Дълго време никой не знае коя е Агния Динес. Бъркат не само името ѝ (наричат я ту Агнеса, ту Аглая), мнозина смятат, че името А.П. Динес е мъжко. Толкова нетипична е тази професия за жените в края на XIX век: когато трябва да мъкнеш огромна камера, статив-триножник, тежки кутии със стъклени фотопластини, да не говорим за цялата лаборатория. Нещото, което е особено впечатляващо, е това, че Динес прави всичко това, когато е вече над 50-годишна.
Тя снима панорами на строящите се градове, местни аборигени, руски кораби на фона на живописни хълмове и източна ориенталистика – храмове, китайски дворци, идоли. Географията на снимките ѝ също впечатлява: Динес обикаля целия Далечен изток и много места в Китай, при това със собствени средства и с дарения от покровителите ѝ.
И все пак за живота ѝ и до днес не знаем почти нищо. Според свидетели тя е била жена на служител в пощата, а след смъртта му се увлякла по фотографията. Зимата работила в собственото си фотоателие, а лятото пътешествала с камерата. През 1898 г. снимките ѝ стигат до руската столица, работите ѝ са търсени за изложби в Париж. Оттогава Динес започва да получава държавни поръчки и снима за експедициите на Императорското Руско географско общество в Санкт Петербург. Но с това приключва информацията за нея – няма нито една нейна снимка, не е ясно къде и кога приключва животът ѝ. В наследство от нея ни остават само ярките и фини образи на Изтока.