Годината е 1654-а. В Рус бушува чумна епидемия, а освен това настъпва и пълно слънчево затъмнение. Праведният свещеник Авакум възприема това като божий гняв заради църковната реформа на патриарх Никон-отстъпника. Авакум проповядва против реформите и става един от лидерите на "разкола на църквата" и старообредството. Хвърлят го в затвора, откъдето той започва своя разказ...
Кой е бил Авакум?
Държавен исторически музей, Москва, Русия
Бъдещият литератор Авакум Петров е роден в село в Нижегородска област в семейство на свещеник. В житието си той разказва, че на 21 години става помощник-свещеник (дякон), а когато е на 31 години "вече се е издигнал" до протойерей, твърде висок сан в духовенството. Дори цар Алексей Михайлович го е познавал и уважавал.
Авакум активно се бори срещу несправедливостта и защитава хората, които са имали нужда от това, поради което често изпада в конфликти, защото се случва да пресече пътя на влиятелни хора. Ту отказва да благослови сина на знатен болярин, ту спасява девойка сираче от посегателствата на местния "началник". Авакум е руган, бит, а веднъж дори нападнат къщата му.
Той бяга от преследвачите си в Москва, където току-що е започнала църковната реформа. Патриарх Никон внася редица промени в канона, включително предписва на православните да се кръстят не с два пръста, а с три. Авакум възприема това като истинска беда и с ужас наблюдава как Никон насилствено насажда новите правила и жестоко наказва хората, които не им се подчиняват. Хвърлят неподчинилите се в затвора, а на някои особено предани монаси им отрязват пръсти и езика.
Третяковска галерия
За отказ да се кръсти с три пръста и за проповядване против реформите самият Авакум е изпратен на заточение в Сибир за няколко години. По-късно му разрешават да се върне в Москва с надеждата, че той ще приеме реформите. Самият цар лично го уговаря да направи това, но Авакум е непреклонен. Тогава вдигат ръце от него и го пращат в затвора, откъдето той започва своя разказ.
От тъмницата Авакум продължава да проповядва, а за това той и неговите сподвижници са осъдени на смърт: през 1682 г. ги изгарят живи.
Житие на светец, написано от самия него
Държавен музей на историята на религията, Санкт Петербург
От жанра "житие" по същество започва цялата древноруска литература. Описанието на живота на светец се е правело след смъртта му от монаси летописци според строго определени канони на църквата. Те са описвали колко праведно е живял светецът и какви чудеса е извършил. Житието на Авакум се отличава най-малко с това, че то е написано още докато той е жив, а пък и от самия него. Освен това текстът е изпъстрен от конкретни имена, местонахождения и подробности. Между другото, Авакум също споменава и за чудесата – в края той изброява случаи, при които е изцелявал хора и е спасявал от демони.
Новаторството на Авакум е и в това, че той пише много за своите чувства, греховни мисли, душевни терзания и съмнения. Разказва например как при него дошла девойка и започнала да се разкайва заради разврат, а в самия него се разпалил блуден огън ("самият аз се разболях, отвътре ме опари блуден огън"). Разбира се той го преборил. Подобни душевни терзания ще опише много по-късно Лев Толстой в своите дневници, а също и в проза – в "Кройцеровата соната".
Освен това "Житието" на Авакум е и публицистика. Протойерейът изразява своето мнение по най-различни въпроси на вярата и живота, води полемика с други свещеници, привежда аргументи срещу Никон в защита на "старата" вяра.
Първият грубиянин в руската литература
Владимир Вдовин/Sputnik
В началото на XX в. в своята "История на руската литература" Дмитрий Святополк-Мирски пише, че Авакум не просто е в първата редица на руските писатели, но че оттогава никой не го е надминал в "умелото владение на всички изразителни средства на всекидневния език за най-ярките литературни ефекти".
Приема се, че руският литературен език, който използваме в речта и писмеността и досега, е създаден от Александър Пушкин. Преди него в литературата се е използвал "високият стил", думи и фрази, които в устната реч не е можело да бъдат срещнати. Само че Авакум пръв въвежда разговорния език в писмеността.
Протойерейрът започва своя разказ с извинения пред читателите за това, че възнамерява да се изразява максимално просто: "Обичам своя руски естествен език, не съм свикнал с философии речта да украсявам". Той прибягва до груба реч дори при разсъждения за вярата и с упоменаванията на Христа. Ето един пример: Авакум разказва за луд надзирател, който дошъл при него в затвора: "Подстригах го и го измих, и дрехите му смених – имаше много въшки. Живяхме двамината затворени, а третият с нас – Христос и пречистата богородица", – и веднага след това казва, че надзирателят се облекчава по голяма нужда под себе си.
Протойерейът обаче бива и възвишен, особено когато разсъждава за хората, пострадали в името на вярата. А когато описва човешките неволи, например глада и тежкия труд на изгнаниците, той е силно поетичен: "Реката е плитка, саловете са тежки, приставите са немилостиви, пръчките са големи, бичовете са възлести, камшиците са остри, мъченията са жестоки – огън и душевен потрес, хората са гладни".
Първият руски писател
Държавен музей на историята на религията, Санкт Петербург
"Житието" е забранена литература и се разпространява само сред старообредците. За първи път в печата то се появява едва пред 1861 година. Невероятно, но по това време Достоевски пише своите "Записки от мъртвия дом".
Мнозина възприемат Авакум като невежа и грубиянин, но всички са във възторг от езика. "Ето я живата московска реч!", пише Иван Тургенев. Лев Толстой чете всички късчета от "Житието" на семейството си, хвали и нарича разколника Авакум "превъзходен стилист". Високо го оценява и Фьодор Достоевски. В "Дневник на писателя" той пише, че неговият език "безспорно е много различен, богат, всестранен и всеобемащ" и че да се преведе сказанието на Авакум на чужд език е невъзможно – "би се получила галиматия".
ИРЛИ (Институт за руска литература на РАН)
"Житието" е превеждано няколко пъти дори на английски. Най-новият превод на Кенет Бростръм, излезе през лятото на 2021 г. в поредицата "Руска библиотека" Columbia University Press. Издателството преценило, че това е едно от най-важните произведения на руската литература, защото "разговорният руски език и стил са послужили за образец на такива писатели, като Толстой, Достоевски и Горки". Горки, чиито герои сякаш са слезли от страниците на житието на Авакум, дори определя разколника едва ли не като първия руски революционер: "Езикът, а също и стилът на писмата на протойерейя Авакум и "Житието" му са ненадминат образец на пламенната и страстна реч на боец".