Най-страшното поражение на руския флот за цялата му история

Mary Evans Picture Library/Global Look Press
Руската ескадра прекосява половината земно кълбо, само за да посрещне безславно своята гибел край японския остров Цушима.

В началото на XX в. доминиращото положение на Русия в Далечния изток започва да се превръща в предизвикателство за Япония. Някога в пълна изолация, а днес модернизираната и превъоръжена "Страна на изгряващото слънце" открито заявява своите геополитически интереси в Корея и североизточен Китай – традиционна зона на интереси на северната ѝ съседка.

Разразилата се през 1904-1905 г. Руско-японска война шокира целия свят. Никой до момента не си е представял, че царската армия няма да удържи нито една победа в тази война, а руския флот ще бъде застигнат от най-страшната катастрофа за цялата си история в сражението при Цушима.

Дългият път

На 15 октомври 1904 г. от пристанището Либава (съвременната Лиепая в Латвия) излизат военни кораби от сформираната в Балтика 2-а тихоокеанска ескадра. Те се отправят да прекосят половината свят, да стигнат до Жълто море и да помогнат на своите колеги от 1-а тихоокеанска ескадра, която е подложена на силен натиск от Императорския флот на Япония.

От самото начало на съдбоносния поход не му провървява. В нощта на 22 октомври руските кораби, разположени близо до бреговете на Великобритания, попадат под обстрела на местни риболовни плавателни съдове, които ги вземат за диверсионни сили на японците. В резултат на това загиват няколко английски моряци и единствено големите усилия на руските дипломати успяват да решат конфликта по мирен път.

След седем дълги месеца 2-а тихоокеанска ескадра стига до Далечния изток. Край бреговете на Френски Индокитай към нея се присъединява догонващата я 3-а тихоокеанска ескадра на контраадмирал Николай Небогатов, която вместо да заобиколи Африка, минава напряко през Суецкия канал.

На 27 май 1905 г. 11 броненосеца, 9 крайцера, 9 миненосеца, транспортни и спомагателни кораби под командването на вицеадмирал Зиновий Рожественски влизат в Корейския проток недалеч от остров Цушима, където вече ги очаква противникът.

Кръвопролитие

Японският Обединен флот не само има числено преимущество над руснаците (по крайцери и миненосци), но и внимателно се подготвя за посрещането на ескадрата. Адмирал Того Хейхачиро е решен да унищожи врага с един удар.

Рожественски

Корабите на Рожественски са забелязани от японците още отдалече, а руското командване не само не провежда нужното разузнаване, но и не разработва никакъв ясен план за действие в случай на среща с противника, освен да се запъти към Владивосток.

С наострени оръдия, руската ескадра се движи в колона – корабите са подредени един зад друг на определено разстояние, което значително стеснява обсега на обстрела им. Тъй като освен нови кораби в нея има и много стари плавателни съдове, колоната се движи със средна скорост от 9 възела. Того издава заповед за атака срещу бавния и тромав противник с малки маневрени групи от по четири до шест кораба, които развиват скорост до 16 възела, изпреварват колоната и атакуват от удобни ъгли.

В самото начало на боя флагманският кораб броненосец "Княз Суворов", на който се намира вицеадмирал Рожественски е сериозно повреден. "Огледах се. Какво разрушение!...", спомня си офицерът от щаба на командването Владимир Семьонов. "Пламнали кабини по мостовете, горящи останки на палубата, купища трупове… Сигнални, далекомерни станции, наблюдателни постове – всичко беше унищожено… Отзад бяха 'Александър' и 'Бородино', също обгърнати в дима на пожара!...".

28 май 1905 г., Руските моряци на борда на

Раненият Рожественски е евакуиран на друг кораб, а ескадрата за известно време остава без командване, което изиграва пагубна роля в приближаващата катастрофа. Контраадмирал Небогатов, който сменя Рожественски на поста, така и не успява да обедини всички сили под ръководството си и на практика продължава да командва само своя отряд.

Добре подготвени за сражението и с голям боен опит, по-добро оборудване и числено преимущество, японците успяват още в самото начало на схватката да поемат инициативата и до самия край продължават да я държат в свои ръце. През нощта те успяват окончателно да разсеят руската ескадра, след което с лекота превземат поединично нейните броненосци, крайцери и миноносци.

Повреденият боен кораб

"Докато нашите най-добри кораби загиваха един след друг, пронизвани от снарядите на врага и унищожени от пламъците на пожарите, пленени, но ненапускащи бойния строй – противникът оставаше слабо уязвим", спомня си Владимир Костенко, инженер от броненосеца "Орел". Обединеният флот губи общо само три миненосеца в сражението край Цушима. В същото време един от тях е унищожен не от руски огън – той потъва, след като се сблъсква с друг японски кораб.

Катастрофата

Загубите на руската ескадра се оказват далеч по-сериозни от тези на японците. Общо 21 кораба са унищожени от противника или взривени от собствения си екипаж, след като са повредени: шест ескадрени броненосеца, два броненосеца за брегова отбрана, четири крайцера, пет миноносеца, един спомагателен крайцер и три транспортни кораба. Загиват 5045 души, включително 209 офицери.

Четири броненосеца, един миноносец и два болнични кораба вдигат бялото знаме. Общо в японски плен попадат 7282 души, включително и двамата командири – Рожественски и Небогатов.

Седем кораба успяват да стигнат до Манила и Шанхай, където са интернирани. До Владивосток успяват да се доберат само крайцерът "Алмаз" и миноносците "Брави" и "Грозни" – само 870 офицери и матроси от 16 000, с които ескадрата разполага преди сражението.

Катастрофата в Цушима предвещава края на разгромяващата Русия война срещу Япония. След като губи почти цялата основна сила на флота си, тя се превръща във второстепенна морска държава. Нейният международен военен престиж е силно уронен, а в страната недоволството срещу властта започва да расте стремително, което в крайна сметка води до началото на Първата руска революция от 1905-1907 година.

Руската империя напълно губи доминиращото си положение в Далечния изток. На нейно място идва Япония, която получава възможност да проведе широка експанзия в Корея и Китай. Реванш за позора край Цушима успява да вземе едва Съветският съюз през 1945 година. 

Моряците могат да се похвалят и с редица успехи! Ето 3 подвига, прославили руския военноморски флот!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"