Как се появяват първите реклами на малкия екран в СССР?

Михаил Кухтарев/Sputnik; Russia Beyond; Юрий Левянт/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Децата ги обичат. Възрастните ги мразят. Що е то? Бинго! Телевизионните реклами! През 1960-те първата ТВ реклама се появява на екраните в Съветския съюз и е просто сензация.

Не става дума за коли, секси червила или модни дрешки. Първата реклама представя сладка царевица на кочан и песнички, пропагандиращи здравословните хранителни навици.

"Няма търговски реклами по съветските канали", обяснява Любов Платонова, награждаван телевизионен продуцент от канал "Россия Культура". През онези дни телевизионните реклами нямат никакво влияние на бизнеса и културата в СССР.

"Като се има предвид, че икономиката на СССР се контролира от държавата и няма частен сектор, инструментите, използвани на свободния пазар, са като цяло нежелани. На всичкото отгоре в дните (на дефицит) въпросът не е точно 'какво да си купиш?', а 'къде и кога?'. В крайна сметка няма смисъл да създаваш реклама във формите, мащабите и обемите, които съществуват днес", твърди Платонова.

Хрушчов в украински колхоз

Двеминутният клип с царевицата се появява през 1964 г. по време на културните години от размразяването при Хрушчов. Всеизвестно е, че амбициите на съветския лидер, вдъхновени от високоефективния американски опит, целят превръщането на страната във втория най-голям производител на царевица. "Аз съм кукурузник", шеговито казва Хрушчов за себе си. Селскостопанските му усилия са отразени в тази първа, историческа ТВ реклама. Тя представя странните царевични герои и готвачите на средна възраст, озвучени от известния актьор Иван Рижов.

Ако искате да сте здрави и да доживеете до 100 години, менюто ви трябва да включва царевица, пее актьорът. Според тази реклама съветските домакини могат да готвят всичко, което си поискат, използвайки царевица: от салати и супи до сладки пудинги и торти, едно е ясно – "това е разкошен празник".

Реклама само на хартия

Редките ТВ реклами са проектирани като визуален аспект на държавната пропаганда. "Като цяло, рекламите не рекламират и не продават нищо повече от текущия дневен ред, официалната идеология", обяснява Платонова. Наричат ги "реклами", но това е само на хартия.

Първите реклами са поразително различни от съвременните. На първо място, те са невероятно дълги, и второ – често комбинират жанровете.

Освен това през 1960-70-те няма истинско понятие за цената на ефирното време, маркетинга, праймтайма, наречете го, както решите, така че съветските реклами са заснети с дълги кадри. Първите създатели на реклами имат възможност да правят 5-минутни клипчета – почти като късометражни филми. "Рекламата на царевица от 1964 г. е най-добрият пример за съветска реклама. Тя е по-скоро балада, в истинския смисъл на думата", добавя Платонова.

Телевизионен център

Колкото и да е странно, съветските телевизионни реклами се появяват на екраните доста по-рано от пазарната икономика в страната. Първата рекламна асоциация е създадена в началото на 1970-те години в Документалното филмово студио в Ленинград (дн. Санкт Петербург).

От време на време съветските министерства и заводи поръчват реклами, които се пускат в кината преди прожекциите, а някога и по телевизията.

Какво рекламират?

Жените усилват звука, когато в края на 1970-те по телевизията пускат премиерата на рекламата на пералната машина "Вятка" от съветско производство.

Женският глас, който озвучава кадрите, с пълна сериозност казва, че подобно модерно устройство "ще е приятна изненада за домакините".

Рекламата за спестовната каса на Държавната банка на СССР (Госбанк) се върти около красива жена, която се лута из Москва по време на обедната си почивка. Маша (изиграна от бъдещата звезда от филма "Въздушен екипаж" Александра Яковлева) има милион неща за вършене – от това да си ремонтира ботушите до това да купи зеленчуци за вечеря. Заетата жена нахлува в банката, притисната от времето, в последния си кръстоносен поход, преди да приключи обедната почивка. Тя завърта очи, когато разпознава служител на банката (нейна приятелка) и започва да се оплаква от ежедневните битки, пред които е изправена.

- О, Боже, Таня... бързам непрестанно. Трябва да сготвя, да изчистя, да оправя къщата, да се погрижа за децата... изчерпвам се... знаеш за какво говоря...

- Не, не знам. Работя през ден. Имам време да готвя, да се разхождам със сина си и да си направя маникюр. Работя близо до вкъщи и работният ми ден започва в 10:00 сутринта.

- Е, звучи сякаш работата ти е рай.

- Рай или не, харесвам я. Заплатите не са лоши, има и бонуси. Така че, помисли си. Ако искаш да работиш в спестовната каса, ще се отървеш от много проблеми.

Почти 4-минутното клипче е в ефир от края на 1970-те и често е показвано преди прожекции на филми в кината, а от време на време и по телевизията.

През 1980-те ТВ рекламите са комбинация от реализъм и идеализъм.

Една от рекламите с весела музика поставя в светлината на прожекторите сензорен волтажен регулатор.

Друг клип представя група неусмихнати руски мъже. Фоновият глас информира, че момчетата всъщност са там, за да покажат елегантните си костюми, изработени от... тапицерия.

Една от рекламите изобразява миниатюрен касетофон.

"Музика за един... и за двама", романтично казва гласът.

В края на 1980-те Pepsi представя ТВ реклама за безалкохолна напитка край Ташкент, столицата на Узбекска ССР. Местните театрални артисти, професионални модели и рок банди участват в снимките.

По това време СССР вече е на път да възприеме изцяло свободната пазарна икономика и основното послание в тези реклами на Pepsi е на първо място идеологическо – да се покаже, че един от ключовите символи на западната култура вече е достъпен за съветските граждани.

През 1990-те, след разпада на Съветския съюз, страната минава през много промени и трансформации, а телевизията също се нуждае от сериозни "реконструкции". Чуждестранните реклами започват да заливат руските телевизии. Дължината на клипчетата е значително редуцирана, за да се появи серия от кратки реклами на определен период от време. Русия в крайна сметка също се превръща в страна, в която времето е пари.

Защо обаче в СССР се правят реклами за несъществуващи продукти?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"