7 крепости в Русия, които не са оцелели до наши дни

1. Китай-Город

В миналото Кремъл не е единствената крепост в Москва: в средата на XVI в. управляващата майка на Иван Грозни решава да построи още една защитна линия около сърцето на столицата. Тази стена, наречена "Китай-Город", е с дължина 2,5 км и е построена за рекордно кратко време. На височина тя е по-ниска от стената на Кремъл но пък е по-дебела и по-добре приспособена за установка на оръдия.

Стената оправдава предназначението си и устоява на няколко нападения, но в края на XVIII в. губи значението си на укрепление. Дълго време тя е просто символ на старата Москва, но в годините на Сталин градските власти решават да я реконструират кардинално. Налага се улиците да бъдат разширени и да се построят нови пътни артерии, а стената силно затруднява движението – в нея има само осем порти. През 1930-те тя е разрушена, но някои участъци оцеляват и дори са реставрирани през 1990-те и 2000-те.

2. Белий город

Друга крепостна стена около Москва е Белгородската, построена около "Китай-Город" в края на XVI век. В Смутните времена "Белий город" е силно компрометирана и скоро престава да действа като надеждно съоръжение за защитата на града. Гражданите започват да вземат от камъните ѝ и да си правят къщи от тях.

В края на XVIII в. Екатерина II издава заповед стената да бъде разрушена, а на нейно място се появява път – сегашният Булеварден кръг. Останките от основите на стената на някои места са запазени – например, на Хохловския площад около един такъв къс от стената днес е разположено модерното обществено пространство "Яма".

3. Серпуховският кремъл

Крепости има и в много други руски градове – само в пределите на днешната Московска област има около 10 кремъла, но много от тях не оцеляват до наши дни. Например, от Серпуховският кремъл от XIV в. са останали само няколко фрагмента от крепостните стени и фундамента.

Той е построен, за да служи за важен отбранителен пункт на пътя на татаро-монголите към Москва. В средата на XVIII в. Серпуховският кремъл напълно губи военното си значение и хората започват да разбиват стената. През 1930-те години останките от нея се използват за изграждането на метрото в Москва. Днес високият хълм, на който в миналото се издига крепостта, се нарича "Соборная гора" (Катедралния хълм).

4. Иркутският кремъл

Иркутск можеше да е най-източният кремъл в Русия, ако беше доживял до наши дни. Но днес в Сибир има останал само един кремъл – в Тоболск. Когато през XVII в. тече усвояването на източните територии на Сибир и Иркутск, тук е построена дървена крепост, а по-късно е издигнат и кремъл на нейно място.

Тази крепост така и не изпълнява отбранителните си функции нито веднъж, а границата на Русия е разширена и смисълът от съществуването ѝ съвсем изчезва. Нещо повече – стената е силно повредена от голям пожар. Така през XIX в. на територията на бившия кремъл е създадена градина, а за самото съоръжение напомня само една от най-старите каменни постройки в града – Спаската църква.

5. Владимирският детинец

Град Владимир се намира на 200 км от Москва и през XII-XIV в. е столица на най-силното руско княжество и претендент да стане главният град на цяла Рус. През XII в. тук е построена мощна фортификационна система с насипни валове и крепостни стени на няколко нива. Стената е силно повредена по време на щурма на града от татаро-монголите през XIII век. По-късно тя е възстановена, но с усилването на Москва градът губи своето значение и постепенно запада, а стената се разпада и в крайна сметка е загубена напълно.

Оттогава до наши дни са се запазили някои каменни постройки от XII век: Успенският събор, както и Златните порти на града. Според легендата, когато каретата на Екатерина II влиза във Владимир през Златните порти през 1767 г., тя засяда в една локва. Императрицата се ядосва и заповядва древните насипни валове да бъдат сринати, за да може портата да бъде заобикаляна. Фрагмент от един от валовете можете да видите на снимката вляво.

6. Крепостта Ям

Днес това е град Кингисеп в Ленинградска област, а през XIV в. Новгородската република построява на брега на р. Луга крепост, която да я брани от Ливонския орден. Издигната за рекордните 33 дни, крепостта Ям издържа на многобройни обсади. 

След това тя е реставрирана – завладяна е от шведите, които отново я възстановяват и в крайна сметка през 1703 г. Петър I си връща владението върху това съоръжение. Опасността от страна на шведите отминава и крепостта е разрушена.

В момента на мястото на крепостта има парк и голяма археологическа площадка – тук можете да видите останки от стената, построени през различни векове.

7. Островската крепост

В западните земи на древна Рус, в Псовска област, има много защитни крепости, които са построени от страх от нападение от страна на Ливонския орден. Една от тях е Изборската крепост, която издържа няколко рицарски обсади, но се е запазила и до днес.

Крепостта в град Остров, обаче, няма подобен късмет – тя е сериозно повредена в края на XVI в. от войските на полския крал Стефан Батори. След това градът започва да запада и няма нужда фортификационното съоръжение да бъде възстановявано – през XVII в. крепостта е почти напълно изчезнала. По времето на Втората световна война Остров е окупиран от нацистите и древните постройки са окончателно разрушени. Днес от Островската крепост е останала само една каменна църква – храмът "Николай Чудотворец" (построен през 1542 г.).

Ето и историите на седем непревземаеми крепости и градове, които руснаците все пак успяват да превземат!