Как съветските граждани перат вещите си през десетилетията? (ГАЛЕРИЯ)

Виктор Чернов/Sputnik
В големите градове за решаването на битовите проблеми помагат автоматичните перални, а по селата и до днес могат да се видят тепавици.

Ако някога сте били в руско село, вероятно сте забелязали селските тепавици из реките и езерата. Тези съоръжения не служат за риболов или съзерцаване на подводните обитатели, а за пране.

Красноярски край, 1990 г.

Още преди стотици години така перат дори в Москва и Петербург и това е изключително тежка работа, особено в годините преди войната, когато не във всички домове има водопровод. В момента на тепавиците се перат най-вече килими и то през лятото, когато водата е топла.

За пране у дома хората в онези години използват леген и специална оребрена дъска. Спалното бельо се пере на дъската, след което се плакне в сапунена вода в леген. Най-често вместо прах за пране се използва селски сапун за пране. Това звучи много лесно, но в действителност е изключително трудоемко. Но пък така хората не зависели от електричеството.

Кадър от

Белите неща - спално бельо, ризи, кърпи - се накисват преди пране. За тази цел в гореща вода първоначално се разтваря настърган домашен сапун, след което прането се накисва в разтвора за няколко часа. Дрехите, които са особено мръсни, се варят в сапунен разтвор и сода. Домашният сапун съдържа много основа и разтваря мазнините изключително добре.

Първите перални машини се появяват в СССР в средата на 1950-те. Чакането на ред за най-обикновените модели "Вятка", "Рига", "Урал" или "Ока" понякога продължава с месеци, но пък притежаването на уреда значително улеснява домакинската работа. Конструкцията на всички модели е почти еднаква. Наричат ги "кофа с мотор". В общи линии те представляват голям съд, който се пълни с вода под крана и в него се перат всички дрехи, натрупани от семейството за седмица или две. След това маркучът се пуска във ваната и използваната вода се източва. Машината пере нелошо и дори наливането и източването на водата не е голямо неудобство. Основният проблем е практическото отсъствие на центрофуга (има въртящи се ролки, но те не работят добре и на практика никой не ги използва). Затова прането се вади, след което ръчно се изплаква няколко пъти във ваната (това е най-уморителният елемент от прането).

Един от първите образци на домашни перални, 1958 г.

Съветските инженери разработват и компактни перални машини, които не заемат много място и са подходящи за пране в малки жилища. Първите модели се наричат "Малютка", като след това това название става нарицателно за всички видове подобни машини. Те се продават в Русия и до днес и са популярни, особено за вилите. Теглото им е само 10 кг и струват 3-4 пъти по-малко от обикновените перални, а с такава пералня могат да се изперат до 4 кг пране.

Истинският пробив в съветското производство на перални машини в края на 1970-те е пускането на полуавтоматичните перални машини "Еврика". Цената им е солидна и се намира с връзки. Тя е стационарна, тежи цели 80 кг и също като предишните модели се съединява с крана с маркуч. Но пък за разлика от предишните версии, сама плакне и изцежда прането, което излиза от нея чисто и добре центрофугирано. Докато пере обаче тя така скача и трака, че се налага под нея да се поставя специална стойка.

"Когато машината започваше да центрофугира, баба казваше на дядо: 'Володя, отивай да държиш!'. И двамата я хващаха отгоре и я пускаха чак след края на процедурата. Шумът беше страшен!", спомня си Вася Шаповалов от Москва за своето детство през 1980-те.

По-късно се появява и напълно автоматичната машина "Вятка-автомат", но тя е нещо като екзотика в домовете на единици и струва колкото космически кораб.

Едновременно с перални машини в СССР започват да се произвеждат и синтетични перилни препарати. В СССР първият прах за пране "Новост" се появява през 1953 година. В основата му са хидрогенерирани животински мазнини. Към средата на 1960-те асортиментът от прах за пране се разширява и се появяват марките "Ера", "Лотос", "Астра", "Луч" и др. А освен прах по магазините пускат и перални пасти - миризмата им е неприятна, но пък се справят добре с всякакви петна. "С тях можеше да се пере, да се мият ръцете или пода. И до днес няма по-добър препарат за миене на ръце от сажди или след като си си поправял колата", спомнят си руснаците.

Изобщо една от целите на съветската власт, особено през първите ѝ години, е да освободи жените от "битовото робство". Из цялата страна се появяват столови, заводски кухни и огромни механизирани перални, които поемат домакинските задължения. Перални има както в заводите, така и в градовете за всеки желаещ. Работническите перални, както и всички останали в страната, си имат собствени стандарти:

В големите градове през 1970-те масово изникват перални на самообслужване. В Москва една от първите такива перални се казва "Чайка" - срещу малка сума там човек може да простира и да суши дрехите си. Тук може и да се глади, както и да дадеш дрехите си на химическо чистене.

Предприятие за битови услуги

Днес е трудно да си представим апартамент в града без пералня и процъфтяващите в съветско време огромни битови предприятия вече не са толкова нужни, макар че във всеки град в Русия и до днес работят обществени перални и ателиета за химическо чистене. Най-често на тези места хората носят вещи, с които трудно се справят у дома: килими, завивки и връхни дрехи.

Новосибирск, януари 1973 г.

Показваме ви още кадри, които ни припомнят как изглежда животът на обикновения човек в СССР!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"