Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Началният период на войната срещу нацистка Германия се превръща в истински кошмар за Съветския съюз. Като нож в масло, Вермахтът преминава през позициите на Червената армия и за няколко седмици окупира цялата територия на Прибалтика и Беларус, както и значителна част от Украйна. В ожесточените боеве загиват цели съветски дивизии. Стотици хиляди войници се оказват обградени и отчаяно се опитват да пробият обръча около себе си, за да се върнат в собствените си редици.
Но този успех не съпътства противника по цялото протежение на съветско-германския фронт. В самия север на страната, в района на хребета Мустатунтури, близо до държавната граница, немците така и не успяват да пробият отбраната на Червената армия – до самия край на войната.
Войната в съветското Заполярие идва седмица по-късно, отколкото в останалата част на Съветския съюз. Едва на 29 юни 1941 г. немските и финските войски преминават границата и започват да настъпват към Мурманск и Кандалакша.
По крайбрежието на Северния Ледовит океан се придвижват части от планинския стрелкови полк "Норвегия" на генерал Едуард Дитл. Част от задачите им е да превземат полуостровите Средни и особено Рибачи заради важното им стратегическо местоположение, което в СССР добива известност като "непотопяемия линеен кораб на Заполярието". "Който владее Рибачи и Средни, той държи и Колския залив. Без Колския залив Северният флот не може да съществува", отбелязва адмирал Арсений Головко.
След като смакчват граничните застави и отблъскват подразделенията на 95-и стрелкови полк, немските егери влизат в разположения на 6 км от границата хребет Мустатунтури, зад който има провлак и пряк път до полуострова. Немците разчитат, че ще превземат този планински масив в ход, но, както става ясно съвсем скоро, не им е писано да постигнат кой знае какво в тази посока.
Първоначално съветското командване предполага, че противникът ще нанесе удар по полуострова от морето, а не по сушата, затова основните сили са разположени на Рибачи в очакване на немския десант. Когато Вермахтът атакува хребета, съветските войници, които го охраняват, отстъпват по численост почти пет пъти.
Въпреки това, в очакване на подкрепление, войниците от Червената армия оказват жестока съпротива. Върху голите камъни те оборудват огневи точки, издигат телени ограждения и залагат мини. Схватките се водят за всеки метър, за всяко каменно укритие.
Там, където немската войска все пак успява да преодолее хребета и започва да се спуска по склоновете към провлака, тя е догонвана от ударите на съветската артилерия и приближаващите към брега есминци "Урицкий" и "Куйбишев". "Попаднахме под силния огън на руската корабна артилерия. В батальоните има големи човешки загуби, санитарите не успяват да ги евакуират", докладва командирът на 136-и немски планински стрелкови полк.
Кръвопролитните боеве за Мустатунтури текат чак до средата на септември 1941 година. Неуспех след неуспех, немците прекратяват опитите си за щурм и започват да се окопават в заетите линии.
"Не северните склонове на хребета, които са по-стръмни в централната част и по-малко стръмни и в западната и източната, имаше седем опорни пункта на нашата бойна охрана. На южните склонове, които бяха по-полегати и проходими, беше противникът. Между неговите и нашите опорни пунктове имаше ничия лента земя с ширина 50-60, а на места и 25-30 метра - една ръчна граната разстояние за фашистите, отлично", спомня си генерал-лейтенант Сергей Кабанов.
От господстващото си по-високо положение немците виждат добре близките тилове на съветските войски. Доставката на продукти, боеприпаси и строителните материали за изграждането на укрепления се осъществява под интензивния огън на противника. "За всяка дървена трупа, доставена на Мустатунтури, бойците плащаха с живота или с раните си", споделя сапьорътНиколай Абрамов. "А как да построиш опорен пункт на 50 м от линията на отбрана на противника. След всеки удар с чука следваше мина по главата".
Особен гняв у немците предизвиква разположения на хребета съветски граничен знак А-36. Преди съветско-финската (зимната) война тук минава държавната граница, която, по силата на Московския мирен договор от 1940 г., е пренесена малко по-на запад. "С гордост си спомням с какво упорство отстоявахме нашия съветски граничен знак, който се пазеше на Мустатунтури. Това бе може би единственият граничен знак, който не беше превзет от фашистите. Немците многократно се опитваха да го завладеят, но всеки път безуспешно. Озлобени от неуспеха си, егерите безпощадно обстрелваха неговите защитници. Понякога врагът успяваше да свали знака, но моряците отново го възстановяваха", пише в мемоарите си "Отвъд полярния кърг" капитанът от морската пехота Василий Кисляков.
До самия момент, в който Червената армия в края на 1944 г. успява да изтласка немците от Заполярието, хребетът Мустатунтури остава за тях като кост в гърлото. Всичките им опити да пробият съветската отбрана завършват без резултат. Докато в другите части на фронта Вермахтът влиза на хиляди километри навътре до Волга и Кавказ, тук той е заседнал практически на самата граница на Съветския съюз.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
