Най-добрият съветски пълководец от Втората световна война

Той става един от главните виновници за триумфа на Съветския съюз над нацистка Германия. Маршал Георгий Константинович Жуков участва в разработката на най-важните стратегически операции на Червената армия през Втората световна война. Именно за него войниците казват: "Там където е Жуков, там е Победата".

Георгий Жуков започва бойния си път от полесраженията през Първата световна война, през която той стига до командир на ескадрон и е награден с два Георгиевски кръста. След като се присъединява към болшевиките след Революцията от 1917-а, той участва в гражданската война. Дебютът му като голям военачалник идва доста по-късно – през лятото на 1939 г. на река Халхин Гол в боевете срещу императорската армия на Япония.

Жуков оглавява 1-а армейска група, която с много усилия задържа японците, нахлули на територията на Монголия – съюзничка на СССР – и на практика превръща поражението в победа. Той не само отблъсква подготвяния удар на противника в тила на своите войски, но и успява да го обкръжи и разгроми. "За всичките ни войски, командири на съединения, командири на части и лично за мен сраженията при Халхин Гол са голяма школа за боен опит", докладва Георгий Константинович на Сталин: "Мисля, че и японската страна сега ще направи за себе си по-правилни изводи за силата и способността на Червената армия". Той не греши – след сражението Япония става много по-внимателна в агресивните си планова към Съветския съюз.

"В моите представи Георгий Константинович Жуков си остава човек със силна воля и решителност, богато надарен с всички качества, необходими на военачалника", казва за генерала друг прославен съветски пълководец – Константин Рокосовски. Жуков никога не се страхува да действа смело и решително, умее правилно да оценява сложна стратегическа обстановка, да прилага верни решения при критични и бързо променящи се обстоятелства. Той е един от първите съветски военачалници, осъзнали каква важна роля изпълняват механизираните средства в съвременната война и се научава ефективно да ги използва.   

С нахлуването на германците в Съветския съюз става изключително търсен. Той не само е несменяем член на ставката на Върховното главнокомандване и заместник на върховния главнокомандващ Йосиф Сталин, но освен това в различни периоди командва войските на пет фронта. Изпращат Георгий Константинович на най-опасните точки на ударите на противника.

През септември 1941 г. Георгий Жуков пристига в Ленинград, който по това време е на ръба на катастрофата. По негова заповед за самоволно отстъпление и изоставяне на линията на отбраната около града командирите и войниците подлежат на незабавен разстрел. "Един паникьор можеше да погуби цяло подразделение, заради един страхливец немалки загуби търпяха отделения и взводове. Всичко това преживяхме при боевете за Ленинград. Затова уверено заявявам, че заповедите на Жуков ни помогнаха да победим врага", спомня си участникът в отбраната на града П. Мушчаков. В крайна сметка, след като мобилизира всички мизерни ресурси на града, генералът стабилизира фронта и не допуска противникът да превземе града и да съедини германска и финската армия. 

През октомври Жуков е прехвърлен в Москва, по чието направление стремително се разгръща германската операция "Тайфун". Под негово командване войските на Западния фронт отблъскват главните удари на противника, изтощават и обезкървяват германците. На 5 декември започва мащабно контранастъпление на Червената армия, в чието разработване Георгий Константинович активно участва. В резултат Вермахтът е отблъснат на 100-250 км от столицата. "За периода на изключително ожесточените сражения... лично на мен ми се случваше да спя не повече от два часа на ден и то на пресекулки... – спомня си Жуков. – Когато кризата в сраженията за Москва отмина, толкова дълбоко заспах, че дълго време не могли да ме събудят. Тогава два пъти Сталин звънял по телефона. Отговаряли: 'Жуков спи и не можем да го събудим'. Върховният казал: 'Не го будете, докато сам не се събуди'". 

През постсъветския период се разпространява версията, че Георгий Жуков е бил истински "касапин" и "бракониер на руския народ", който не жали войниците и залива противника с трупове. "Той се откроява с малките загуби – отговаря на тази версия историкът Алексей Исаев. –Ако се разглежда относително числеността на фронта, то загубите в процентно отношение при него са стабилно по-ниски, отколкото при другите военачалници, при Конев, при Малиновски. Затова му поверяваха фронт с численост милион души, знаеха, че той ще може да се справи с този фронт и ще понесе умерени загуби, защото наистина е професионалист от височайша класа". 

Генералът има и големи неуспехи и сред тях е командваната от него Втора Ржевско-Съчевска операция, известна още като операция "Марс". Тя започва на 25 ноември 1942 година, само седмица след началото на настъплението на съветските войски край Сталинград. "Марс" се проваля, но изиграва и положителна роля. Обезкървената група от армии "Център" така и не успява да прати резерви в помощ на обкръжената в Сталинград 6-а армия на Фридрих Паулус.

Жуков става "архитект" на победата на Червената армия при Курската дъга през лятото на 1943-а, след която германците окончателно губят инициативата във войната срещу СССР. Именно той предлага на ставката на Върховното главнокомандване да не предприема широкомащабно настъпление, а да действа отбранително. "По-добре ще бъде, ако изтощим противника с нашата отбрана, ще неутрализираме танковете му, а след това, като включим свежите резерви, с преминаване към общо настъпление, окончателно ще унищожим основната групировка на противника", се посочва в неговия доклад от 8 април. Планът му е осъществен бляскаво през юли-август.

След като през 1943-а Георгий Константинович Жуков става маршал на Съветския съюз, той провежда широкомащабни настъпателни акции, които буквално поразяват и зашеметяват противника. Генерал Фридрих Вилхелм фон Мелентин пише за Висло-Одерската операция, при която 1-ви Белоруски фронт на Жуков разгромява 35 германски дивизии и излиза на подстъпите към Берлин, следното: "Руското настъпление отвъд Висла се развиваше с невиждана сила и стремителност, невъзможно е да се опише всичко, което стана между Висла и Одер през първите месеци на 1945 година. Това беше трагедия от невиждан мащаб... Европа не бе виждала нищо подобно от времето на гибелта на Римската империя". 

Не е учудващо, че Сталин поверява на Жуков превземането на столицата на Третия райх, а след това му възлага да приема Парада на парабадата на Червения площад в Москва на 24 юни. Въпреки че през следвоенното време Георгий Константинович не веднъж се оказва в немилост заради конфликти с "бащата на народите" Сталин и Никита Хрушчов, който го сменя на поста ръководител на държавата, Жуков винаги е имал любовта на народа, който го нарича "Маршала на Победата". Той пише в мемоарите си: "За мен главното бе да служа на Родината, на своя народ. И с чиста съвест мога да кажа: направих всичко, за да изпълня този свой дълг". 

"Черната смърт": как съветскaтa морскa пехота превзема брега на Дунав през 1941?