В СССР има един много популярен израз: "Хамбарите на Родината" ("Закрома родины" на руски).
Бувално "закром" на руски означава оградено място, където хората държат зърно и брашно – място за съхранение на реколтата. В метафоричен смисъл фразата се използва в СССР, за да се обозначи богатството на родината, което, по онова време на нестабилни хранителни доставки, често означава стратегическите хранителни резерви на страната.
Тъй като зърното е може би най-важният хранителен продукт, властите строят гигантски съоръжения, където да съхраняват стратегически резерви от ценната пшеница. Някои от т.нар. "зърнени елеватори", построени в СССР, са оцелели и до днес.
Един от най-впечатляващите зърнени елеватори, които Русия е наследила от СССР, е построен в гр. Ярославъл през 1938 година. Наречен е "Елеватор на Зърнена база №61", но в колективното съзнание на съветския народ той е просто една от съставните части на "хамбарите на Родината".
Гигантското и сложно съоръжение включва шест 30-метрови бетонни елеватора.
За страната, която скоро ще бъде въвлечена в най-унищожителния конфликт в историята на човечеството, този стратегически резерв от зърно ще се окаже безценен ресурс за осигуряване на хранителните доставки на фронта.
Като се има предвид стратегическата важност на обектите и високите залози, елеваторите са и съоръжения с високо ниво на сигурност. Те се патрулират от паравоенни охранители и неоторизирани лица нямат право да влизат на територията им. Често самото съществуване на тези обекти и точното им местоположение са класифицирана информация.
Първоначално зърното се доставя на място с влак и жп линии, които стигат директно до елеваторите. В края на войната новите доставки идват със шлепове. Процесът по товаренето и разтоварването на зърното в този обект в Ярославъл е механизиран.
С разпадането на СССР през 1991 г. зърнените елеватори, включително гигантският обект в Ярославъл, не са сред основните приоритети на новото правителство. Без нужната поддръжка и финансиране елеваторите западат.
Според една от градските легенди малцината злощастни посетители, дръзнали да разгледат сградата отвътре, са изчезнали завинаги. Въпреки че не е ясно дали в тази легенда изобщо има доза истина, мястото е достатъчно зловещо, за да бъде избягвано от туристите.