Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Централна Азия, която се простира от Казахските степи до Афганистан и от Каспийско море до китайската граница, е последната голяма териториална придобивка на Руската империя преди разпадането ѝ през 1917 година.
Дълго време Русия не се осмелява да се намеси в делата на Централноазиатския регион. Територията на днешен Казахстан, Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан е същински врящ котел. Многото племена в малки държави водят помежду си безкрайни брутални войни и кръвопролитни сблъсъци.
Най-големите държавни единици в Централна Азия са Кокандското ханство и Хиванското ханство, както и Бухарският емират (преди 1785 г., когато все още е Бухарско ханство). Дори през XVII в. тук доминира средновековният феодализъм, а робството се развива бурно.
През 1714 г. цар Петър I изпраща военна експедиция в Хива, за да тества силите на централноазиатските си съседи. По-добре подготвен и оборудван, 6000-ният отряд на княз Александър Бекович-Черкаски с лекота разпръсква 24 000-ната армия на Шергази хан. След това владетелят на Хива прибягва до хитрост. Той предлага мир, но през това време предприема изненадваща атака и избива или пленява руските войници. Изпраща главата на княза като подарък за хана на Бухара.
През XVIII в. Русия активно се разширява в Казахските степи и се приближава до границите на държавите в Централна Азия. Казахските кланове на т.нар. Младши и Средни жузи (орди), които търсят защита от руснаците срещу опустошителни набези на съседно разположените племена джунгари, доброволно се подчиняват на царската власт. В замяна Старшите жузи остават под политическия контрол на Коканд.
Относително мирното съжителство между Русия и държавите в Централна Азия приключва към средата на XIX век. Причината е в пристигането на нов опасен играч в региона – Британската империя. Англичаните, които вече са се настанили в Индостан, активно напредват на север, опитвайки се да разширят влиянието си към Афганистан, Бухара, Коканд и Хива. Когато британските дипломати и тайните агенти на военното министерство се появяват в централноазиатските градове, Русия решава да се подготви за изненадващ удар. Централна Азия се превръща в арена на борба между две империи, по-позната като Голямата игра.
Руската експанзия в централноазиатския регион има и икономически причини. Избухването на Гражданската война в Америка през 1861 г. води до остър спад в снабдяването с памук към Русия, нещо, което удря имперската текстилна индустрия. При тези обстоятелства трябва бързо да се намери алтернатива и стабилен ресурс на тази важна суровина – и тук идват Коканд и Бухара.
Държавите в Централна Азия практически нямат шанс срещу руската армия. Има много какво да се желае от бойната подготовка на техните войски, докато с оръжия са снабдени не повече от ¼ от мъжете им. "В Коканд няма редовна армия", пише ориенталистът и историк Владимир Веляминов-Зернов през 1850-те. "Кокандската армия има артилерия, но тя е толкова лоша, че трудно може да бъде наречена по този начин."
Понякога огромното числено превъзходство на силите на Хива, Бухара и Коканд е без никакво значение при сблъсъка с добре обучените руски войски. На 29 юни 1865 г. малък (1300 души) отряд, воден от ген. Михаил Черняев, завладява един от най-големите и богати градове на Кокандското ханство – Ташкент, – който се отбранява от 30 000-ден гарнизон. Две години по-късно градът става административен център на Туркестанско генерал-губернаторство, създадено в Централна Азия.
"Странна гледка бяха шепите наши войници, обградени и изолирани от множество бухарски ездачи, напреднали чак до позиции, считани за непревземаеми и окупирани от 10 пъти по-силния враг. Но в това е смисълът на силата на душа и куражът, за които няма нищо невъзможно", така в книгата си "Завладяването на Туркменистан" бъдещият военен министър на империята офицер Алексей Куропаткин описва превземането на Самарканд в Бухарския емират на 27 май 1868 година.
В битката при Зерабулакските височини на 14 юни 1868 г., 30 000-ната армия на емир Музафар е разбита от 2000-ден отряд, воден от ген. Константин Кауфман, нещо, което в крайна сметка води Бухарския емират до загуба. През 1873 г. същата съдба сполетява и Хиванското ханство, а три години по-късно и Кокандското ханство.
Една от най-трудните операции на руските войски по време на завладяването на Централна Азия е покоряването на племената теке, които живеят на територията на днешен Туркменистан. В обсадата и щурмуването на крепостта Гьок Тепе през януари 1881 г. те губят на 1000 души. За сравнение – в най-свирепата битка срещу Бухара и Хива жертвите са десетки.
С доброволното присъединяване на племената мерв към Руската империя през 1884 г. и пристигането на руските войски до границите на Афганистан, който е бил под британско покровителство, завладяването на Централна Азия е завършено. С пристигането на новите власти робството е премахнато и вековните вражди на местното население са прекратени. Далеч не всички територии са включени в Руската империя. Макар и значително намалени по размер, Бухарският емират и Хиванското ханство официално запазват своята независимост, като приемат руското покровителство. Това позволява на ръководството на страната да упражнява ефективен контрол над тези региони, без да се налага да хаби значителен ресурс. "Най-добрият ми областен началник е емирът на Бухара", казва генерал-губернаторът на Туркестан Константин Кауфман. Независимостта на двете държави е окончателно премахната от болшевиките през 1920 година.
Великобритания, чието пристигане в региона на Централна Азия е това, което до голяма степен провокира руската експанзия, гледа безпомощно на триумфа на своя геополитически противник. След като преживява мащабния бунт на сипаите в Индия през 1857-1859 г., Лондон няма нито силата, нито ресурсите да влезе в открит конфликт с Русия и се ограничава до издаване на дипломатически протести.
Въпреки че британците губят Централна Азия, те внимателно защитават пътищата до Афганистан и Индия от руснаците. Когато през 1885 г. на река Кушка се разгаря граничен конфликт между руски и афганистански войски, а Великобритания е на крачка от обявяването на война на Русия. През следващите години страните сядат на масата за преговори, за да очертаят сферите на влияние в региона. "Голямата игра" между двете империи приключва едва през 1907 г. с подписването на Англо-руската конвенция, с която се финализира формирането на военнополитически блок, състоящ се от Русия, Великобритания и Франция, известен като Тройната Антанта.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си