4 причини руският император Павел I да бъде убит

Павел I има много проблеми, докато расте – за начало, баща му Петър III (1728-1762) е свален от трона и убит след заговор, вдъхновен от майка му Екатерина II. Тогава Павел е само на 8 години и научва за ужасяващото събитие едва по-късно.

Густав Шварц

Великият княз Павел е законният престолонаследник, но Екатерина II планира следващият имератор да е синът ѝ Александър и Павел е наясно с това. Като младеж той е обект на подигравки от страна на фаворитките на майка му и държавниците. Това превръща Павел в изключително несигурен и мнителен човек.

Когато се качва на трона след смъртта на майка си през 1796 г., той е на 42 г. и мечтае да промени почти всичко в императорския двор и в страната като цяло. За жалост, прибързаните му действия водят до катастрофа – той е убит през 1801 г. от шайка високопоставени заговорници. Какви са основните причини това да се случи?

Хаотичното му поведение създава несигурност у целия императорски двор

Александър Бенуа

Веднага след като заема трона, Павел I започва да въвежда нови закони и правила, като реализира плана, който е изготвял внимателно в годините, през които е велик княз. Той прави редица промени във всички аспекти на живота в Русия – от ежедневните рутинни дейности в императорския двор до армейските униформи. Павел е много капризен и постоянно намира кусури – неуверен от дете, той постоянно подозира, че срещу него има заговори и предателства.

Най-малкото нарушение на военните правила при събрание или парад може да доведе до заточение. По онова време в Санкт Петербург почти ежедневно има учения и събрания и императорът присъства на много от тях. Много пъти той се опитва да бие небрежните или нехайни офицери с бастуна си, крещи им и заповядва да бъдат изгонени от армията. Павел обаче често мени настроенията си, оттегля собствените си заповеди или дори награждава същите офицери, които е хокал – поради срам от изблиците си на гняв.

Това поведение скоро започва да предизвиква тревога и страх у всички около него. Сякаш Павел може да избухне всеки момент и атмосферата е напрегната и тягостна.

Губи доверието на императорската гвардия

Гатчински дворец

Свободни източници

Императорската гвардия, която се състои от няколко полка (Преображенски, Семьоновски, Измаиловски и т.н.) е едновременно елитът на руската императорска армия и лична гвардия на императора, която се грижи за безопасността в резиденциите му. Веднага щом Павел I сяда на трона, той прави нещо, което обръща гвардията срещу него.

Преди да стане император, Павел I прекарва над 20 години в резиденцията си в Гатчина (предградие на Санкт Петербург), което му е подарено като велик княз. Там той участва в учения на полковете в Гатчина. Павел сам избира войниците за тези полкове. Повечето от тях са от най-бедните благороднически семейства, защото най-богатите благородници служат в Императорската гвардия. В края на управлението на Екатерина II обаче дисциплината в Императорската гвардия е ужасно лоша – липса на учения, пиене и разгул са сред пороците на гвардейците. Точно обратното, войниците от Гатчина са изключително добре тренирани и имат желязна дисциплина, защото са обучени лично от Павел I, който обича военното обучение.

Веднага щом като Павел става император, той прави всички свои войници и офицери от Гатчина членове на Императорската гвардия, което силно обижда останалата част от гвардията – техните високопоставени роднини често дават големи подкупи, за да могат те да бъдат приети във военното формирование! Сега те трябва да служат заедно с някакви бедняци от различни региони на Русия, които, за да станат нещата още по-зле, често са и по-добре обучени!

Михайловски замък

Фьодор Алексеев

През петте години, които Павел прекарва на трона, безпокойството и тревогата сред императорски гвардейци непрекъснато растат. В крайна сметка, когато Павел е убит на 1 март 1801 г., Императорската гвардия не попречва на заговорниците да влязат в Михайловския дворец, новата резиденция на Павел – защото повечето от старите гвардейци са настроени срещу императора.

Влиза в конфликт с руското благородничество

По време на последните години на управлението на Екатерина високопоставените държавници идват на работа следобед, военните в Санкт Петербург рядко се появяват на учения, като предпочитат да прекарват дните и нощите си в аристократичните салони. Броени дни, след като Павел I става император, животът в Санкт Петербург се променя драстично. Всички държавници трябва да присъстват на работното си място от седем сутринта (самият Павел I става в 5). Всички офицери трябва да носят само униформите си, постоянно.

Портрет на Павел I със синовете му и палатина на Унгария Йозеф

Йохан Баптист Лампи Младши

Нещо повече – всички офицери, назначени в даден полк, трябва да присъстват на всички учения – ако не го правят, ги грози изключване от армията. Това е огромна промяна, защото при Екатерина повечето синове на аристократични фамилии просто се назначават, но така и не се появяват на военна служба и това не води до никакви наказания. При Павел арестите, уволненията и заточенията се прилагат масово като наказание, целящо да държи армията във форма. Руските благородници обаче смятат това за обида и нарушаване на правата им.

Павел, също като своя прадядо Петър Велики, иска да накара руските благородници да служат на държавата. Той обаче го прави твърде бързо и твърде драстично – също като Петър, Павел се опитва да регулира всяка част от живота на благородниците и техните семейства, особено в Санкт Петербург, където живее и работи държавният елит. Павел обаче не е Петър Велики, а и в края на XVIII в. благородниците са много по-влиятелни, отколкото при Петър. Така че Павел просто разгневява цялата благородническа класа, които е свикнала с разгулен и мързелив живот, а сега изразяват недоволството си, но прикрито, защото откритата конфронтация с императора със сигурност би довела до уволнение и заточение.

Съюзява се с Наполеон срещу Великобритания

Наполеон

Жан Батист Едуард Детай

От началото на управлението си Павел вижда основната посока на външната си политика в борбата срещу революционна Франция. Руската империя се присъединява към Първата и Втората коалиция срещу Наполеон редом с Прусия, Австрия и други европейски сили, включително Великобритания.

През тези войни Русия печели протекторат над остров Малта – през 1798 г. Павел I става Велик магистър на Ордена на Малта и гледа на острова като на бъдеща база за руския флот в Средиземно море. Когато през 1800 г. Великобритания поема контрол над острова, Павел възприема това като лична обида. Той нарежда всички английски кораби в руските пристанища да бъдат пленени (те са до 300), плащанията към всички английски търговци да бъдат преустановени, а в Руската империя е наложена забрана за английските стоки. Дипломатическите отношения между двете страни са замразени.

Павел I започва да си пише с Наполеон и да планират съвместна кампания срещу британските територии в Индия. "Заедно с вашия суверен, ние ще променим този свят!", казва Наполеон на руския пратеник в Париж. Планът предвижда в Индия да навлязат над 70 000 френски и руски войници, като първият отряд от над 22 000 казашки войници вече пътува към Индия, когато Павел I е убит.

Сред конспираторите на убийството на Павел I са лорд Чарлз Уитуърт, британският посланик в Русия. Помага му любовницата му – Олга Жерепцова, сестра на Платон Зубов – последният фаворит на Екатерина II и личен враг на Павел I. Много историци все още смятат, че убийството на Павел е финансирано от британското разузнаване.

Разказваме ви повече за фаворитите на руските владетели, които влияят на държавната политика!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.