Първият космонавт Юрий Гагарин е роден през 1934 г. в семейството на дърводелец и селскостопанска работничка, в село Клушино край Смоленск. Детството му не се отличава с нищо особено, но през 1941 г., когато Юра тъкмо е тръгнал на училище, започва войната. Още през октомври Смоленск и околностите му са окупирани от немските войски и училището затваря. На никого вече не му е до училище и до детски игри.
Игор Снегирев/Sputnik
Семейството на Гагарин, както и много други, трябва да се скрие в землянка – немците са окупирали дома им. Землянката се отоплява с обикновена печка и се осветява с факел. Бащата на Гагарин, който не е призован в Съветската армия, защото страда от недъг, остава в тила и немците го принуждават да работи в мелницата. Въпреки това, той рядко успява да донесе брашно у дома – семейството се храни със супа от коприва и киселец, които Юра и брат му Борис събират.
Немците издевателстват дори над селските деца – Валентин, по-големият брат на Юрий, веднъж е принуден да държи в ръцете си бутилки, по които немците стрелят, а малкият му брат Борис веднъж е провесен на едно дърво на собствения си шал заради някакво провинение пред окупаторите. Юрий вижда това, втурва се към вкъщи и вика майка си, с която успяват да спасят Борис.
Павел Бедняков/Sputnik
През 1943 г. 17-годишният Валентин и 15-годишната Зоя (по-големите брат и сестра на Юрий), са впрегнати на принудителен труд от немците – те се връща у дома едва след края на войната. След това, когато през 1943 г. съветските войски освобождават Клушино, бащата на Юрий заминава на фронта за две години – през това време Юрий става мъжът в къщата и развива своята воля и лидерски качества.
Играчките и впечатленията на Юрий от детството му са свързани с кошмарите на войната. Още като дете, той може да сглобява и да разглобява най-различни видове оръжие, а един от най-ярките и позитивни спомени от детството му е свързан с момента, в който с приятелите му виждат как на полето край селото кацат съветските летци. Един от самолетите им е свален, пилотът успява да капитулира, а вторият се приземява наблизо. "На всеки един от нас му се прииска да лети, да е също толкова храбър и красив като тях", спомня си Юрий Гагарин.
Архивна снимка
Въпреки тези мечти, бъдещият космонавт постъпва в занаятчийско училище и в индустриален техникум, но не спира да мечтае за небето. През 1955 г. постъпва в армията и е пратен в авиационното училище в Оренбург – това е първата стъпка на Юрий по пътя му към Космоса.