Как през 1971 г. СССР осуетява "каубойския" план на Никсън да атакува Индия

Войници от индийската армия, 7 декември 1971 г.

Войници от индийската армия, 7 декември 1971 г.

AP
Преди половин век Индия печели прословута победа над Пакистан благодарение на своите брилянтни войници, непоколебимото си политическо ръководство и силната дипломатическа подкрепа на Москва. По-слабо известни са тактиката и ролята на Русия, която предотвратява съвместно британско-американско нападение над Индия.

Вашингтон, 3 декември 1971 г., 10:45 ч

Американският президент Ричард Никсън говори по телефона с държавния секретар Хенри Кисинджър часове преди Пакистан да започне едновременни атаки срещу шест индийски летища – безразсъден ход, който кара Индия да обяви война.

Никсън: Значи Западен Пакистан създава проблеми там.

Кисинджър: Ако загубят половината си страна без бой, ще бъдат унищожени. Могат да бъдат погубени и по този начин, но ще се бият.

Никсън: Случващото се в Пакистан е ужасно. Действията на индийците, и то след като предупредихме кучката (отнася се до индийския премиер Индира Ганди). Кажи им, че когато Индия говори, че Западен Пакистан ги атакува, е все едно Русия да твърди, че я атакува Финландия.

Ричард Никсън и Индира Ганди

Вашингтон, 10 декември 1971 г., 10:51 ч

Седмица по-късно, войната не върви добре за Пакистан – индийските военни самолети браздят небето над Източен Пакистан и Пакистанските военновъздушни сили са изхвърлени от въздушното пространство над субконтинента. Междувременно пакистанската армия на Запад е деморализирана и на ръба на разпадането под натиска на непрекъснатите атаки от Индийската армия и Индийските ВВС.

Никсън: Нашето желание е да спасим Западен Пакистан. Това е всичко.

Кисинджър: Точно така. Това е точно така.

Никсън: Добре. Нека превозвачите да не спират.

Кисинджър: Превозвачите – всичко е в движение. Четири йордански самолета вече са прехвърлени в Пакистан, идват още 22. Говорим със саудитците, разбрахме, че и турците искат да дадат 5. Така че ще действаме, докато не се постигне решение.

Никсън: Можеш ли да кажеш на китайците, че ще помогнат много, ако придвижат малко сили или заплашат да го сторят?

Кисинджър: Абсолютно.

Никсън: Трябва да отправят заплаха или да прехвърлят нещо – едно от двете. Нали разбираш какво имам предвид?

Кисинджър: Да.

Никсън: А какво ще кажеш да накараме французите да продадат малко самолети на пакистанците?

Кисинджър: Да. Те вече го правят.

Никсън: Това трябваше да стане отдавна. Китайците не предупредиха индийците.

Кисинджър: О, да.

Никсън: Просто трябва да преместят нещо. Да преместят дивизия. Нали разбираш, да прехвърлят малко камиони. Да изпратят малко самолети. Нали разбираш, символичен акт. Ние не правим нищо, Хенри, знаеш го.

Кисинджър: Да.

Никсън: Но тези индийци са страхливци. Нали?

Кисинджър: Да. Но имат подкрепата на руснаците. Разбираш ли, руснаците изпратиха ноти до Иран, Турция – до много страни, в които ги заплашват. Руснаците играят долна игра.

Ако двамата американски лидери наричат индийците страхливци, няколко месеца по-рано индийците са нещо напълно различно. Това телефонно обаждане е от май 1971 година.

Никсън: Индийците имат нужда от... онова, от което наистина имат нужда е...

Кисинджър: Те са такива кобелета.

Никсън: Масов глад. Но няма да го получат… Но ако няма глад, последното нещо, от което имат нужда, е още една война. Нека проклетите индийци да влязат във война.

Кисинджър: Те са най-агресивният проклет народ там.

Ричард Никсън и Хенри Кисинджър

Войната през 1971 г. се смята за най-великото военно постижение на съвременна Индия. Професионализмът на индийската армия, ВМС и ВВС; харизматична армия, водена от легендарния Сам Манекшоу; и непрекъснатото международно лобиране на политическите лидери водят до прочута победа. След две седмици на жестоки сухопътни, въздушни и морски битки, близо 100 000 пакистански войници се предават пред вилнеещата армия на Индия – най-голямата подобна капитулация от предаването на генерал Паулус при Сталинград през 1943 година. Това обаче можеше и да не се случи без помощта на Москва, която държи вето и с която Ню Делхи прозорливо подписва споразумение за сигурност през 1970 година.

Както показват разговорите на Никсън с хитрия Кисинджър, силите, подредени срещу Индия, са страховити. Пакистанската армия е подкрепена от самолети от Йордания, Иран, Турция и Франция. Щедра морална и военна подкрепа идва и от САЩ, Китай и Великобритания. Въпреки че това не се споменава в цитираните тук разговори, Обединените арабски емирства изпращат половин ескадрила бойни самолети, а индонезийците осигуряват най-малко един военен кораб, който да се бие редом с Пакистанските ВВС.

Влизането на Русия обаче осуетява сценария, който можеше да доведе до множество тежки ходове срещу Индия.

Сблъсък на суперсилите

На 10 декември, докато Никсън и Кисинджър водят разгорещени разговори, индийското разузнаване засича американско съобщение, според което Седмият флот на САЩ навлиза във военната зона. Седмият флот, който по онова време е позициониран в Тонкинския залив, се предвожда от 75 000-тонния ядрен самолетоносач USS Enterprise. Най-големият боен кораб в света носи над 70 изтребителя и бомбардировача. Седмият флот включва и крайцера с управляеми ракети USS King, есминците USS Dekatur, Parsons и Tartar Sam и големия десантно-щурмови кораб USS Tripoli.

Между индийските градове и американските кораби е разположен индийският Източен военноморски флот, воден от 20 000-тонният самолетоносач Vikrant, който носи на борда си едва 20 леки изтребителя. Запитан дали Източният флот на Индия е готов да се изправи срещу Седми флот, главнокомандващият на флота вицеадмирал Н. Кришнан отговаря: "Само ни дайте заповеди". След като помитат Пакистанските ВВС в първата седмица на войната, индийските ВВС са под тревога и следят за всяка евентуална намеса от самолет на Enterprise.

Междувременно съветското разузнаване съобщава, че британска група от кораби, водена от самолетоносача Eagle, се е приближила до индийските териториални води. Това е може би едно от най-ироничните събития в съвременната история, при която двете водещи демокрации на Запада заплашват най-голямата демокрация в света, за да защитят извършителите на най-големия геноцид след Холокоста в нацистка Германия. Индия обаче не изпада в паника. Тя тихомълком изпраща на Москва молба да активира тайна клауза от споразумението за сигурност между Индия и СССР, според която Русия е задължена да защити Индия в случай на външна агресия.

Британците и американците са планирали координирана атака, за да сплашат Индия: докато британските кораби в Арабско море атакуват западния бряг на Индия, американците ще нахлуят в Бенгалския залив на изток, където има 100 000 пакистански войници, заклещени между напредващите индийски войски и морето.

Индийски войници на пакистанската граница, 7 декември 1971 г.

За да се противопостави на тази двойна британско-американска заплаха, Русия изпраща атомна флотилия от Владивосток на 13 декември под общото командване на адмирал Владимир Кругляков – командир на 10-а оперативна бойна група (Тихоокеански флот).  Въпреки че руският флот разполага с доста атомни кораби и подводници, техните ракети са с ограничен обсег (по-малко от 300 км). Ето защо, за да могат ефективно  да се противопоставят на британските и американските флоти, руските командири решават да поемат риска да ги обградят, за да могат да ги вкарат в обсега си. Постигат го с военна точност.

В интервю за руско ТВ предаване след пенсионирането си адмирал Кругляков, който командва Тихоокеанския флот от 1970 до 1975 г., си спомня, че Москва изпраща заповед руските кораби да попречат на американците и на британците да се приближават до "индийски военни обекти". Гениалният Кругляков добавя: "Заповедта на главнокомандващия беше нашите подводници да се покажат на повърхността, когато се появят американците. Това беше направено, за да им се покаже, че разполагаме с атомни подводници в Индийския океан. Така че когато нашите подводници изплаваха, те ни познаха. На пътя на американските ВМС стояха съветските крайцери, есминци и атомни подводници, въоръжени с противокорабни ракети. Обградихме ги и насочихме ракетите си към Enterprise. Блокирахме ги и не им позволихме да се приближат към Карачи, Читагонг или Дака.

В този момент руснаците засичат съобщение от командира на британската бойна група от самолетоносачи адмирал Даймън Гордън до командира на Седми флот: "Сър, закъсняхме. Тук има руски атомни подводници и голяма група бойни кораби". Британските кораби бягат към Мадагаскар, докато по-голямата американска група спира, преди да влезе в Бенгалския залив.

Руските маневри очевидно помагат да се предотврати директен сблъсък между Индия и екипа на САЩ и Великобритания. Неотдавна разсекретени документи разкриват, че индийският премиер тръгва да реализира плана си да освободи Бангладеш въпреки информацията, че американците държат три батальона с морски пехотинци в готовност, за да спрат Индия, както и че американският самолетоносач USS Enterprise е получил заповеди да атакува индийската армия, която е пробила отбраната на пакистанската армия и върви по магистралата към портите на Лахор, вторият по големина град в Западен Пакистан.

Според бележка от шест страници, изготвена от индийското външно министерство "Бомбардировачите на борда на Enterprise имат разрешение от американския президент да бомбардират комуникационните канали на индийската армия, ако се наложи". 

Ролята на Китай

Въпреки призивите на Кисинджър и отчаяните молби за помощ на Пакистан, китайците не правят нищо. Дипломатически документи на САЩ разкриват, че Индира Ганди знае, че съветските власти са взели предвид възможността за китайска намеса. Според каблограма от среща на индийския кабинет на 10 декември, "ако китайците се включат пряко в конфликта, каза Индира Ганди, китайците знаят, че СССР ще се задейства в района на Синдзян. В този случай на Индия може да бъде оказана съветска въздушна подкрепа".

Интересен факт е, че въпреки че каблограмата е разсекретена, източникът и подробностите от брифинга на индийския премиер остават засекретени. "Той е надежден източник" – това е всичко, което се посочва в документа. Очевидно американците получават информацията си от къртица на правителствено ниво.

Непоносима омраза

Леонид Брежнев

На 14 декември генерал А.А.К. Ниази, военнокомандващият на Пакистан в Източен Пакистан, казва на генералния консул на САЩ в Дака, че е готов да се предаде. Съобщението е предадено на Вашингтон, но на САЩ им отнема 19 часа да го предадат на Ню Делхи. Документи показват, че високопоставените индийски дипломати подозират, че забавянето се дължи на възможността Вашингтон да обмисля военни действия срещу Индия.

Кисинджър стига дотам, че определя кризата като "нашата Рейнланд" – препратка към милитаризирането на немската област Рейнланд от Хитлер в началото на Втората световна война. Подобно силно сравнение свидетелства голямата степен, в която Кисинджър и Никсън възприемат индийците като заплаха.

Изследване на конфликта, направено от Университета в Индиана, посочва: "Нарушението на човешките права в подобен мащаб – описан в американска каблограма от 30 март като "избирателен геноцид" – и пълното погазване на демокрацията, нямат значение за Никсън и Кисинджър. Всъщност, недемократичните аспекти на поведението на пакистанския диктактор Яхия Кан изглеждат ги впечатляват най-много. С натрупването на доказателства за военните престъпления в Източен Пакистан, Никсън и Кисинджър остават равнодушни. На среща на високо равнище Кисинджър коментира новината за многобройни жертви в университет с думите: "Британците не са доминирали над 400 милиона индийци толкова много години с нежност".

Никсън и Кисинджър се обаждат по телефона на съветския президент Леонид Брежнев и искат гаранции, че Индия няма да нападне Западен Пакистан. "Никсън беше готов да обвърже бъдещата среща на върха в Москва с поведението на СССР по въпроса", пише професор Владислав М. Зубок в "Една провалена империя". "Съветите не можеха да разберат защо Белият дом подкрепя Пакистан, който, според тях, беше започнал войната срещу Индия. Брежнев, който първоначално беше объркан, скоро се разгневи. В близкото си обкръжение той дори предложи на Индия да бъде разкрита тайната на атомната бомба. Неговите съветници направиха всичко възможно, за да го разубедят. Няколко години по-късно Брежнев продължаваше да реагира с ярост и говореше със злоба за американското поведение".

Студени воини

Друг телефонен разговор между двамата западни политици разкрива доста информация за нагласата на най-високопоставените политици в САЩ:

Кисинджър: Онова, което каза вчера – трябва да продължим да притискаме индийците, дори след като това нещо отмине.

Никсън: Трябва с цел реабилитация. За бога, те бомбардираха – искам да помогна на Пакистан за щетите от войната в Карачи и в други зони, разбираш ли?

Кисинджър: Да. 

Никсън: Не искам индийците да са щастливи. Искам да се разработи програма за връзки с обществеността, за да ядоса индийците.

Кисинджър: Да.

Никсън: Искам да ги заклеймя заради тяхната отговорност. Да излезе доклад. Доклад. Разбираш ли?

Кисинджър: О, да.

Никсън: Нямам предвид доклад, който да прочетеш само ти. Официален публичен доклад.

Кисинджър: Не, не. Знам.

Никсън: Искам индийците да бъдат обвинени за това, разбираш ли? Не можем да позволим на тези проклети, лицемерно набожни индийци да им се размине. Те се подиграваха с нас във Виетнам в продължение на 5 години, Хенри.

Кисинджър: Да.

Никсън: Не убиват ли много от тези хора индийците?

Кисинджър: Е, все още не знаем фактите. Но съм сигурен, че не са толкова глупави, колкото са западно-пакистанците – те не пускат пресата. Идиотите-пакистанци са пуснали пресата навсякъде.

А дали американският президент Ричард Никсън е живял в СССР като дете?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"