Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Главен съюзник на нацистка Германия през Втората световна война, фашистка Италия е била в голяма степен отговорна за средиземноморския театър на бойните действия. Бенито Мусолини обаче е искал Хитлер да даде на неговите войници шанса да се проявят по време на "кръстоносния поход срещу болшевизма".
На Източния фронт е изпратен Експедиционният корпус от 62 000 бойци, на чиято база през лятото на 1942 г. е разгърната 8-а армия с численост около 235 000 души. Боеспособността на италианските части обаче не предизвиква особено голям възторг у германците. Италианците се оказват напълно неподготвени за война: не им достига автотранспорт, тежко въоръжение, военно облекло и провизии.
ТУК можеш да прочетеш как са воювали италианците в Съветския съюз до разгрома им на Дон в края на 1942 г., какви отношения са имали с местното население и кои подразделения на италианските въоръжени сили са успели все пак да заслужат уважението на техните германски съюзници.
През 1918 г. Румъния се възползва от хаоса на гражданската война в Русия и присъединява Бесарабия, която е част от Руската империя от 1812 г. Москва никога не забравя за тази загуба и през 1940 г., оказвайки натиск върху Букурещ, с мълчаливото съгласие на Берлин си я връща. В същото време със съдействието на германците обширни румънски земи отиват при претендиращите за тях Унгария и България.
След като губи до 40% от териториите си, "Велика Румъния" тутакси престава да бъде "Велика". Третият райх, който изиграва ключова роля за това, незабавно привлича отслабената и шокирана страна (по-рано ориентирана към западните съюзници) в своя лагер. За участието в предстоящата война срещу СССР на румънците им е обещано да си върнат не само изгубената Бесарабия (а също и дадената на Съветския съюз Северна Буковина), но и да присъединят значителна част от съветска Украйна.
За това как протича настъплението на румънците в южната част на Съветския съюз и каква роля изиграват те в Сталинградската битка можеш да прочетеш ТУК.
Главният мотив, подтикнал унгарците да се присъединят към германската кампания на Изток, не е желанието да получат нещо ново, а по-скоро да не изгубят онова, което вече са имали, а именно Северна Трансилвания.
Този обширен регион със смесено румънско-унгарско население е бил част от Австро-Унгарската империя до края на Първата световна война. Присъединен към Румъния през 1918 г., той е предаден от германците на Унгария по време на Втория виенски арбитраж от 30 август 1940 г. Когато румънските армии нахлуват в СССР заедно с Вермахта, управляващите среди в Будапеща са сериозно обезпокоени: ако Унгария остане настрани, дали Хитлер няма да преразгледа съдбата на Северна Трансилвания в полза на подкрепилите го румънци?
В ТАЗИ статия можеш да прочетеш как е воювала унгарската армия в Съветския съюз и защо унгарците са били считани за най-жестоките съюзници на германците на Източния фронт.
Финландия е гледала на участието си в германската кампания срещу Съветския съюз като на продължение на Зимната война 1939-1940 година, в резултат на която страната губи част от територията си, включително и част от Карелския провлак.
Финландските войски обаче не се ограничават само с връщането на изгубените територии. Те окупират значителна част от съветска Карелия, а също и блокират Ленинград от север. Като цяло съветско-финландският участък от Източния фронт е бил най-спокойният през цялата война. За съветските войски в Червената армия, изправили се срещу финландците, дори е имало виц: "В света не воюват три армии – шведската, турската и 23-та съветска".
Финландия не споделя съдбата на такива съюзници на Хитлер, като Румъния, Унгария и България. В тази страна не е установен просъветски режим. Защо е станало така, можеш да прочетеш ТУК.
По време на Втората световна война на Швеция ѝ се налага частично да се откаже от политиката си на неутралитет: това става както под натиска на Германия, така и напълно доброволно под влиянието на нападението на Съветския съюз срещу Финландия през ноември 1939 г.
Швеция, която се е провъзгласила за "невоюваща" държава, започва активно да снабдява финландците с оръжие и боеприпаси, а също и да съдейства за изпращането на борба с Червената армия на Шведски доброволчески корпус с численост над 8000 души.
Войната-продължение, която Финландия започва срещу Съветския съюз през 1941 година, е възприета от шведите доста по-студено – тук не става дума за оцеляване и за борба за независимост. При все това на Източния фронт отново са пратени шведски доброволчески подразделения. А в ТОЗИ материал можете да разберете защо СССР бомбардира неутрална Швеция.
Когато през април 1941 г. върху развалините на разгроменото кралство Югославия е създадена така наречената Независима държава Хърватия, хърватското общество е разделено на два противоположни лагера. Докато едните се присъединяват към стремително набиращото сили на Балканите Съпротивително движение, другите, а именно привържениците на лидера на нацистите-усташи Анте Павелич, с радост биха приели да действа в руслото на политиката на Третия райх.
Първоначално Хитлер не е планирал да привлече хърватските подразделения за участие в операцията "Барбароса", но в крайна сметка приема молбата на Павелич да им даде шанс да се включат в борбата на "всички свободолюбиви нации против комунизма". На Източния фронт е пратен 369-и подсилен пехотен полк, чиято численост е до 4000 души, а също и въздушният и морският легион на Хърватия.
Хърватският полк е единственото чуждестранно подразделение, което германците включват за непосредствено участие в щурма срещу Сталинград. Как са се сражавали хърватите по улиците на града и как приключва тази тяхна битка можеш да прочетеш ТУК.
Нападението на Германия срещу Съветския съюз, започнало на 22 юни 1941 г., предизвиква невероятно вълнение в Испания. Същия ден министърът на външните работи Серано Суниер съобщава на германския посланик в Мадрид, че страната му приветства това събитие и е готова да окаже на Третия райх помощ с доброволци.
Мотивацията на желаещите да заминат на Източния фронт е била различна. Някои са искали да си разчистят сметките с руснаците заради намесата им в испанската гражданска война, а някои искрено са ненавиждали комунизма. Имало е и такива, които по този начин са се опитвали "да изкупят" своето републиканско минало, и дори такива, които са останали тайно верни на разгромената република и са се надявали да преминат на страната на Червената армия с пристигането си на фронта.
През цялото участие във войната срещу СССР в състава на 250-а пехотна дивизия, известна също като дивизията на испанските доброволци или просто като "Синята дивизия", служат от 50 000 до 70 000 испанци. Освен това в съветското небе действа и "Синята ескадрила", в чийто актив са записани над 150 свалени съветски самолета. Какво е накарало Франсиско Франко спешно да изтегли войските си от Източния фронт през есента на 1943 г. можеш да научиш ТУК.
През пролетта на 1939 г. нацистка Германия окончателно разгромява отслабената и изоставената от западните държави Чехословакия и съдейства за провъзгласяването на "независимата" Словашка република. Това е първата в историята държава на словаците. Само че далеч не всички са се радвали на факта, че родината им е станала тоталитарна държава, сателит на Третия райх.
Словаците не са имали никакви причини да воюват срещу Съветския съюз, пък и германците не са планирали да ги привличат, защото са гледали на Словакия само като на транзитна зона. При все това правителството на Йозеф Тисо излиза с инициативата Словакия да се сражава рамо до рамо с нацистите на Източния фронт. "Напълно солидарен с Великогерманската империя, словашкият народ заема мястото си в отбраната на европейската култура", заявява министърът на вътрешните работи Александър Мах.
Реалността обаче силно се разминава с пропагандистките лозунги. Словаците се оказват най-ненадеждните сред съюзниците на Германия на Източния фронт. Те масово преминават на страната на Червената армия и съветските партизани, за да се сражават срещу Вермахта. Какво се налага на германците да правят, за да спрат това, можеш да прочетеш в ТАЗИ статия.
"Тази война е наша война, ще преминем през нея до края, до победата", с тези думи лидерът на фашистката Френска народна партия Жак Дарио коментира германското нахлуване в Съветския съюз през лятото на 1941 г. И именно различни колаборационистки организации, действали на територията на окупирана Франция, а с тях и марионетният режим на Виши, стават главни инициатори за изпращането на френски войски на Източния фронт.
При все това като цяло френското общество не подкрепя нито сътрудничеството с врага, нито войната срещу СССР. За цялото съществуване на Легиона на френските доброволци срещу болшевизма в него постъпват не повече от 7000 души.
Германската и вишиската пропаганда непрекъснато повтарят, че войниците от Легиона са наследници на "Великата армия" на Наполеон, призвани да върнат честа и славата на предците. ТУК можеш да прочетеш как поразително сходна се оказва съдбата на френските легионери в СССР през Втората световна война и наполеоновите войници в Русия през 1812 г.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
