Вижте как изглежда арктическият живот в руските села Баренцбург и Пирамида (СНИМКИ)

Алексей Каргашин/Център за арктически туризъм
Местните жители в полярния ден закриват прозорците си с фолио, при температура от +12 градуса се мажат със слънцезащитни кремове и крият котките си от местните власти. Как оцеляват?

"Мнозина казват: ето, тук живеят нещастни трима души, всички те са атакувани от бели мечки и не могат да излизат от вкъщи. Глупости са това", казва ръководителят на Центъра за арктически туризъм "Грумант" Тимофей Рогожин.

Това той разказва за живота в Баренцбург и Пирамида – руските села в норвежкия архипелаг Шпицберген в Северния ледовит океан. Още от 1930-те години земите в този край са изкупени от компания "Акрикуголь" за добив на полезни изкопаеми. Днес местните жители, освен с добив на въглища, се занимават и с изследването на Арктика и развитието на туризма – хората идват тук, за да погледат Северното сияние и истинската арктическа природа.

През 1980-те години в архипелага живеят 2400 граждани на СССР, но с настъпването на 1990-те селата се обезлюдяват, мнозина се връщат на континента. Пирамида се сдобива с печалното прозвище "село-призрак".

Днес в Баренцбург живеят около 400-450 души, в Пирамида – не повече от 50, основно хора, които се занимават с възстановяването на селото. Повечето руснаци идват в Шпицберген за работа по договор. Стандартните споразумения са за не повече от 3-4 години, но част от хората се стараят да ги продължат и остават в Баренцбург вече над 10-20 години, твърди Рогожин.

В Баренцбург и Пирамида на практика няма пътища, затова местните през зимата се придвижват на снегоходи, а лятото – на катери, неголеми яхти, някога и на мотоциклети.

"За разлика от Мурманск и Норилск, у нас полярната нощ продължава 24 часа в течение на 120 дни, единствените източници на светлина са лампите и луната. Но все пак някак се развличаме, не пием, ходим в местния музей", разказва Рогожин.

В полярния ден (също 120 дни) е светло 24 часа в денонощието, затова, за да заспиват, местните жители си облепят прозорците с фолио или покриват с одеяла.

"При +10 вече ходим с тениски (средната температура лятото е 5-7 градуса – бел. ред.), а при +12 започваме да се мажем с крем против изгаряне, тъй като тук слънцето е много интензивно, дори при такава температура е много лесно да изгориш", пояснява Рогожин.

В Баренцбург и Пирамида има детска градина, училище, поликлиника и неголям параклис.

В Пирамида работи и малък бар, където местните и туристите могат да отдъхнат.

В "града-призрак" има и кафене – на мястото на бившата библиотека.

"То се намира в местния културно-спортен комплекс на Пирамида, там някога имаше истинска библиотека, но сега жителите са малко, затова и тя е излишна. Това кафе изобщо стана първото отопляемо помещение в цялата сграда", разказва Алексей Каргашин, сътрудник от Центъра за арктически туризъм.

Освен това в Пирамида е възстановено и лентовото кино, от съветско време в хранилището му са останали около 1500 ленти с филми.

На архипелага е забранено да се гледат домашни животни от съображения за опазване на околната среда, но руснаците все пак си развъждат котки. Една от най-известните сред тях е котаракът Кеша.

"Всъщност Кеша не е единственият, в селото има много повече котки, но все пак стопаните се стараят да не ги пускат от апартаментите си, за да не ги хване норвежката администрация – боят се, че могат просто да убият котките", разказва местната жителка Лилия.

Новите постройки в руските села често контрастират на зданията от миналия век.

Така, например, изглежда бившият дом на метеоролога.

"Селото е строено от 1946 г. до началото на 1990-те. През 1998 г. е консервирано, днес постепенно се възстановява, като има планове за десетилетие напред", разказва Каргашин.

Планира се реставрацията на много от зданията. Някои вече е невъзможно да бъдат възстановени, но все пак няма да ги бутат – ще останат на архипелага като исторически паметници.

Шпицберген, а съответно и руските села, е единственото място на Земята, където не е регистриран нито един случай на заболели от COVID-19, твърди Каргашин.

И все пак ресторантите и баровете от пролетта спазват същите мерки за безопасност, както и всички останали – във всяко заведение веднъж на всеки два часа провеждат дезинфекция на цялото помещение, а гостите и сътрудниците носят маски. На всяка маса има и антисептици. Днес архипелага е посещаван от норвежци и хора, прекарали 10-дневна карантина на територията на континентална Норвегия.

Разкриваме ви още от живота на Кеша - (официално) единствената котка на цял архипелаг в Северния ледовит океан!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"