Как се случи първият в СССР въздушен таран

Изпращайки техника и военни на Китай, СССР не афишира участието им и те се бият под други фамилии. По време на една "командировка" 30-годишният старши лейтенант Губенко вече е усвоил 12 вида самолети и е бил водещ пилот в провеждането на военни тестове на изтребителя И-16. Обаче и на врага не му е лесно - японските асове имат колосален боен опит и доминират в небето на Китай, пише "Российская газета".

На 31 май предупредителните постове съобщават, че 18 японски бомбардировача и 36 изтребителя се приближават към Ханку. Самолетът на Губенко е в ремонт, но пилотът се качва в друга машина, по-късно се оказва, че само четири от картечниците могат да стрелят. Участникът в събитията, военният лекар Сергей Белолипецки, си спомня: "Сега се бия на 'Лястовицата', - неохотно започнал Антон Губенко, - "а тогава полетях на 'Чиж'. Това е биплан и освен това с фиксирана предавка, не се отличава с бързина, но е много маневрен и въоръжен с четири картечници... В края на битката се срещнах с един И-96. Влязох в опашката му, прицелих се и натиснах спусъка. Картечниците мълчаха, нямаше куршуми. Досадно беше да пропусна врага. Реших да го принудя да кацне на нашето летище. Дадох газ и се настаних до И-96. Пилотът, като ме видя толкова отблизо, се уплаши, лицето му побеля. Заплаших го с юмрук и му посочих няколко пъти с ръката си надолу към летището. Противникът ми ме разбра, кимна с глава в знак на съгласие и в спирални завои пое към надолу…

В близост до земята И-96 изведнъж се втурна настрани с намерението да избегне преследването. Вероятно и той не е имал патрони. Възползвайки се от превъзходството по височина, отново изпреварих врага, сега реших да пристъпя към въздушен таран.

Отначало исках да отсека опашката на противника, промених решението си и докарах витлото под елерона на лявото крило. 'Чижът' потрепери от удара. И-96 се втурна надолу, а машината ми се развали, трепереше все едно има треска. Разбрах: винтът е деформиран. Намалих оборотите на двигателя и в този режим кацнах”.

По-емоционално Губенко споделя история за тарана с военния си другар Николай Козлов: "Залепих се за един. Настигнах го! Пук! Пук! Картечниците не работят. Прикрепих крило в крилото му отдясно. Показах му да се върне обратно на летището. Нула внимание. Какво да правя? Каквото - такова! Ще режа и ще скачам. Дадох газ. С витлото по крилото. Разтърси се, все едно се блъсна в стълб. Гледам - дупка. От крилото му летят парчета".

По-късно генерал-полковникът от авиацията Александър Ритов припомня: "В небето загубихме два самолета до Ханку, а няколко машини на врага с основание избягаха. Съдбата на пилота Антон Губенко беше неизвестна… Изведнъж се появи черна точка. Тя израсна пред очите ни и най-накрая прие формата на самолет… Летеше неловко, люлееше се от крило на крило... Изтичахме до самолета и не повярвахме на очите си: винтът е огънат, фюзелажът е продупчен".

Основните подвизи на Антон Губенко обаче все още предстоят - той трябва да се бие сам с шест японски самолета и да скочи с парашут от катастрофиращ самолет. Роденият в Донецката област войник сваля седем вражески самолета. Награден е с ордените на Ленин и Червеното знаме, а след това получава титлата Герой на Съветския съюз. Талантливият пилот се завръща от Китай с чин подполковник и загива трагично в самолетна катастрофа на 31 март 1939 година.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.