В утрото на 27 ноември 1944 г. разузнавателен самолет от британския авионосец Implacable открива между островите Хиета и Русейя в Северна Норвегия германски морски конвой. Охраняван от няколко катера, големият транспортен кораб "Ригел" се движи покрай южното крайбрежие по посока Тронхайм.
Такъв улов не е можело да бъде изпуснат и от палубата на авионосеца в небето се вдигат пикиращи бомбардировачи Fairey Barracuda, съпровождани от изтребители торпедоносци. Никой от британските военни тогава дори не е можел да си представи каква чудовищна грешка прави.
Съдбоносна грешка
Преди началото на Втората световна война "Ригел" действа в Норвегия като транспортен кораб. След като германците окупират страната през 1940 година, той е реквизиран за нуждите на нацистката армия и започва да се използва за превозване на войски и военни материали.
Само че при злополучния си ноемврийски поход "Ригел" потегля със съвършено друг товар. На борда му под надзора на близо 400 войници се намират 95 германски дезертьори и над 2200 военнопленници - повече от тях са военнослужещи от Червената армия, а също югославяни и поляци.
Корабът, който временно изпълнява ролята на плаващ затвор, е напълно непригоден за тази цел. Хората са били натикани в товарните трюмове като добитък в обор: в ужасна теснотия, без вентилация и елементарни санитарно-хигиенни удобства.
Британските летци, открили кораба, не са знаели всичко това. Те били убедени, че пред тях е германски военен транспорт, който кара подкрепления за германските войски в Централна Европа.
Трагедията
Слабият конвой няма никакви шансове срещу британската авиация. "Ригел" става мишена на няколко точни попадения и започва стремително да потъва. Бомбите унищожават траповете в товарните трюмове и така обричат стотици хора на сигурна смърт.
Онези, които по някакъв начин успяват да се доберат до палубата, влизат в схватка за малкото спасителни средства на кораба. "Това беше не борба на живот, а на смърт. Млад бях и се борех силно за живота", спомня си Асбьорн Шулц. Арестуван заради сбиване с германски войник, той е един от осемте норвежки пленници на "Ригел" и единственият от тях, който оцелява.
Хората изгарят живи в огъня или се удавят в студената вода. "Морето и въздухът бяха ледени. Британците продължаваха да стрелят и по падналите във водата, и по стигналите до спасителните лодки", казва Шулц. Самият той успява с такава лодка да стигне до пустинния остров Русейя на няколкостотин метра от мястото на трагедията. Негови спътници в това кратко пътуване са германски войник и съветски военнопленник. След като стъпват на твърда земя, всеки от тях поема по свой път.
Грешката на Кралския военноморски флот на Великобритания струва живота почти на 2500 души, а голяма част от тях са съветски военнопленници. Спасяват се само 267 души до голяма степен благодарение на това, че капитанът на "Ригел" Хайнрих Роде успява в последния момент да насочи потъващия кораб към плитчина близо до Русейя.
Дълго време труповете на злочестите пасажери на "Ригел" излизат на брега или попадат в мрежите на местните рибари. За много от тях братска могила става самият потънал кораб, чийто нос няколко десетилетия се подава над повърхността на водата близо до безлюдния остров. Едва през 1969 г. останките на загиналите са извадени и погребани на военното гробище на съседния остров Хиета.