Коя е първата и единствена жена, извършила въздушен таран?

На 12 септември 1941 г. над украинското село Анастасиевка се разиграва трагична, но героична сцена: съветски лек бомбардировач Су-2 се сражава със седем германски "Месершмита".

След като изразходва всичките си боеприпаси за свалянето на един вражески изтребител, Су-2 внезапно се впуска в таран с друг, завършвайки със смъртта на двамата пилоти.

Това не е първият в историята въздушен таран, но е първият (и все още единствен) извършен от жена.

Истинско призвание

Екатерина Зеленко

Борис Кавашкин/TASS

"Тя е родена за авиацията, като птица за полет", казва колегата ѝ Анатолий Пушкин за Екатерина Зеленко. Влюбена в романтиката на небето от дете, на 17-годишна възраст се присъединява към авиоклуба във Воронеж. След това, през 1934 г., Екатерина завършва с отличие Военното авиационно училище в Оренбург.

След следването си тя е изпратена в Харков, Украйна, където служи в 19-та лека бомбардировъчна авиационна бригада. Там, в предвоенните години, Екатерина овладява седем типа самолети.

Когато през 1939 г. избухва война с Финландия, Екатерина незабавно отива доброволец на фронта. В този конфликт жените пилоти нямат право да управляват самолети, но украинското ѝ фамилно име ѝ помага. Виждайки "старши лейтенант Е. И. Зеленко" във формуляра за кандидатстване, служителите във военно-кадровия отдел дават зелена светлина, без да подозират, че пилотът е жена (тъй като повечето женски фамилни имена в Русия завършват на "-ова/-ина").

Когато Екатерина пристига на фронта, тя не е върната обратно, като по този начин се превръща в единствената жена пилот в така наречената Зимна война. Нейните осем излитания са довели до унищожаването на вражеска артилерийска батерия и склад за боеприпаси. След войната тя е наградена с Орден на Червеното знаме за своите постижения.

Последна битка

Е. И. Зеленко в своя Су-2

Публичен домейн

До началото на войната срещу нацистка Германия Екатерина Зеленко вече е обигран пилот с богат опит. През 1941 г., катастрофална година за съветските военновъздушни сили, такива пилоти са изключително ценни.

От юни до септември Зеленко извършва 40 бойни полета и участва в 12 въздушни боя. През юли, оглавявайки звено бомбардировачи Су-2, тя участва в унищожаването на голяма вражеска сила, съставена от 45 танка, 20 бронеавтомобила и пехотен батальон. Всички съветски самолети се завръщат в базата - чудо за онова време.

В първите дни на войната е много по-често съветските ВВС да търпят колосални загуби. На бомбардировачите често им липсва прикритие, защото просто няма достатъчно изтребители.

В онзи фатален ден за Екатерина Зеленко, 12 септември 1941 г., тя също трябва да изпълни разузнавателен полет без прикритие, в двойка с колегата си - капитан на Су-2 Лебедев. Над село Анастасиевка в североизточна Украйна те са нападнати от гореспоменатите "Месершмит".

Лебедев е свален от небето почти мигновено, приземявайки се в съседно поле. Зеленко успява да унищожи един германски самолет, използвайки всичките си боеприпаси в процеса. След това, след като нарежда на ранения си щурман лейтенант Павлик да скочи с парашут, тя прави таран срещу втория вражески изтребител, удря го - и двата самолета падат на земята като камъни.

Забравен подвиг

Паметник на Зеленко, Курск, Русия

Legion Media

И Лебедев, и Павлик успяват да се върнат при своите. Но нито един от двамата не е бил свидетел на подвига или смъртта на Екатерина Зеленко. Тя просто е записана като изчезнала в битка. Военните искат посмъртно да ѝ присъдят титлата Герой на Съветския съюз, но се колебаят дали да го направят, в случай че по-късно се окаже, че е взета в плен. Вместо това тя е удостоена с по-малкия орден "Ленин".

Истината излиза наяве през 1943 г., когато жителите на освободеното село Анастасиевка разказват всички подробности от въздушната битка, на която са били свидетели. И там в останките на бомбардировача Су-2 силно обгорялото тяло на Зеленко е намерено (и незабавно погребано), както и нейната комсомолска карта и други документи за самоличност. Но нямало време да се информира командването, тъй като германците отново влезли в селото само няколко часа по-късно.

Въпреки потвърждението за изключителната си храброст и многократните призиви на колегите си, Екатерина Зеленко посмъртно получава титлата Герой на Съветския съюз едва на 5 май 1990 година.

Руска марка от 2014 г. с последната битка на Зеленко

Публичен домейн

Прочетете още: Първият височинен таран: как Алексей Катрич сваля немски Do 17 на борда на МиГ-3

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.