Какво намират в руската вечна замръзналост?

24-хилядигодишни ротифери

През юни 2021 г. медиите съобщиха, че руски учени са размразили ротифера, която се съживила и започнала да се размножава след цели 24 000 години! Експериментът по размразяването на този микроскопичен, но все пак многоклетъчен червей от образец, взет от сибирската вечна замръзналост, е направен през 2015 г., но е описан в престижното списание Current Biology едва сега. През цялото това време учените са изучавали нейния геном и са проверявали дали червеите могат да преживеят повторно замразяване.

"За момента това е най-надеждното доказателство, че многоклетъчните живи организми могат да преживеят десетки хиляди години в състояние, при което обмяната на веществата е практически спряла напълно", отбелязва един от авторите на изследването – научният сътрудник от Института по физико-химически и биологически проблеми в почвознанието към Руската академия на науките Станислав Малявин.

Ротиферите са много упорити – те могат да се "самоизсушават" при екстремни усовия: при недостиг на вода по време на суша (или когато водата се превръща в лед) те бързо изкарват всички остатъци от нея от клетките си и изработват вещества, с чиято помощ изпадат във форма на анабиоза. Но никой досега не смяташе, че те са способни да поддържат това състояние в продължение на толкова дълго време.

Изследването показва, че "възкръсналите" ротифери понасят добре и повторното замразяване – но много съвременни видове не са способни на това и клетките им се разрушават с формирането на ледените кристали. По всичко личи, че древните ротифери имат някакъв защитен биологически механизъм – и именно него търсят учените в техния геном.

Но това не са единствените "съживили се" многоклетъчни.

Нематоди на 42 000 години

Рекордът на ротиферите бият кръглите червеи, наречени "нематоди". Първата новина за тях се появи през 2018 година. Същият този институт по почвознание съобщи, че учените му са "размразили" древен нематод на 42 000 години!

При това той е намерен съвсем случайно: учените поставили проби от замръзнали скали на стъкло на Петри, с хранителна среда, за да изследват група замръзнали едноклетъчни. Но заедно с тях се съживили и многоклетъчните нематоди. "Видяхме червеите, едва след като те започнаха да се движат. От момента на размразяването им бяха минали около две седмици", разказва старши научният сътрудник Анастасия Шатилович.

Сега част от тях са замразени, друга част са изсушени, а трета – живее и се размножава.

Но също както при ротиферите, и до сега не е ясно какво им е позволило да оцелеят толкова дълъг период на криоконсервация. Според известните биохимични реакции в организма на многоклетъчните това е практически невъзможно.

Праисторически кученца

Във вековната замръзналост на Якутия учените намират три мумии на праисторически кученца. Две от находките са направени през 2011 и 2015 г., на брега на р. Сал. Това са тримесечни кученца от едно кучило, прекарали под замръзналата земя 12 500 години. Смята се, че най-вероятно са били затрупани от свлачище, но са прекрасно запазени. От едното учените дори успяват да извлекат на практика неповреден мозък.

Мумията на третото кутре е намерена през 2018 г. в земна маса, съборена от местните жители в Абийския район на Якутия, на 360 км северно от първата находка. Изследването показва, че кученцето е на по-малко от 2 месеца – зъбите му все още са млечни, и е прекарало около 18 000 години във вечнозамръзналата земя. Запазени са не само козината и мустачките, но дори и миглите и плюшеният нос. Но остава неясно какво всъщност е праисторическото кутре – вълк, куче или т. нар. вълче куче? Образци от генома на кутрето са изпратени в Шведския център по палеогенетика (GPG), който разполага с най-голямата ДНК банка на всички кучета в Европа, но и там не успяват да намерят генетично съвпадение с якутското животинче. Учените предполагат, че то е едно от най-древните домашни животни.

Изчезнал кон

Друга уникална находка е единственият в света труп на вече изчезналия ленски кон, който е прекарал 42 000 години във вечната замръзналост. Намерен е в Батагайския разлом, известен като "вратите към ада".

Според директора на Музея на мамутите Семьон Григориев този кон е най-добре запазената находка от ледниковия период в целия свят. Трупът няма никакви видими нарушения на целостта.

Експертизата показва, че към момента на смъртта на коня той е бил на около две седмици: паднал е в разлома и се е удавил в калта, за което свидетелстват останките от тиня във вътрешните органи. Мръсотията бързо е замръзнала и затова гниенето не е засегнало дори вътрешните органи: след повече от 40 000 години меките тъкани са все още червеникави, а от сърцето учените успяват да извлекат образци от течна кръв – "най-древната кръв на света". Заедно с учени от Сеул се прави опит от кръвта да се отделят жизнеспособни клетки, които да бъдат използвани, за да се разшифрова геномът и да се клонира изчезналият вид, но до момента тези опити остават неуспешни.

Пещерни лъвчета

Някога на територията на съвременен Сибир са се разхождали огромните пещерни лъвове Panthera leo spelaea с тегло 260 кг и дължина 2 м. Днес за тях свидетелстват четирите лъвчета, чиито тела са намерени през 2015, 2017 и 2018 година. Най-древното от тях е прекарало в земята цели 47 000 години.

Между другото, те потвърждават теорията, че Panthera leo spelaea е с петниста окраска. Преди това се смятало, че това е художествена измислица на праисторическия автор, нарисувал петнисти лъвове в пещерата Шове във Франция. Двете якутски мумии на лъвчета действително са с гъста, петниста козина.

Много мамути

На територията на Якутия се намират около 70% от световните запаси на кости и други останки от мамути. За първи път труп на мамут е намерен тук през 1799 година. Ленският мамут (известен още като мамут на Адамс) е първият цял скелет на мамут, попаднал в ръцете на учените, макар и не веднага. Първоначално местните евенки чакат четири години, за да може трупът напълно да се разтопи от скалата, избиват му бивните и ги продават на местни търговци. Чрез този търговец за находката разбира зоологът от Императорската академия на науките Михаил Адамс, който транспортира всичко останало от мамута в петербургската Кунсткамера – скелетът с големи парчета кожа, два крака и око.

Най-добре запазена е мумията на млада самка, живяла преди 28 000 години. Тя е намерена през 2011 г. на южното крайбрежие на море Лаптеви и е наречена Юка. Ръстът ѝ е 165 см, а дължината на тялото ѝ от основата на хобота до опашката е малко повече от 2 м. Ядрата на мускулните ѝ клетки са толкова добре съхранени, че изследователите ги присаждат към яйцеклетки на мишки и пет от тях показват "признаци на биологична активност": реакции, които обикновено се случват преди деленето. На практика обаче това делене така и не се случва.

А знаете ли при каква температура замръзват... руснаците?