Надежда Плевицкая
Тя е била една от най-любимите певици на руския император Николай II. Публиката винаги е посрещала изпълнителката на романси и руски народни песни Надежда Плевицкая с бурни и продължителни овации.
След революцията от 1917 г. Плевицкая се оказва в емиграция. През 1930 г. руското разузнаване я вербува заедно със съпруга ѝ генерал Николай Скоблин. В продължение на седем години съпрузите активно помагат на спецслужбите на СССР в борбата им срещу антиболшевишката емигрантска организация на белите - Руски общовоински съюз (РОВС). Благодарение на тях са обезвредени 17 агенти, пратени в Съветския съюз, за да извършват терористични акции.
През 1937 г. Плевицкая участва в операция по отвличането в Париж и връщането в СССР на един от главните дейци на РОВС - генерал Евгений Милер. Това ѝ струва скорошен арест от френската полиция и присъда 20 години каторжен труд. Надежда Василиевна издъхва в затвора след две години на 1 октомври 1940 година.
Елена Ферари
Олга Ревзина, известна повече с псевдонима си Елена Ферари, успешно съчетава службата в съветското разузнаване с литературната си дейност. Нейни стихове се издават в СССР и Италия, а приказките ѝ в проза печелят похвала от видния писател Максим Горки.
През 1920-те години Ферари изгражда разузнавателни мрежи в Германия и се занимава с вербуването на инженери в Италия, но най-значимата ѝ операция е нейното участие в покушението срещу барон Петър Врангел. След разгрома на бялото движение по времето на гражданската война един от най-важните му лидери и главен враг на болшевиките се оказва в Турция с останалото от неговата Руска армия. На 15 октомври 1921 г. италианският параход "Адриа", който е потеглил от Съветска Русия, прави таран на яхтата на Врангел "Лукул", която е на котва в пристанището на Истанбул. Военачалникът, както става ясно, по това време е бил на брега, но на дъното отиват всички негови лични вещи, документацията и хазната на армията.
След като за пореден път се връща в СССР, Елена Ферари загива по време на "големия терор". Обвинена в контрареволюция и шпионаж, тя е разстреляна на 16 юли 1938 година. През 1957 г. е реабилитирана посмъртно.
Елисавета Зарубина
Тя е била истински "ловец на глави". В съветското разузнаване майсторите на вербовка от равнището на Елисавета Зарубина са малцина. "Обаятелна и общителна, тя лесно установяваше приятелски връзки в най-широките кръгове. Елегантна жена с класически красиви черти, със слаба фигура, тя като магнит привличаше хората към себе си. Лиза беше един от най-високо квалифицираните вербовчици на агентура", пише за нея разузнавачът Павел Судоплатов.
През годините на работа в различни страни на Европа и САЩ Елисавета Юлиевна заедно със съпруга си разузнавача Василий Зарубин вербуват стотици агенти. Те привличат и надзирават сътрудника на Гестапо Вили Леман – един от най-важните съветски информатори в Третия райх. Агентурната мрежа, създадена в Германия от Зарубини, продължава частично да действа и след разгрома на нацизма.
Елисавета Зарубина първа сред съветските разузнавачи открива сведения за началото на разработването на атомна бомба в САЩ. След като се сприятелява със съпругата на ръководителя на "Манхатънския проект", Робърт Опенхаймер – Катрин, тя съдейства за привличането към секретната програма на физици и математици с леви възгледи. Те пък, на свой ред, предават ценна информация на Москва.
Мелита Норууд
Благодарение на съветския агент "Хола" Сталин е знаел за британската ядрена програма повече, отколкото някои членове на кабинета на министрите в Лондон. Почти 35 години Мелита Норууд е копирала за СССР секретни документи, свързани със създаването на ядрено оръжие от британците.
Убедената комунистка, Норууд получава достъп до подобен род информация, като започва работа като секретарка в Британската асоциация за изследване на цветни метали (BNFMRA), която е включена в ядрената програма. На няколко пъти у служители на контраразузнавето на Ми5 се пораждат подозрения относно Мелита, но не се откриват доказателства за шпионската ѝ дейност.
Агент "Хола" е разкрита едва през 1992 година, когато пенсионираната Норууд вече е на 80 години. Правителството решава да не я арестува и да остави на мира "червената баба" (както я кръщават медиите). "Приех да правя това не заради пари, а заради новата система, която с висока цена успя да направи така, че обикновените хора да имат храна и възможност за достоен живот, добро образование и здравеопазване", заявява тогава Мелита пред журналисти.