Защо унгарците помагат на болшевиките да наложат съветската власт в Русия?

История
БОРИС ЕГОРОВ
Десетки хиляди унгарци яростно се сражават редом до войниците от Червената армия. Те изиграват важна роля за установяването на съветската власт в Сибир и в Урал.

"Постъпете, наши братя, в нашата Червена армия, за да спасите руската революция, за да започнете с оръжие в ръка борбата за освобождението на унгарците, на унгарските работници, на унгарските селяни. На оръжие! За земя, за хляб, за мир, за свобода!" – с тези думи съветската власт агитира в началото на 1918 г. намиращите се в Русия унгарци да я подкрепят в развихрилата се в страната Гражданска война.

Нейният призив не остава без отговор: десетки хиляди унгарски интернационалисти се сражават за болшевиките в редиците на Червената армия и в състава на червените партизански отряди. Те са високо ценени както като колеги, така и като противници заради тяхната издръжливост и надеждност.

"Червените маджари"

Когато съветска Русия и Германската империя сключват мирен договор в Брест на 2 март 1918 г., в руски плен се намират общо около половин милион унгарци. Болшинството от тях не искат и нямат намерение да воюват повече и просто чакат възможност да се върнат в родината си.

Но има и такива (около 60 000), които са готови отново да стъпят на бойното поле, но този път не в Първата световна, а в Гражданската война в Русия. На първо място – по идейни съображения.

Над 70% от унгарските военнопленници са християни, работници и земеделски работници, които с охота и интерес възприемат пропагандата на новата руска власт. Болшевиките им помагат активно, като ги образоват в революционни кръжоци в лагерите за военнопленници и организират публикуването на комунистическите вестници "Социална революция" ("Социальная революция") и "Напред" ("Вперед") на унгарски език. Владимир Ленин лично се среща с водещите дейци на унгарското комунистическо движение – Бела Кун, Тибор Самуели и Дежьо Фараго, като им оказва всестранна подкрепа в делата, свързани с агитацията на техните сънародници.

Немаловажна причина за решението на унгарците да се присъединят към болшевиките са и тежките условия на живот на военнопленниците в лагерите. Независимо от сключения мир, връщането им у дома е дълъг и сложен процес. Вместо да умират в лагерите от болести и глад, много избират стабилно препитание и парично възнаграждение във въоръжените сили на младата съветска република.

"Унгарските военнопленници с охота влизаха в Червената армия", спомня си командирът на международния кавалерийски полк Рудолф Гарашин. "Те се бяха нагледали на царската власт и интервенционистите, които ги използваха за безплатна работна ръка. През годините на войната бяхме видели всичко, но когато пристигнахме в този лагер (в Дарница край Киев – бел.ред.), ни побиха тръпки. Положението на пленените беше плачевно. Храната беше ужасна, недостигаше гориво, дрехите им се бяха превърнали в страшни парцали. Много от тях бяха болни и лежаха в казармите, без да получават никаква медицинска помощ. Точно тогава върлуваше тиф".

Бялото движение не признава Бресткия мирен договор, като го смята за позорен и престъпен, затова за освобождаването на военнопленниците от лагерите на тяхна територия не може и дума да става. В резултат на това унгарците масово бягат в сибирските гори и се присъединяват към червените партизански отряди.

Друг фактор, който подтиква унгарците към болшевиките, е преходът на страната на белите и на чуждите интервенционисти на т. нар. Чехословашки корпус (легион), сформиран в царско време от пленени чехи и словаци за борба срещу Германия. През пролетта и лятото на 1918 г. легионерите стават един от главните участници в Гражданската война, като превземат обширни територии в Сибир и ликвидират съветската власт там.

Отдавнашната неприязън между унгарците, които са една от титулните нации в Австро-Унгария, и чехите и словаците, смятани само за национално малцинство, се пренася на територията на Русия. Унгарците гледат на своите славянски съграждани като на предатели, преминали на страната на противника.

Легионерите и "червените маджари" предпочитат да не се вземат взаимно в плен. Така на 18 юни 1918 г., след боя край сибирския град Мариинск, чехите – без съд и следствие – разстрелват 50 пленени унгарци от отряда на Мате Залка.

Елита на Червената армия

Независимо че унгарците в Червената армия са само няколко процента от общата ѝ численост за целия период на войната, те се смятат за едни от най-боеспособните ѝ войници. Със своя боен опит, сплотеност и издръжливост, те не се поддават на вражеската пропаганда и се отличават със своята надеждност и изпълнителност. Болшевиките ефективно ги използват както в бойните действия, така и в наказателни операции.

"Маджарите се биеха до последна капка кръв", спомня си червеноармеецът Генадий Милицин. Чехословашкият военачалник Радола Гайда отбелязва, че руските червеногвардейци са слаб противник и при сериозен натиск тръгват да бягат, но маджарите винаги се държат твърдо и непреклонно.

Важна роля изиграват унгарците и при установяването на съветската власт в Сибир, Урал и Поволжието. Началник-щабът на 1-а армия на Източния фронт на Работническо-селската Червена армия Николай Корицки си спомня за участието на унгарските роти в операцията по превземането на Симбирск на 10 септември 1918 г.: "Унгарците, при образцов ред, тръгнаха към изходни за атака позиции и дружно се нахвърлиха на окопите на противника. Хвърляйки в окопите ръчни гранати, с ножове с щикове те прерязваха телените ограждения и се хвърляха в окопите, унищожавайки в ръкопашни схватки цял батальон белогвардейци".

Едно от малкото кавалерийски подразделения на Червената армия, които могат да се мерят с бялата казашка кавалерия, са отрядите от бивши пленени унгарски хусари. Те отказват да воюват в червеноармейски униформи и предпочитат да носят своите традиционни червени бричове, сини ментики и червени хусарски шапки.

По-нататъшна съдба

През март 1919 г. част от воюващите в Русия унгарци тръгват към родината си, за да бранят току що провъзгласената Унгарска съветска република. След скорошния ѝ крах през август същата година много от  тях са репресирани или бягат от страната. На 2 август на границата с Австрия е застрелян един от ръководителите на републиката Тибор Самуели, който прави много за зараждането на отрядите от унгарски интернационалисти в Русия.

Друг лидер на Съветска Унгария – Бела Кун, се връща благополучно в Русия, където скоро е назначен за председател на революционния съвет в Крим. Той става един от организаторите на масовите екзекуции на "класови врагове" на полуострова, които отнемат живота на десетки хиляди хора.

За много унгарци, които нямат възможност да си заминат за родината, Съветският съюз се превръща във втори дом. Те служат в Червената армия, в разузнаването, изпълняват задачи в обхванатата от Гражданска война Испания. На 11 юни 1937 г. част от снаряд край Уеска убива командира на 12-а интербригада – "генерал Лукач", както наричат Мате Залка.

"Големият терор" в СССР в края на 1930-те не подминава и съветските унгарци. На 23 май 1938 г. в Хабаровск е разстрелян командирът на 9-а Далекоизточна дивизия и герой от Гражданската война Лайош Гавро. Три месеца по-късно в Москва е екзекутиран и Бела Кун.

В годините на Втората световна война унгарските специалисти работят с унгарските военнопленници, в организацията на антифашистки партизански отряди, а след края на конфликта – и в създаването на Унгарската народна армия.

През 1956 г. унгарският метеж (или както е известен в съвременна Унгария – революция) срещу комунистическата система разделя бившите съратници в Гражданската война от двете страни на барикадата. Така, в предградията на Будапеща, метежници убиват по жесток начин бившия командир на отряда "Самарски комунар" Шандор Сиклаи.

Премиерът Имре Над, който някога е служил в Червената армия, на свой ред подкрепя въстанието и след неговото потушаване е арестуван. Независимо, че Никита Хрушчов е против той да бъде осъден на смърт, новият ръководител на Унгария Янош Кадар издейства това наказание. Над е обесен на 16 юни 1958 г. за "измяна на родината и организиране на заговор с цел сваляне на народно-демократичния строй".

Разказваме (и показваме - в снимки) защо унгарците се бият срещу СССР през Втората световна война!