Първият паметник на Ленин в нацистка Германия

На 2 юли 1945 г. съветските войски влизат в град Айзлебен, където е роден богословът Мартин Лютер. За тяхно най-голямо учудване на главния площад на града, сред нисичките средновековни къщички, се издигал паметник на Владимир Илич Ленин, дело на знаменития съветски скулптор Матвей Манизер (1891-1966). Това бил първият паметник на Ленин в Германия. Как обаче той се оказал на нацистката територия?
Почти всеки, който поне веднъж е бил в Москва, познава работите на Матвей Манизер. Той е авторът на скулптурната група в залата на метростанцията "Площадът на Революцията", както и на излъсканите от докосвания "за късмет" граничар с куче. През 1953 г. пак Манизер прави посмъртната маска на Сталин.

Ленин в Детское село

През 1920-те години Манизер прави проект за паметник на Ленин, който е изпълнен в бронз няколко пъти. Такива решителни Лениновци – с каскет и костюм от три части, лявата ръка държи ръба на сакото, а дясната е пъхната в джоба на панталоните – са били поставени в Хабаровск, Кировоград (сега Кропивницки, Украйна) и Куйбишев (Самара). Пак същият Ленин се появява и в бившето Царское село, лятната резиденция на руските императори, преименувано с идването на власт на болшевиките в Детское село (от 1937-а – Пушкин). Тук паметникът на Ленин е поставен през 1926 г. до бившия Дом за грижи за осакатени воини, който след това става санаториум на профсъюзите (ВЦСПС).

Когато през 1941 г. германците завземат Пушкин, те проявяват силен интерес към бронзовия Ленин висок 3,2 метра и с тегло над три тона, но не като паметник, а като източник на цветен метал. Ленин бил свален от постамента и пратен за претопяване в Германия.

Легенди и Ленин

По-нататъшната история на паметника става легенда, впоследствие доработена в името на имиджа на комунистите в ГДР. По същество тя гласи, че чиновниците на Райха където и да пращали паметника за претопяване, навсякъде сред работниците металурзи се намирали тайни социалисти, които под различни предлози отказвали да претопят Илич. Най-накрая транспортирали паметника до Айзлебен, в завода Mansfeld AG, известен и като Krüghutte.

Ленин пристигнал в завода през 1943 г. във вагоните с трофейния метал, плячкосан от германците в СССР и така необходим на германската промишленост за производство на оръжия. Ленин лежал сред намачкани куполи, стари котви и други боклуци.

"Спомням си, че той лежеше по гръб и лесно можеше да бъде разпознат по каскета", разказва Хелмут Хелман, един от работниците-социалисти. Твърди се, че същата вечер група германски работници, бивши комунисти и социалдемократи, настроени антифашистки, а също и съветски военнопленници закопали паметника на Ленин в земята в двора на шихтовия цех, а отгоре нахвърляли медни стружки и всякакви отпадъци.

Когато на 14 април 1945 г. в Айзлебен влезли американски войски, работниците от комбината уж се обърнали към американското военно ръководство с молба да им позволи да поставят паметника, но американците им забрали да направят това и още няколко месеца паметникът се търкалял в двора. Когато през 1945 г. станало известно, че Айзлебен ще бъде част от съветската окупационна зона в Германия, все пак решили да поставят Ленин на постамент. Когато Червената армия влязла в града, войниците, изумени, видели на главния площад вожда на пролетарската революция. "Ленин е дошъл тук преди нас", били казвали руснаците.

На обратната страната на дървения пиедестал германските работници поставили надпис, от който да се научи, че антифашистите от завода са възпрепятствали претопяването на паметника и са го издигнали на градския площад на 2 юли 1945 г. "в чест на Червената армия". На 1 май 1948 г. паметникът официално е предаден от съветската страна на град Айзлебен.

"Делото на Ленин"

Впоследствие забележителната легенда очевидно е доработена от източногерманските комунисти под контрола на Москва. Сътрудници на московския Институт по марксизъм-ленинизъм са изпратени в ГДР през 1950-те години, за да търсят хората, ръководели скриването и поставянето на паметника.

Германски изследователи пишат, че в действителност работниците от завода не са се канели да издигат паметника на Ленин и започнали да правят това едва ли не през последните седмици преди в града да влезе съветската армия. Преди това, според разкази на работници, включително и на Хелмут Хелман, паметникът просто си лежал в двора на шихтовия цех заедно с други скулптури и никой не го е криел. Паметникът не бил претопен по-скоро заради размера и формата си, защото, за да го претопят, първо би трябвало да го разрежат на части.

Тази информация обаче била съвсем неудобна от идеологическа гледна точка, затова решили да я пъхнат под покривката, а първоначалната легенда – да бъде подсилена. През 1954 г. в осми брой на списание "Смена" излиза голяма статия, чийто автор в жанра трилър описва историята на "спасяването" на паметника.

През 1958 г. самият Матвей Манизер, като член на група съветски работници на културата, посещава града и "неочаквано" познава своята творба. След две години, уж като "отговор" на паметника на Ленин в Айзлебен, в Пушкин е изпратен паметник на германския комунист Ернст Телман, поставен там, където преди това се е издигала скулптурата на Ленин, създадена от Манизер (сега пренесен на Софийския булевард). А през 1970 година, по случай 100-годишнината на Ленин, Мейсенският завод за порцелан изработва паметен медал от порцелан с изображение на паметника.

След обединението на Германия през 1991 г. айзлебенският Илич е пратен в Германския исторически музей в Берлин. А през 2006 г. саксонският изследовател Андреас Щадлер издава книгата Die Akte Lenin ("Досиетата на Ленин"), в която легенда окончателно е развенчана. "Инициаторите на този проект безусловно са имали забележителен политически усет. Да се издигне този паметник точно преди влизането на Червената армия в града би било гениален ход", отбелязва в книжата си Щадлер.

Разказваме виоще за спасяването на мъртвия Ленин! Или как тялото на болшевишкия лидер е защитено от нацистите...