Обратно към времената, когато уредените бракове в Русия са обичайни

"Всички щастливи семейства си приличат; всяко нещастно семейство е нещастно посвоему", пише Лев Толстой в началото на своя шедьовър "Анна Каренина". Тези думи и романът отразяват разочарованието в част от руското общество от брачните норми на 1870-те.

По онова време някои хора започват да се съмняват в идеята на уредените бракове, където любовта или дори взаимната обич не са важни.

От аристокрацията до дребната буржоазия и селяните, е нормално родителите или настойниците да уговарят браковете на своите деца. В процеса участват и сватовници, гадатели и зестри, които заемат централна част от процеса около бракосъчетаването – нещо немислимо в съвременна Русия.

Достатъчно е да се гмурнете в руската литература от XVIII и XIX в. и да погледнете архивите от началото на XX в., за да осъзнаете, че уговорените бракове са нещо като норма в страната. Всъщност, концепцията за уредените бракове в Русия се корени още в идването на православното християнство в страната (IX в. от н.е.).

След като Русия приема християнството, бракът преминава под юрисдикцията на Православната църква, която определя, че младоженците могат да сключват брак, ако са най-малко на 15 г., а булките -  на 13 години. Тези женитби се уреждат от родителите и роднините, а булката се мести да живее в дома на младоженеца. Според изрядно поддържаните счетоводни и данъчни книжа "Ревизские сказки" от XVIII в. нататък, в много бракове булките често са с няколко години по-големи от младоженците.

Църквата периодично въвежда реформи в брачното законодателство, като през 1840 г. законовата възраст за младоженците е променена на 18 г., а за булките – на 16 години. Има и горна граница от 80 години, тъй като в онези години се смята, че вдовството е наказание за греховете на човек!

Правила за сключване на брак

Въпреки че църквата продължава да определя правилата и процедурите около брака в продължение на векове, тя е способна да ги прилага строго само до края на XVIII в., според историка Грегъри Фрийз. "Причината не е липса на воля, а институционална изостаналост. Църквата просто не разполага с необходимите инструменти – недвусмислен закон, енорийска документация, бюрократична инфраструктура, които да ѝ позволят да превърне своите формални правомощия в истинска власт", пише Фрийз в документ за Journal of Modern History.

Дотогава при прилагането на брачните норми има известна доза гъвкавост, но се спазват някои основни принципи. Например, двойката не може да се бракосъчетае без разрешението и благословията на своите родители.

С разширяването на Руската империя и включването в нея на хора от различни религии, царските власти позволяват на религиозните лидери, например от ислямската вяра, да прилагат свои собствени правила. Църквата обаче изисква всеки човек, който иска да се венчае за православен християнин, да приеме християнската вяра.

Полигамията е забранена, както и сватбите между близки роднини. Селяните знаят много добре какви са семейните отношения в съответната им общност и помагат да се избягват браковете между роднини.

През 1760-те е въведена т. нар. "книга за търсене при брак". Тази книга, която е подписана от няколко свидетели, потвърждава, че булката и младоженеца не са близки роднини и че имат право да се венчаят. Лъжесвидетелството е углавно престъпление.

Двойките имат право да се срещнат няколко пъти, преди да решат да сключат брак, но това далеч не са романтични срещи. С тях има придружители, които обикновено са техни близки роднини. При младежите от по-богати семейства ситуацията е малко по-добра. Сред аристокрацията т. нар. "сватби на сляпо" са много рядко срещани.

Друга важна част от уредените бракове е зестрата от семейството на булката. Разбира се, мъжът трябва да разполага с известни средства и възможност да прехранва семейството си, преди да се ожени. В края на XIX в. в градовете семейството на булката дава в деня на сватбата сандък със зестра, в който често има пари, бижута, дрехи, спално бельо, икони, килими и самовар. По-богатите семейства подаряват и предмети като шевни машини. Очевидно, сред селяните зестрите са по-скромни, но все пак заемат централно място в сватбата.

Въпреки че сватбите се правят през цялата година, Църквата не позволява те да се организират по време на коледните празници или през пости. Предпочитаният сезон е есента, тъй като реколтата тогава осигурява храната за гостите на тържеството.

Ролята на сватовниците

Песента "Сватовнице, сватовнице" от мюзикъла "Цигулар на покрива" е част от западната представа в продължение на дълги десетилетия. Историята, която се развива в Руската империя, представя на кратко образа на сватовницата – една много важна професия в Русия през XIX век. Сватовниците обслужват както бедни селяни, така и богати жители на градовете.

Обикновено те са жени, като най-често са предприемчиви вдовици, които просто не могат да се издържат по друг начин. Работата им не е лесна. Докато проучват евентуална подходяща двойка, те трябва да се уверят, че двамата младоженци не са близки роднини. След това трябва да разберат повече за семейната история, състоянието, социалното положение и дори културните обичаи и ежедневието на бъдещите съпрузи, преди да предложат те да бъдат сватовници. Малцина разбират човешката психология и сватовниците в имперска Русия.

Руската литература и пиеси са описали важния образ на сватовницата. В пиесата от 1849 г. "Наши хора" драматургът Александър Островски описва сатирично класата на търговците и институцията на брака. Един от главните герои в тази пиеса в четири действия, която печели положителните оценки на Лев Толстой, Николай Гогол и Иван Гончаров, е сватовницата Устиня Наумовна. Смята се, че образът ѝ е базиран на човек, когото известният драматург познава лично.

Също като Устиня, сватовниците, които обслужват заможните слоеве на обществото в имперска Русия, са находчиви и вземат доста добри пари за услугите си. За да могат да уредят брак между богаташи, сватовниците обикновено подкупват слуги, за да разберат повече за бъдещата булка или младоженец, както и за тяхното семейство и история.

Докато в Азия семействата се уповават на астрологията и хороскопите, в Русия се консултират с ясновидци, за да се уверят, че бракът ще е сполучлив. Сватовниците поддържат контакт с ясновидци, някои от които получават пари при уреждането на браковете.

Промени в началото на XX век

В крак с времето, в началото на XX в. жителите на руските градове започват да пускат обяви във вестниците. Дори има вестник на име "Сваха". Много от обявите са от млади мъже, които си търсят жена, но има и девойки, които си пробват късмета. Новообразованите жители на Москва и Санкт Петербург, произлизащи от селски семейства, си търсят половинки сами, като предпочитат девойки от същото или по-добро потекло. Те пускат обяви или пращат писма със снимки до вестника.

През 2020 г. Москва бе домакин на Изложение на семейните ценности, където бяха показани обяви от вестници от началото на XX век.

Обявите от вестниците вероятно са съдържали същите кратки съобщения, които могат да се видят в съвременните приложения за срещи, въпреки че руснаците отпреди 100 години като цяло са доста по-недискретни при разкриването на предпочитанията си. Например, да вземем тези две обяви:

"Интелигентна, хубава млада дама, на 23 години, която е почтена, музикална и иска да се запознае с богат господин с цел брак".

"Определено ще се оженя, ако намеря скромна, хубава, работлива блондинка с добра фигура на възраст от 27 до 34 години…".

Когато е създаден Съветският съюз, уредените бракове вече отмират. Огромните социални промени и бързата урбанизация слагат край на тази някога масова практика.

Идеята за уредените бракове днес отново си намира вратичка в Русия благодарение на интернет и приложенията за срещи (които буквално работят като съвременни сватовници), въпреки че във варианта от XXI в. родителите и Църквата вече нямат никакво участие.

Нека обаче видим как изглежда традиционната руска сватба през женските очи!