7 личности, създали архитектурата на СССР

История
АННА СОРОКИНА
Авангардистите, класиците и конструктивистиге са били изправени пред една обща задача – да създадат идеални градове за съветските граждани. Разказваме кои са били тези хора.

1. Алексей Шчусев: от мавзолея до най-красивата метростанция

Метростанцията "Комсомолская" с основание се определя като най-разкошната: мраморни колони, кристални полилеи и изкусни мозаични пана. Истински дворец!

Тази станция е последният проект на Алексей Шчусев (1873-1949), получил множество високи титли. Той работи в различни стилове: модерн, ар деко, конструктивизъм. Преди революцията проектира много успешно храмове и имения (включително и Марфо-Мариинската обител). В СССР става известен след строителството на мавзолея на Владимир Ленин на Червения площад (1926-1930).

По негов проект са построени и зданието на Казанската гара (започнало през 1912-а и завършило през 1940-а), Москворецкият мост (1938), хотел "Москва" на "Охотний ряд" (1930-а, а сега на това място е неговото копие от 2013-а), както и няколко жилищни сгради. 

Шчусев обаче не се ограничава с отделни здания: под негово ръководство заедно с екипа на други архитекти е създаден проектът за генерална реконструкция на Москва. Желанието им е да превърнат съветската столица в град-градина: администрацията да се пренесе на Ходинското поле, за да се запази старинната архитектура в центъра, да се изгради комплекс от централни гари, да се съединят жп линиите по различните направления и жилищните квартали да се редуват с паркове. Само че планът на Шчусев не е приет (макар някои от пунктовете да са включени в плана от 1935-а. Сред тях е радиално кръговото планиране на града.). И Москва в крайна сметка, за съжаление, все пак губи много архитектурни шедьоври (те са разрушени заради разчистването на нови пространства за новите строежи). Сред тях са Китайградската стена, Сухаревата кула, Страстният манастир. 

2. Иван Фомин: създателят на "пролетарската класика" 

Какво ще се получи, ако бъдат съчетани строгите конструктивистски форми с античните колони? Именно така Иван Фомин (1872-1936) си е представял идеалното здание за съветския човек. Той нарича своя стил "пролетарска класика", или "червена дорика".

В ранните следреволюционни години той работи по генералната реконструкция на Санкт Петербург (Марсово поле дължи съвременния си вид на него), но особено интересно се е превъплътила неговата концепция в град Иваново – текстилната столица на СССР. Там той построява цял университетски квартал, включително учебни корпуси и библиотека.

В Москва неговите най-известни работи са жилищният дом на сдружението "Динамо" на "Болшая лубянка" и офисът на Руските железници на "Красние Ворота". "Визитната картичка" на Фомин са двойните колони, които той много е обичал да добавя към своите творби. 

3. Константин Мелников: главният авангардист в архитектурата

Москва от 1920-те години е град на авангарда, а негов лидер без никакво съмнение е Константин Мелников (1890-1974). Той работи заедно с Алексей Шчусев и Иван Жолтовски над архитектурния облик на Москва. Занимава се активно и с проектирането на клубове за културни занимания (например Дома на културата "Русаков") и гаражи за московския транспорт (трапецовидният Бахметиевски гараж, гаражът на Госплан с кръгъл прозорец като фар днес се определят като паметници на културата).

Обаче най-необикновеното здание, построено от Мелников, без съмнение е неговата собствена къща-работилница (края на 1920-те) с формата на цилиндър. 

Мелников проектира и централната част на парк "Горки", запазила се до наши дни след почти сто години от създаването си. През последните години от живота си той преподава архитектура на студенти. 

4. Лев Руднев: водещ архитект на "сталинския ампир"

По предложение на Йосиф Сталин през следвоенните години в Москва е трябвало да се появят осем небостъргача, които да символизират 800-годишнината от създаването на града (успяват да построят само седем от тях – "седемте сестри").

Един от основните архитекти на проекта е Лев Руднев (1885-1956), който е работил с Фомин по планирането на Марсово поле. Руднев проектира главното здание на МГУ на Воробьовите гори, а също и Двореца на културата и науката във Варшава, Военната академия и зданието на Министерството на отбраната в Москва, както и Чкаловската стълба в Нижни Новгород.

Всичките тези съоръжения са изпълнение според каноните на "сталинския ампир". Архитектът преживява блокадата на Ленинград и след войната активно участва във възстановяването на Рига, Воронеж и Москва.

5. Иван Жолтовски: от богати имения до промишлени обекти

Преди революцията Иван Жолтовски (1867-1959) строи предимно извънградски вили и градски жилища за богати московчани. През съветските години заедно с Шчусев работи по мащабни строителни проекти в своя любим неокласически стил.

Той проектира зданието на най-старата топлоелектрическа централа в страната на "Раушская набережная" (тя и досега снабдява с енергия Кремъл!), престроява Московския хиподрум, създава няколко санаториума в Крим, Ривиерския мост в Сочи и редица жилищни сгради за партийни работници.

Най-грандиозниата от жилищните сгради е домът "с куличката" на Смоленския площад: това е едно от малкото здания със собствен вход към метрото. След войната работилницата на Жолтовски участва в един от първите конкурси за строителството на панелни сгради. 

6. Виталий Лагутенко: автор на първите "хрушчовки"

Нерядко следвоенната съветска жилищна архитектура е упреквана, че е сива и безлична, но именно панелните блокове позволяват за кратък срок за бъде решен "квартирният въпрос" на милиони граждани. По типовите бързо строящи се жилищни сгради работят много архитекти, но в крайна сметка най-добрият се оказва проектът на Виталий Лагутенко (1904-1969).

Първите блокове от серията К-7 се появяват през 1960-те в Москва, Саратов, Петербург, Мурманск и други градове. Идеята на Лагутенко започват да развиват и други архитекти, а за строителството на жилищни сгради в големите градове се появяват комбинати за железобетонни панели. 

7. Михаил Посохин: Олимпийска Москва

Съветската столица се преобразява невероятно за летните игри през 1980 година. Чуждестранните гости, които пристигат в затворената страна, е трябвало да я видят в целия ѝ блясък. Под ръководството на Михаил Посохин (1910-1989) е построен Олимпийският стадион, който към онзи момент е най-големият в Европа, приема 35 000 зрители и поразява въображението.

По проекта на Посохин е застроен Новия Арбат със сгради под формата на отворени книги, на "Красная Пресня" се появат Експоцентърът и Центърът по международната търговия, а в Северно Чертаново е построен експериментален образцов микрорайон, който представлява жилищни сгради с различен брой етажи с необходимата инфраструктура.

Освен това Посохин проектира и здания за държавни нужди: в Кремъл по негов проект е построен Дворецът на конгресите, а във Вашингтон – руското посолство.

В епохата на СССР много се е построило, но и много се е унищожило. Ето 10 църкви в Москва, разрушени по съветско време!