Как ЦРУ организира лов на съветски дрейфащи станции в Арктика

Свободни източници
Във всеки момент тези станции, изоставени от съветски полярници, са могли да потънат, но агентите на американските спецслужби, които са стъпвали на тях, не са се смущавали от това.  

На 28 май 1962 г. двама американци, скочили с парашути от "летящата крепост" - бомбардировача B-17, се приземяват на изоставената научноизследователска станция "Северен полюс" (СП-8), дрейфаща на голяма ледена плоча в Северния ледовит океан. Така започва една от най-необикновените операции на ЦРУ, влязла в историята с името "Колдфит". 

В търсене на съветски станции

Дрейфащата станция служи на съветските полярници, докато не започва да се руши ледената плоча. В този момент учените срочно се евакуират, а безстопанствената станция продължава да дрейфа в океана чак до гибелта си.

В началото на 1960-те години ЦРУ и Управлението по военноморски изследвания на Военноморското министерство на САЩ организират истински лов на изоставени съветски станции. Предполагало се е, че на тях има апаратура за акустично засичане на американски подводници.     

Първоначалната цел е станция СП-9, на която има самолет-разузнавач през май 1961 година. Само че операцията закъснява и станцията е отнесена твърде далече в океана. През пролетта на 1962 г. на 970 км от базата на канадските ВВС внезапно е забелязана друга изоставена дрейфаща станция - СП-8. Тя не трябва да бъде изпускана.

"Небесна кука"

Ледоразбивачът не може да премине през леда в този регион, хеликоптерът просто няма да стигне до целта, а е опасно самолет да кацне върху рушащата се ледена плоча. Така че решението е специалистите да бъдат пуснати с парашут. Тогава обаче възниква въпросът: как да бъдат евакуирани?

В крайна сметка е взето решение да бъде използвана системата за евакуация от вражеска територия на агенти на ЦРУ, разработена в края на 1950-те години от Робърт Фултън и известна като "небесна кука". За нея е необходим мини аеростат, напълнен с хелий от специален резервоар, 150-метра въже и нисколетящ самолет.

Докато аеростатът, напълнен се хелий, се издига на необходимата височина, на земята чака агентът, вързан за въжето. Приближаващият се самолет с помощта на специални "вилици-мустаци" подсича въжето и отрязва аеростата. Въжето автоматично се намотава с лебедка, която качва агента на борда.

На ледената плоча

На майор Джеймс Смит, опитен десантчик, владеещ руски език, и на колегата му лейтенант Леонард Льо Шек, специалист по системи за проследяване на подводници, са им дадени три денонощия да изследват станцията. Заедно с агентите на ледената плоча са свалени няколко сандъка с необходимата апаратура.

Както и очакват американците, съветските учени са напуснали набързо СП-8, без да успеят да изнесат цялото си оборудване. Агентите откриват над 80 документа, събират части от изоставена съветска апаратура и правят около 100 снимки.  

Към момента на евакуацията от станцията метеорологичните условия силно се влошават: рязко намалява видимостта, а леденият вятър се усилва. "Внезапно се оказах в ситуация, която може да се опише като полет в празнотата", спомня си пилотът Кони Сейгрист, който трябва да прибере двамата със самолета си. 

Самолетът лесно закача събраните трофеи с "небесната кука", но с хората положението се оказва по-сложно. Вятърът влачи очакващия евакуация Льо Шек по леда почти 100 метра, докато той не успява да се спре на издатина на леда. Дори когато самолетът го подхваща, той още 10 минути се люшка в потока на ледения въздух, докато го качат на борда. 

Смит вижда какви приключения преживява колегата му и след като пуска аеростата, до последно здраво се държи за изоставения край станцията съветски трактор и в крайна сметка е евакуиран без особени проблеми. "...Не бързайте. Тук в снега ми е удобно. За първи път през тази седмица мога да си позволя да си почина", шеговито съобщава той на пилотите по радиовръзката.

В резултат на операцията "Колдфит" американците научават, че Съветският съюз е постигнал сериозни успехи в полярната метеорология и полярната океанография. Освен това са получени доказателства, че руснаците използват оборудване за акустично откриване на американски подводници в Арктика. "Забележителните постижения на Съветите на техните дрейфащи станции отразяват големия им опит в тази област и голямото значение, които им придава тяхното правителство", отбелязва ръководителят на операцията капитан Джон Кадуаладър.

Ето и още някои амбициозни проекти от миналото, които Съветският съюз се опитва да реализира отвъд Полярния кръг!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"