Колко пари са имали руските императори?

Когато Николай II присъства на богослужения, той често прави дарения на църквата подобно на останалите енориаши – пуска монета в чашка. Николай II използва златни монети от 5 рубли с неговия собствен образ (5 рубли в онези времена е много щедро дарение – това е месечната заплата на слугиня или половината заплата на работник във фабрика). Колкото и да е странно, императорът няма собствени пари, с които да разполага.

Както отбелязва руският историк Игор Зимин в книгата си "Парите на царя: приходи и разходи на династията Романови", за да получи тези монети от по 5 рубли (както и пари изобщо), Николай II трябвало да пише кратки бележки до кабинета на императрицата – в семейството на Николай II и Александра Фьодоровна жената се грижи за финансите. "Изпратете ми 3000 рубли и две монети по 5 рубли". "Изпратете ми още две златни монети от по 5 рубли". Няма ли императорът неограничен достъп до ресурсите на нацията, включително финансите? Всъщност, отговорът е не.

Царе без работа

Преди Павел I (1754-1801) руските царе действително могат да използват хазната на нацията за лични харчове. Поне няма какво да им попречи да го правят. Може би това е една от причините, поради които Екатерина II оставя след себе си държавен дълг за 200 милиона рубли след смъртта си (около три годишни бюджета на Руската империя).

Павел, синът и наследникът на Екатерина Велика, и съпругата му – императрица Мария Фьодоровна, имат 10 деца. Павел I разбира, че в крайна сметка наследниците ще са многобройни и ще трябва да имат някаква финансова подкрепа от дома на Романови. Естествено, членовете на династията не могат да работят или да правят бизнес – царският им статут не им позволява това. Така че е необходимо от държавния бюджет да бъде предвидена издръжка за членовете на семейството. Нещо повече – те трябва да имат добър финансов статут, за да поддържат имиджа си сред европейските благородници.

Павел I разбира, че ако не ограничи използването на държавните резерви от семейството на Романови, в крайна сметка разходите им ще станат толкова големи, че ще източат хазната. През 1797 г. Павел издава указ, с който се въвежда държавна издръжка за членовете на семейството.

Годишна издръжка

Указът на Павел въвежда сложна йерархична система от издръжки за членовете на царското семейство в зависимост от съответните им връзки с трона. Издръжката на императора не е определена с точност. Годишната издръжка на императрицата е 600 000 рубли, което е огромна сума. Годишната заплата на държавен министър по онова време е около 4000-5000 рубли, а малката императорска корона, направена за императрица Елисавета Алексеевна (1779-1826) през 1801 г., се оценява на над 50 000 рубли.

Всяко дете на царя получава годишна издръжка от по 100 000 рубли до навършване на пълнолетие (по онова време – 20 години). След 20-тата им годишнина, годишната им издръжка пада на 50 000 рубли. Наследникът получава 300 000 рубли, а жена му – 150 000 рубли. Всяко от децата им (т.е. внуците на императора) получава по 50 000 рубли до 20-годишна възраст, а след това – по 150 000 рубли годишно с изключение на внучките на императора, които могат да получават тази сума, само докато се омъжат, след което издръжката спира.

Указът на Павел съдържа още много условия около финансовото бъдеще на наследниците на императора до пет поколения напред (пра-пра-правнуци). През 1880-те императорското семейство вече има 23 членове, като всички те ползват издръжка, а броят им непрекъснато расте, което е предпоставка за нарастване на тежестта върху хазната. През 1885 г. Александър III намалява издръжката на императорското семейство трикратно – например годишната издръжка на императрицата е орязана на 200 000 рубли, а "заплатата" на наследника – на 100 000 от 300 000. Децата на императора (с изключение на наследника) вече разполагат "само" с по 33 000 рубли годишно. И все пак това с огромни суми за онези времена, когато пълната униформа на един офицер струва 70 рубли, а с 200 рубли човек може да си купи пиано.

Какво може да си купи един Романов?

В Русия царете и членовете на семействата им не могат да ходят на пазара – това би наложило специални мерки за сигурност, тъй като хората биха разпознали царя моментално и излизането незабавно би се превърнало на среща на царя с народа.

Така че императорите, великите князе и семействата им предпочитат да пазаруват, докато са на пътувания в Европа, където могат да са инкогнито. Сестрата на Николай II – велика княгиня Олга Александровна, пише следното за пътуването си до Копенхаген: "Никога няма да забравя какво вълнение изпитах, когато за първи път в живота си, можех да се разхождам по улицата, да разглеждам витрините на магазините, знаейки, че мога просто да вляза във всеки един от тях и да си купя каквото поискам!".

През 1909 г. самият Николай II прави това, докато е в чужбина. Както си спомня Анна Вирубова, придворната дама на императрицата, Николай "вземаше каквото пожелае, без да пита за цената – дори не разбираше каква е идеята на парите, защото Държавата плащаше за всичко".

Но за чуждестранните собственици на магазините, които посещават руските императори и техните роднини, е доста трудно да получат пари за закупените стоки – сметките се изпращат в кабинета на императрицата, който контролира всички пари и покупки на императорското семейство. Кабинетът на императрицата одобрява сметките още веднъж, като ги сверява с хората, направили покупките, а след това министерството на финансите изпраща парите на консула на страната, където е направена покупката. Едва тогава, най-накрая, парите се пращат на продавача. През XIX в. това може да отнеме месеци.

Какво си купуват императорите? Игор Зимин изброява някои от покупките. Николай I (1796-1855) сам пазарувал подаръците за семейството си – за жена си купувал шапки (императорът не избирал шапките сам – водел със себе си придворна дама, която познавала вкуса на императрицата) или дори копринени чорапи.

Но повечето от "собствените пари" на императорите и роднините им обикновено отиват за благотворителност. Например през 1898 г. Николай II праща 500 000 рубли за благотворителност – за да помогне на семействата, пострадали от глада през същата година. През 1896-1900 г. Николай заделя и над 500 000 рубли от личните си пари, за да подкрепи строителството на Руския параклис в Дармщат, родния град на съпругата му Александра Фьодоровна.

Вече разбрахме, че има царска заплата. Но тогава как изглежда "работният ден" на руските императори?