Бидейки вече маршал на авиацията, Александър Покришкин преживява тежко трагичния инцидент и анализира подробно грешката си в автобиографичната си книга "Небето на войната", цитирана от "Российская газета":
"Самолетите бяха боядисани в черно-зелени и жълти петна. Конструкцията бе съвършено непозната. Едва се обърнах към бомбардировача и ниското вечерно слънце ме заслепи. То не ми позволи да го разгледам по-внимателно за тези кратки секунди от приближаването. Реших, че противникът ще бомбардира летището. Хвърлих самолета си в пълен вираж. Предприех заход към опашката от лявата страна и на петдесет метра открих огън. Но успях за кратко, тъй като от струята на атакувания самолет моят неочаквано направи 'бъчва'. Бомбардировачът тръгна наляво и после надолу. 'Това е достатъчно', помислих си. Насочих самолета си към десния фланг на групата... Издигнах се за атака отгоре... И тогава се вцепених: на крилете имаше звезда...
Какво направих! Атакувах своите. Летя с групата и не знам какво да правя по-нататък. Виждайки устремилите се след мен 'Мигове', се втурнах напреки. Махам с криле, поставям се под техния прицел, не давам на никого да стреля."
Повреденият Су-2 извършва аварийно кацане. Пилотът, капитан Михаил Гузенко остава жив, но щурманът Семьонов, както си спомня маршалът на авиацията Иван Пстиго, има тежки наранявания и умира.
Тъй като боевете са много напрегнати, командването на 55-ти изтребителен авиационен полк не предава случая на военния трибунал и Александър Покришкин продължава да се сражава. При анализ на трагичния инцидент обаче става ясно, че причината за инцидента е повишената секретност. Съветските изтребители не познават силуетите на новите бомбардировачи, които съвсем наскоро започват да постъпват във войските. В същото време много самолети имат подобна външност: Пе-2 може да се сбърка с Ме-110, щурмовакът Ил-2 и бомбардировачът Су-2 пък приличат на немския Ju-87.
Освен това новата техника едва започва да постъпва в бойните части. В състава на ВВС на Одеския военен окръг, където служи Покришкин, към началото на войната има само 24 бомбардировача Су-2.
Работата над пикиращия едномоторен бомбардировач Су-2 започва през 1936 година. Той се отличава от другите съветски самолети с добра видимост от пилотската кабина, което позволява успешното му използване като артилерийски коректировчик през втората половина на Великата отечествена война. Екипажът на самолета е от двама души. Максимална скорост - 486 км/ч, обсег на полета - 910 км, сервизен таван - 8400 м, стрелково въоръжение - 5 картечници ШКАС, бомбено натоварване - 600 кг. Произведени са общо 893 самолета Су-2.