"Десетте сталински удара", съкрушили нацистка Германия (СНИМКИ)

Съветски танкове в Унгария

Съветски танкове в Унгария

Sputnik
Именно тези мащабни операции на съветските войски фактически осигуряват победата на антихитлеристката коалиция над страните от "Оста" във Втората световна война.

През 1944 г. Червената армия осъществява десет мащабни стратегически настъпателни операции, в резултат на които е освободена почти цялата територия на Съветския съюз, разгромени са над 130 дивизии на противника, България, Румъния и Финландия преминават на страната на антихитлеристката коалиция, а нацистка Германия се оказва на ръба на пълен крах.

Характерна особеност на тези операции са високите темпове на настъпленията на Червената армия, съгласуваните действия на всички видове войски, оперативната и тактическа внезапност, както и ефективната масирана авиационна и артилерийска подготовка.

На 4 ноември същата година, докато изнася в Москва доклада си по случай "27-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция, Йосиф Сталин за първи път изброява тези операции, като ги нарича "удари". Оттогава изразът се установява трайно.

Първият удар: Ленинградско-Новгородската операция (януари – март 1944)

След като разбива добре подготвената немска отбрана край Ленинград, съветската войска изтласква противника на 200-280 км на запад, като напълно сваля блокадата на втория по значимост град в Съветския съюз. 16-а и 18-а армия от Северната група понасят тежко поражение и са принудени да отстъпят на отбранителната линия "Пантера" на границата със съветска Естония.

Вторият удар: Днепровско-Карпатската операция (декември 1943 – април 1944)

Битката за десния бряг на Украйна се превръща в едно от най-мащабните сражения за цялата Втора световна война: от двете ѝ страни участват близо 4 милиона души. През по-голямата част от времето настъплението на Червената армия протича в тежките условия на калните пътища през пролетта и дълго продължилото лошо време. Въпреки това тя успява да освободи значителна част от Украйна и 1/3 от Молдова, както и да излезе на държавната граница с Румъния. Заради провала от поста си като командващ на Южната група от армия е свален фелдмаршал Ерих фон Манщайн.

Третият удар: Одеската и Кримската операция (март – май 1944)

Докато през 1941 г. на Вермахта му трябват 250 дни, за да завладее главната база на съветския Черноморски флот – Севастопол, то през 1944 г. Червената армия се справя само за три дни. Освобождението на Южна Украйна и Крим позволява да се обезопасят фланговете на настъпващите към Румъния съветски войски, а корабите отново да се върнат в базите си на полуострова. Скоро те вземат в ръцете си контрола над цялата акватория на Черно море.

Четвъртият удар: Виборгско-Петрозаводската операция (юни – август 1944)

Главната цел на широкомащабното настъпление в Карелия през юни 1944 г. е Финландия да бъде изкарана от войната. Независимо от факта, че противникът е съсредоточил над 70% от силите си в Карелския провлак, Червената армия успява да пробие отбраната му и да завладее Виборг и Петрозаводск. Изправено пред опасността съветските войски да навлязат дълбоко в територията на страната, финландското правителство започва да търси възможност да сключи мир със СССР.

Петият удар: Беларуската операция (юни – август 1944)

В хода на Беларуската настъпателна операция "Багратион" Червената армия демонстрира пред Вермахта какво представлява съветският блицкриг. Готвената при максимална секретност операция е напълно неочаквана за немците. Само за два месеца боеве, войската на трите съветски фронта, в страхотна координация на действията си, успява да се придвижи с 600 км на запад, като разгромява Централната група от армии и освобождава териториите на Беларус, Източна Полша и Прибалтика.

Шестият удар: Лвовско-Сандомирската операция (юли – август 1944)

В резултат на Лвовско-Сандомирската операция групата от армии "Северна Украйна" е силно засегната – 32-те немски дивизии губят около 70% от личния си състав, а 8 са напълно унищожени. Червената армия освобождава напълно Украйна и прекъсва връзката между северните и южните немски групировки, които вече могат да контактуват единствено по заобиколен път през териториите на Украйна и Чехословакия.

Седмият удар: Яско-Кишиневската и Букурещко-Арадската операция (август – октомври 1944)

Съкрушителният разгром на немско-румънските войскови групировки в Молдова и пробивът на Червената армия в територията на Румъния водят дотам, че на 23 август крал Михай I извършва държавен преврат, като арестува маршал Йон Антонеску и членовете на неговото правителство. Румъния преминава на страната на антихитлеристката коалиция и нейната армия помага на 2-и Украински фронт, воден от маршал Родион Малиновски, да освободи почти цялата територия на кралството от немските и унгарските войски в края на октомври.

Осмият удар: Прибалтийската операция (септември – ноември 1944)

Независимо от факта, че в резултат на операцията "Багратион" разположените в Прибалтика войски на Северната армейска група се оказват в опасност да бъдат откъснати от основните сили, Хитлер издава заповед районът да бъде удържан до последно. В тежките боеве на Червената армия ѝ се налага да преодолява дълбоката ешелонирана отбрана на противника, особено в района на Рига и на островите от Моонзундския архипелаг. След като на 10 октомври излиза на крайбрежието на Балтийско море южно от Мемел (Клайпеда), съветската войска отрязва Северната армейска група в Западна Латвия. Блокираната от Червената армия групировка на противника просъществува до самата капитулация на Германия и си спечелва шеговито прозвище сред съветските войници – "лагерът на въоръжените военнопленници".

Деветият удар: Източнокарпатската и Белградската операция (септември – октомври 1944)

На Червената армия ѝ се налага да започне настъпление в Карпатите в началото на септември 1944 г., спешно и без необходимата подготовка, след като получава молба за помощ от участниците в избухналото в края на август въстание в Словакия. Независимо, че съветските войски така и не успяват да пробият до въстаниците, те разбиват армейската група, водена от Хайнрици и превземат Източна Словакия. Едновременно с това войската на 3-и Украински фронт, водена от маршал Фьодор Толбухин, съвместно с обединенията на Народно-освободителната армия на Югославия изтласкват противника от голяма част от югославската територия и на 20 октомври влизат в Белград.

Десетият удар: Петсамо-Крикенеската операция (октомври – ноември 1944)

В съветското Заполярие немците не успяват да постигнат нито един сериозен успех за цялата война. Въпреки това, в началото на октомври 1944 г. те все още контролират съветската територия западно от Мурманск, която прикрива пътя до така важните за Третия райх находища на мед, никел и молибден в северните области на Норвегия и Финландия. След като преодолява дълбоко ешелонираната отбрана на противника в тежките условия на местността, войската на Карелския фронт, водена от генерал Кирил Мерецков, с подкрепата на корабите от Северния флот и морски десанти, успява да освободи региона от противника и в края на октомври стъпва на норвежка територия.

А знаете ли защо в Ухан има паметник на съветските летци?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"