Каква е ПЪРВАТА жена, управлявала Русия?

Единственото описание как е изглеждала София е оставено от нейния съвременник, френския дипломат Фой дьо ла Ньовил. Според него "тя е ужасно дебела, има глава с размера на гърне, косми по лицето, вълчанка по краката и е на поне 40 години". Всъщност през 1689 година, когато Дьо ла Ньовил я вижда, тя е само на 32 години. "Интелигентността и добродетелите ѝ обаче не носят отпечатъка на грозотата на тялото ѝ. Макар талията ѝ да е къса, широка и груба, умът ѝ е остър, проницателен и пъргав", пише Дьо ла Ньовил.

Всъщност София (1657-1704), дъщеря на цар Алексей (1629-1676) оставя значима следа в руската история. През XVII век, когато жените, дори и по-благородните, са напълно изключени от политическия и обществения живот, тя е начело на държавата в продължение на седем години. Много по-късно руската царица Екатерина Велика ще напише: "За да бъдем честни, София е управлявала държавата толкова предпазливо и интелигентно, колкото е можело да се желае и по онова време, и от страната, в която тя е царувала в името на двамата си братя ..."

Сблъсъкът на клановете

Симеон Полоцки

Свободни източници

Образованието не е било нещо необходимо през XVII век дори за царска дъщеря. София обаче още от най-ранна възраст проявява интерес към четмото и писмото. Поради това полският поет и учен Симеон Полоцки става учител и на брат ѝ Алексей Алексеевич (1654-1670), и на нея. Като всеки образован човек от нейната епоха София знае латински и полски и има голяма библиотека - предимно от религиозни книги. Някои от тези книги все още се съхраняват в Новодевическия манастир в Москва!

Възпитавана в семейството на благочестивия цар Алексей Михайлович, София прекарва живота си "пред църковния олтар и иконите, а книгите, които чете, са Псалтир, Евангелие и жития", пише британската историчка Линдзи Хюз.

Така или иначе в руската политическа система от онова време не е имало място за дъщерята на царя където и да било близо до юздите на държавната власт. Поради това София дори не е могла да си помисли да се качи на трона, докато криза в династията не създава благоприятни условия за това.
През 1676 г. цар Алексей умира. Неговото място заема синът му Фьодор Алексеевич (1661-1682), чието здраве е много разклатено. Когато и Фьодор умира едва на 21 години, започват боричкания между клановете за трона.

Иван (1666-1696), синът на Алексей от първия му брак с Мария Милославская, е следващият, който да наследи трона. Само че родът Наришкини, роднините на втората съпруга на Алексей, царица Наталия Наришкина (майката на Петър I) провежда своя политика, така че Петър, по-малкият брат, да стане следващият цар.

Царица Наталия Кириловна показва Иван пред стрелците, за да покаже, че е жив

Н.Д. Дмитриев-Оренбургски

Скоро кланът Милославски, водени от София, получават отмъщение. "София не е могла да понесе идеята, че мащеха ѝ, която тя е мразела, [косвено] може да стане владетел", обяснява руският историк Сергей Соловьов. И така през май 1682 г. Милославски подклаждат въстание на стрелците, кралската гвардия, като им казват, че Иван е убит от Наришкини. Следва кръвопролитие: Иван и Афанасий, царски братя, техният съветник Артамон Матвеев и много други боляри, верни на Наришкини, са убити, а Иван в крайна сметка става цар заедно с Петър, като София е провъзгласена за регент на Русия.

Два тандема

Двойният трон за Петър и Иван

Московски кремълски музеи

Петър и майка му Наталия Наришкина напускат Кремъл и се заселват в двореца в Преображенское край Москва, където Петър започва да усвоява военното дело. Междувременно София живее в Кремъл с главния си помощник и съветник княз Василий Голицин (1643-1714), опитен военачалник и придворен чиновник, който е на 39 години, когато София става регент. Така че освен официалния тандем на царете Иван и Петър, е имало и тандем, който на практика е управлявал – София и княз Голицин.

Имало е много слухове и истории за интимни отношения между София и Василий Голицин. Ако те са отговаряли на истината, това е поредното доказателство за необичайното ѝ поведение за онзи епоха, когато е било немислимо царска дъщеря да има извънбрачна връзка. Освен това самият Голицин е бил женен и е имал деца. Вероятно няма източници, които безспорно да доказват, че София и Василий са били любовници. Има обаче писмо на София до Голицин, в което освен другото може да се прочете следното: "Не мога да повярвам, о светлина за очите ми, че се завръщаш, но ще повярвам, когато те видя, о светлина за очите ми, в моите прегръдки".

Иван, Петър и София

Василий Верешчагин

Трудно е да се каже категорично дали София е действала лично, когато става дума за държавни дела. До 1686 г. нейното име дори не се появява редом до имената на царете Иван и Петър в официални документи. При все това по времето на Голицин, който е бил първи дипломат на Московското царство от 1682 година, Русия води успешна външна политика.  

Според условията на Договора за вечен мир (1686), с който се слага край на войната с Полско-литовската държава, продължила от 1654 година, Русия си връща контрола върху земите на Левобрежна Украйна, Киев, Смоленск и други. Освен това Договорът от Нерчинск (1689) е изключително важен, защото поставя началото на дипломатическите отношения с Китай и официалната търговия между страните.

Сузана

"Царевна София" от Иля Репин, 1968

Иля Репин

София, съдейки по всичко, е водела охолен живот зад трона. През 1688 г. тя поръчва от Хамбург "две шапки с щраусови пера, две кръгли огледала с рамки от черупки на костенурки, ветрила, панделки..." Именно през този период е нарисуван портретът на София, на който ликът е заобиколен от двуглав орел, а тя държи скиптър.

Както подхожда на благочестивия ѝ образ, София е категорично против старообредниците и през 1685 г. издава "12 Членове" - закон, който предвижда смъртна присъда (включително и чрез изгаряне на клада) за старообредници, които не са се отрекли от вярата си. Само че законът стимулира още повече самоподпалвания сред старообредниците. Руският историк Лев Гумильов нарича "12 Членове" "един от най-жестоките закони в руската практика за борба с престъпността".

Самата София обаче е принудена да се върне към религията, защото в крайна сметка тя е пратена в манастир, а това е било разпространена практика, за да се отстраняват царски особи жени от социалния и политическия живот през XVII век. През 1689 г. Петър вече е на 17 години и е женен за Евдокия Лопухина и може пълноправно да царува. Иван V също е женен. София вече не е необходима като регент, но не иска да пусне юздите на властта, след като стрелците я подкрепят и бранят в Кремъл.

Новодевическата обител в Москва

W. Bulach (CC BY-SA 4.0)

Ситуацията се влошава, когато Петър издава смъртна присъда за онези стрелци, които не се подчиняват на заповедите му. Тъй като Петър вече е законният наследник на трона, София губи подкрепата на царската гвардия. Нейният помощник Василий Голицин се оттегля от политическия живот и заминава в имението в Подмосковието. В крайна сметка Петър нарежда на София да замине за Новодевическия манастир в Москва.

София обаче не живее там като монахиня - тя се настанява в няколко килии със свитата си, под надзора на охраната. През 1698 година, след поредното въстание на стрелците, което тя, изглежда, е подкрепяла, ѝ е заповядано да се подстриже за монахиня и да приеме името Сузана. Умира шест години по-късно, през 1704, и е погребана в смоленската катедрала на Новодевическия метох.

А знаете ли коя е първата и единствена жена, извършила въздушен таран?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.