече са на авторитетна позиция или служба в родината си, или такива, които имат потенциал да бъдат назначени на подобна позиция в бъдеще.
В наръчник на КГБ, който в миналото е бил строго секретен, но днес е публикуван онлайн, се посочва, че агентите на КГБ концентрират усилията си по вербуване на сътрудници най-вече в институциите, отговорни за външната политика на въпросната държава: "Министри, външното министерство, централи на политическите партии, големи монополисти и т.н.".
Агентите на КГБ търсят хора, които са разочаровани от работата си, и такива, които симпатизират на обявените цели и основни идеологически принципи на Съветския съюз.
Университетите по света също са страхотно гнездо за тайни агенти на КГБ, които са вербувани и използвани по-късно, след като са се изкачили в кариерната стълбица.
Съветските граждани често също стават агенти и информатори на КГБ по неволя.
"Класическата вербовка е, когато човекът знае, че е вербуван. Той възприема псевдоним и често подписва документ (в който се съгласява да работи за КГБ). Учат го на елементарни (или) напреднали техники за конспирация: връзки, пароли, шифри и т.н. Ако вземем, например, агентите, които се внедряват в организирани престъпни групи, нарко картели, терористични организации и т.н., тогава е нужно много сериозно обучение", споделя Генадий Гудков, бивш агент на КГБ и офицер от ФСБ.
Историята познава и случаи, в които представители на интелигенцията – писатели, артисти и спортисти, са вербувани от КГБ да докладват за дисиденти в общностите им.
Въпреки че КГБ вербува информатори и агенти почти безразборно, комитетът по държавна сигурност строго филтрира хората, които искат да бъдат назначени официално. Опетнена репутация и/или някои физически характеристики биха могли да отрежат завинаги достъпа на даден кандидат до служба в КГБ.
Предпочитат се кандидати с обикновен външен вид, а не такива, които имат определени необичайни физически характеристики, като например нервни тикове, очни дефекти и кривогледство, нарушения в говора, изпъкнали зъби или големи родилни белези, да не говорим за видими физически недъзи. Смята се, че тези черти могат да повляят отрицателно върху способността на кандидата да изпълнява задълженията си, които често изискват секретност.
Според бивш офицер от КГБ, който по-късно става писател, представителите на някои етнически групи също неофициално нямат достъп до работа в КГБ. Например, евреите, кримските татари, карачите, калмиките, чеченците, ингушите, гърците, немците, корейците и финландците се избягват от вербовчиците на КГБ, тъй като според тях тези етноси са "ненадеждни".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си