За летците във Втората световна война загубата на крайник означава сигурно закотвяне на земята и прощаване с небето. Само че далече не всички от тях са готови да се примирят с тежката си съдба.
Историята познава десетки случаи на пилоти, изгубили крак, които отново сядат зад щурвала на самолета. А тези, които отново успяват да се издигнат в небето без една ръка, са абсолютна рядкост. Такава храбра постъпка успяват да извършат германският ас Виктор Петерман и съветският летец Иван Антонович Леонов.
Черен ден
Личен архив
Денят 5 юли 1943 г. става съдбоносен в живота на Леонов, летец от 92-и изтребителен авиополк. В самото начало на мащабната Курска битка, като част от авиозвено той се връща от въздушно разузнаване и е атакуван от вражеската авиация.
При пълно преимущество на противника боят продължава кратко. Самолетът Ла-5 на Иван Леонов е направен буквално на решето от снаряди. "Чувствам, че лявата ми ръка е опарена, а след това тя сякаш онемя. Не можех да я помръдна, нищо. За миг загубих съзнание", спомня си летецът.
Архивна снимка
Раненият Леонов все пак успява да скочи с парашут от горящия самолет. На земята го прибират свои и го откарват в болницата. Само че лекарите не успяват да спасят ръката – не е останало нищо за спасяване и тя е ампутирана почти до рамото.
Отново в небето
За Леонов остава един път – да напусне редиците на въоръжените сили. В най-добрия случай може да се надява да получи някаква длъжност към щаба в тила.
Леонид Великжанин/ТАСС
Иван Антонович обаче не се кани да се предава. След като го изписват от болницата през март 1944 година, той започва да обикаля кабинетите с молба да го допуснат до полети. Навсякъде среща недоумяващи погледи: не стига, че няма ръка, ами и куца (в онзи злополучен ден Леонов е ранен и в крака).
На молбите на летеца се отзовава командващият на 1-а въздушна армия генерал-лейтенант Михаил Громов. Той дава разрешение за полети, ако Леонов измисли как да се справя със самолета. И Леонов го измисля.
"Попитах го как мисли да управлява ръчката за газта на самолета без ръка, спомня си Громов. – Той много аргументирано ми обясни, че е измислил специално приспособление – дуралуминиева протеза на лявото рамо. Достатъчно бе леко движение на рамото и протезата преместваше ръчката за управлението на газта до необходимата стойност. Така Леонов реши трудния проблем как летец с една ръка да управлява самолет".
Небесен охлюв
Само след няколко седмици Иван Леонов се връща зад щурвала на бойния самолет. Само че не може да воюва в скоростната изтребителна авиация и се присъединява към 33-а ескадрила за свръзка.
На многоцелевия двукрилен самолет У-2 (По-2) той превозва щабни секретни донесения, доставя поща и печатни издания за предната линия, евакуира ранени, прави въздушни рейсове в тила на врага до партизаните. При един такъв полет той е ранен в крака от автомат.
Общо след невероятното си завръщане в небето Иван Антонович прави 52 бойни полета, докато в края на войната не го прехвърлят в наземната летищна служба. Лейтенант Леонов, награден с три ордена "Червено Знаме", посреща победата край Кьонигсберг. Почива на през 2018-а на 95 години.