Коя е родината на най-известната съветска бира?

В бара-магазин към Жигульовския пивоварен завод в града на Волга Самара по всяко време е много оживено: в очакване на новата партида хората пийват няколко халби вътре в заведението или направо до прозореца, където подават пенливата напитка. До магазина бирата стига по подземен тръбопровод и местните жители казват, че нейният вкус не може да се сравни с вкуса на пивото, което се продава в обикновения магазин. Причината е, че истинското "Жигульовское" не може да се съхранява повече от два-три дни. 

Въпреки голямата опашка обслужването в пивоварната е бързо: подаваш бутилката си без капачка, пълнят я от маркуча, бързо слагаш запушалката, така че да не излезе пяната, а продавачът вече налива на следващия купувач. 

"Особеното е, че тази бира е от бъчви, а не кегове, затова се пие леко в горещините", казва жителят на Самара Егор Самсонов. "Спомням си, че като студенти ходехме пеша до вкъщи, за да спестим за още един литър бира тук. А през лятото, когато имаше много хора, тук докарваха още една цистерна и наливаха бира направо от маркуча". 

"Жигульовское" е един от най-известните видове пиво в Русия, родено на бреговете на Волга още през XIX в. и придобило невероятна популярност именно през съветските години. Австриецът Алфред фон Вокано основава завода през 1881 година, а Самара избира заради чистите води на река Волга и удобната транспортна връзка. 

"Венское" е най-популярният вид пиво, което Вокано нарича в чест на своята родина (от Вена както на руски се произнася името на австрийската столица). Самарска бира с това име се е продавала не само в Русия, но и в европейски пъбове. Заводът е имал мрежа от собствени складове от Варшава до Владивосток.

Първата световна война нанася сериозен удар по руската пивоварна промишленост: с императорски указ се въвежда сух режим в страната, а самият Вокано е изселен от Самара по подозрение в шпионаж. След революцията от 1917-а заедно със семейството той заминава за Австрия. По това време заводът вече е национализиран, но не работи. През 1920-те неговите синове получават разрешение да възстановят завода, но след няколко години те също са принудени да напуснат страната, а заводът става изцяло държавен и оттогава преживява не едно и две преобразования.

През 1934 г. заводът е посетен от тогавашния народен комисар на хранителната промишленост Анастас Микоян, който оценява високо вкуса на произвежданото пиво, но е разгневен от "буржоазното" му име. Така "Венское" става "Жигульовское" по името на Жигульовските планини, които се намират на другия бряг на Волга. Освен тази марка бира заводът произвежда и други видове, но те не са били толкова популярни.

Като всеки друг продукт, пивото "Жигульовское" е имало свой държавен стандарт, разработен от специалисти. Това е било светло пиво-лагер с не повече от 2,8% алкохол и плътност на началния бирен мъст не по-малко от 11%. Държавният стандарт е регламентирал също и видовете суровина и времето за ферментация. Според тези стандарти бирата се вари в над 700 съветски завода! 

Защо толкова много? Причината е, че съветското пиво се продава "живо" и се е съхранява за не повече от седмица, а най-често се продава бирата, която правят в близкия завод. Купуват я и в лавката, за да си я вземат за вкъщи, а също и в магазина в обикновена стъклена бутилка, която след това можеш да върнеш.

Не е учудващо, че в много съветски градове има бирени ресторанти "Жигули". Барът с това име в Москва е сред едни от най-евтините заведения на Арбат (преди няколко години дори Владимир Путин го е посещавал), а в Ленинград (сега Санкт Петербург) сред посетителите има и театрална публика, макар че барът има репутация на "буйно" заведение. 

Днес "Жигульовское" пиво се прави на няколко десетки завода в Русия и в бивши съветски републики, но тези напитки вече се отличават силно и по вкус, и по градус, и по начин на производство.

Жителите на Самара казват, че вкусът на "Жигульовское", което пиеш току-що пристигнало от завода, дълги години не се е променил, но извън пределите на областта да намериш такава бира на практика е нереалистично, защото то не може да се съхранява дълго време. И днес хората се редят на опашка за "Жигульовское", защото то е станало местен специалитет. 

Отговаряме на популярния въпрос: Смята ли се бирата за безалкохолна напитка в Русия преди 2011 година?