Кой охранява живота на руските царе?

1 март 1881 г., денят на покушението срещу Александър II, очевидно е най-лошият ден за личната охрана на руския император. Но нещата можеха да се стекат по още по-лош начин, защото Русия можеше да загуби и следващия си император – Александър III. София Перовская, член на терористичната организация "Народная воля", започва да планира нападението над Александър III веднага след убийството на баща му. Всъщност тя е арестувана 10 дни след смъртта на Александър II край Аничковия дворец, където Александър III живее заедно със семейството си.

Охраната на Александър III – най-добрата в империята

Управлението на Александър III, който сяда на трона веднага, след като баща му е взривен, е белязано от засилване на охраната на императора. Александър III избира двореца в Гатчина край Санкт Петербург за своя основна резиденция – там е по-лесно да се поддържат достатъчно високи мерки за охрана, отколкото в самия център на града, където е разположен Зимният дворец. Създадени са отделни полкове, които да охраняват императорските резиденции и императорското семейство по време на пътуванията му с влак. Първият ЖП батальон, който охранява императора, начислява над 1000 мъже – те са едновременно екипаж на влака и жп охрана.

Преди Александър III императорските влакове не се охраняват особено строго, което позволява на терористите от "Народная воля" да се пробват да ги взривят. При Александър III всяко пътуване на императора с влак е строго стикована охранителна операция. Цялата информация за пътуванията на императора е класифицирана, като едновременно по планирания маршрут пътуват два еднакви влака, които периодично разменят местата си.

От 1881 г. военните подразделения се организират така, че при преминаването на императорските влакове, на практика се охранява всеки метър. Секретарят на министъра на императорския двор Василий Кривенко си спомня: "Всяко пътуване на царя с влак оказваше огромен натиск върху цели военни окръзи, натоварени с охраната… Военният кордон на практика се простираше от Санкт Петербург до Крим или дори до Кавказ, ако царят трябваше да отиде дотам. При преминаването на влака през дадена област, се спираха всички учения и тренировки на местните военни формирования. Цялото внимание на властите бе съсредоточено върху жп линията и влака, в която пътуваше царят".

Но охраната на руските суверени не винаги е била толкова затегната.

Проблемът на Петър с охраната

През февруари 1697 г. е разобличен заговор за убийството на цар Петър. Начело на плана е високопоставен държавник на име Иван Циклер. Той и съучастниците му забелязват, че Петър често пътува около Москва без никаква охрана и планират да го заловят и да го убият с хладно оръжие. За щастие планът им е осуетен от Елизариев и Силин – двама обикновени стрелци от дворцовата охрана.

Стрелците – брадати мъже, облечени в червени палта и кожени шапки и въоръжени с брадви и копия – са охранителите на царете в Москва. По време на Киевска Рус, а и по-късно, за охраната на князете се грижат техните дружини – най-тесният кръг от воини с благородническо потекло. Когато през 1547 г. е създадено Московското царство, царят започва да наема военни, които да служат като негова лична охрана и да се грижат за сигурността в царските резиденции, включително в Московския Кремъл.

Всъщност проблемът на Петър с охраната му е, че Иван Циклер, който е начело на заговора, е бивш полковник от редиците на стрелците, а стрелците убиват чичото и други роднини на Петър по време на въстанието през 1682 г., което качва на трона Петър и брат му Иван. Петър освобождава и унищожава стрелците през 1698 г., като потушава въстанието им – една от най-жестоките екзекуции на онази епоха.

След това за личната охрана на царя започват да се грижат новите му охранителни полкове – Преображенският и Семьоновският. Двата полка, съставени от бивши бойци от неговата "армия от играчки", през 1700 г. са повишени в телохранители и стават лична охрана на царя. По време на управлението на Анна Ивановна, към бъдещата Императорския гвардия са добавени и Измаиловският и Конният полк.

От императорска гвардия до казашки ескорт

През XVIII в. в Русия Императорската гвардия играе важна роля в т. нар. "дворцови революции" – Екатерина, Петър II, Анна Ивановна, Елисавета Петровна и Екатерина Велика се качват на руския трон с помощта на императорските гвардейци. Гвардейците в онези времена вече са се превърнали в сериозна политическа сила, която, към края на XVIII в. е и толкова корумпирана, че на практика е способна да предизвика заговор в собствените си редици и да изпълни убийството на император Павел I.

Александър I, син и наследник на Павел, лишава Императорската гвардия от ролята ѝ като непосредствен охранител на императорското семейство. През 1811 г., по време на Войната на Шестата коалиция, да се грижат за сигурността на императора са повикани казаци от Южна Русия и Северен Кавказ. Те образуват ескадрила в рамките на Казашкия телохранителен полк.

При Битката на народите при Лайпциг на 16-19 октомври 1813 г. казашката ескадрила на практика спасява живота на Александър I. В кулминацията на битката казаците, командвани от полковник Ефремов, извършват флангова атака срещу френската тежка кавалерия, която напада позициите на щаба на Александър. Дори казашките офицери са въоръжени с копия, за да може атаката да бъде възможно най-брутална. Те смазват френската кавалерия.

През 1825 г. избухва Въстанието на декабристите, което още повече засилва опасенията около сигурността на императорското семейство. Николай I внася сериозни подобрения. През 1828 г. той създава собствен казашки ескорт на негово величество, в който служат 40 млади благородници от  Северен Кавказ – кабардийци, чеченци, кумики, ногайци и други кавказки народности. Защо те са предпочетени пред руските гвардейци?

Планинците, които следват императора

Важно е да не забравяме, че ескортът е сформиран в периода, в който Русия анексира Северен Кавказ – Кавказката война от 1817-1864 година. Историкът Дмитрий Клочков обяснява: "Служейки в столицата на империята, младите кавказки благородници, произлизащи от строго традиционни общества, свикват с европейските традиции и ценности. По-ниските рангове на ескорта се обновяват на всеки четири години, за да се осигури ротацията на персонала". Както смята Николай I, възлагането на охраната на императора на кавказките благородници е жест, който цели да спечели тяхното доверие и уважение. Но в същото време тези млади наследници на кавказките князе в определен смисъл са и заложници в сърцето на империята, до самия суверен.

Униформите на казаците от ескорта са с етнически елементи: те се състоят от традиционно вълнено палто, което се нарича "черкеска", на което са пришити известните "газири". Воините са въоръжени с ками и шашки (казашки саби), а понякога дори носят лъкове и ризници. Казаците от ескорта са "гала" охранителите на императора, които го следват в цялата си прелест по време на военни паради и церемониални приеми в Императорския двор.

Но това далеч не е всичко, на което са способни. Кавказките казаци могат да се прицелват и да стрелят точно, докато яздят, да вдигнат носна кърпичка от земята със сабята си и да си я задържат, да яздят прави на седлото и да пролазят под корема на кон – всичко това в галоп! Ескортът е обект на възхищение сред дворцовите благородници. Но по отношение на кавказките благородници има някои правила, създадени от Александър Бенкендорф, който оглавява държавната охрана на Николай I. Той строго забранява на руските благородници да се подиграват на казаците заради тяхната религия или външен вид; не позволява на руснаците да се месят в религиозните нужди на кавказците и, което е най-важното, забранява телесните наказания спрямо тях.

През 1827 г., освен Казашкия ескорт, е създадена и  Дивизията на дворцовите гренадири. Основната им функция е да служат като тържествен караул на дворците, местата близо до паметниците на императорите, по време на тържества и приеми. Гренадирите са опитни, по-възрастни воини, които носят ярко, златисто-червени униформи. За обикновените хора и туристите от чужбина те са въплъщение на военната слава на Империята.

За сигурността на императрицата се грижат специални казаци. Историкът Игор Зимин разказва: "Високи и красиви казаци, с неизменната брада, се избираха за тази позиция. Те носеха луксозни униформи и с радост ги показваха по време на пътувания в чужбина, тъй като в Европа те бяха буквални олицетворения на ужасния и заплашителен руски казак".

Собственият казашки ескорт на нейно величество съществува до 1917 година. В годините на революцията в Русия обаче никоя охрана не може да гарантира безопасността на императора в огромния Зимен дворец в центъра на Санкт Петербург. Така че Николай II и семейството му обитават крайградските си резиденции в Петерхоф и Царско село. Например, през 1905-1909 г. Николай посещава Санкт Петербург, столицата на неговата империя, само 4 пъти! Резиденциите са отцепени и проверявани непрекъснато от патрули. Но това не спасява Николай II от последвалите събития, защото истинската сигурност на Императора се крие в доверието на неговите поданици.

А знаете ли откъде идват псевдонимите на руските царе? Разберете защо Иван е "Грозни", а Николай "Кървави"!