Най-голямата загуба на американската войска в Русия

История
БОРИС ЕГОРОВ
Руснаците и американците рядко са се срещали лице в лице на бойното поле. Най-кървавите схватки са по време на участието на САЩ в Гражданската война в Русия.

В ранното утро на 19 януари 1919 г. в северното руско селце Нижная Гора времето е ясно и студено. Пратените там американски войници спят спокойно по леглата си, докато не са вдигнати на крак от внезапна мощна артилерийска канонада. Когато изтичват на улицата, виждат как само на няколкостотин метра от тях изпод снега се надигат редици от облечени изцяло в бяло войници на Червената армия. Така започва битката, която до голяма степен определя съдбата на чуждите намеси в руския Север в хода на Гражданската война.

Американски войници на руска земя

Основната причина, която кара САЩ, Великобритания и Франция да се намесят в конфликта в Русия, е сключеният на 3 март 1918 г. Брестски мир между централните държави и неотдавна дошлото на власт правителство на болшевиките. След като Русия излиза от войната, немците могат да стоварят цялата си мощ върху французите – нещо, което съюзниците не могат да допуснат по никакъв начин.

Във Вашингтон, Париж и Лондон е взето решение да се окаже военна и материална подкрепа на противниците на болшевиките – т.нар. бели, които открито заявяват готовност да воюват срещу Германия до победния край. Освен това, в руските пристанища е натрупано огромно количество военни товари, доставени по-рано от съюзниците на руската армия. Важно е да не се позволи те да попаднат в ръцете на комунистите.

През лятото на 1918 г. над 5000 войници от армията на САЩ пристигат в северното руско пристанище Архангелск. В същото време още около 8000 се повяват в руския Далечен изток, за да могат, освен всичко останало, да ограничат териториалните претенции на новия геополитически съперник Япония, която също участва в интервенцията.

През есента на същата година белогвардейските войски, с подкрепата на чуждите интервенти (най-вече американци и канадци) се придвижват от Архангелск на 300 км на юг и превземат гр. Шенкурск на брега на р. Вага, вклинявайки се дълбоко в контролираната от болшевиките територия. Опасан с три реда бодлива тел, защитен от многобройни картечни гнезда и няколко десетки артилерийски оръдия, градът се превръща в кост в гърлото на съветското командване.

Шенкурската операция

Съветската армия не успява да превземе Шенкурск и основният удар на 18-а стрелкова дивизия на 6-а армия е планиран за януари 1919 година. В нея има 3000 души, които се изправят срещу 300 американци и 900 белогвардейци и канадци.

Червеноармейците, с подкрепата на партизани, планират да ударят едновременно от три страни и то в условията на суровата северна зима, без да имат никакви надеждни средства за връзка помежду си. "Ясно си представях, ча ако бях представил тази операция на професор генерал Орлов в Академията на Генщаба, то щях да видя Генералния щаб през крив макарон", пише в мемоарите си "Два живота" авторът на плана, съветският военачалник и бивш царски генерал Александър Самойло.

Частите на 18-а дивизия тайно се придвижват към Шенкурск и прикриващите го села, където има гарнизони на белогвардейците и интервентите. На студ от близо -40 градуса и дълбок сняг, червеноармейците мъкнат със себе си и тежка артилерия.

За да може нападението да е максимално внезапно, бойците получават заповед да наденат бяло бельо над шинелите си. Белите ризи и кюлоти изиграват ролята на камуфлаж и позволяват на войската да се приближи незабелязано на стотина метра от позициите на врага.

Появата на червеноармейците с тежката им артилерия от смятаната за непроходима местност зашеметява противника. Независимо от това, на болшевиките им отнема пет дни да прогонят белите, американците и канадците от селото и да ги принудят да отстъпят от града. "Снегът, дълбок до пояса, беше истински кошмар и с всяка стъпка някой от нашите нещастни другари падаше мъртъв или ранен. Беше невъзможно да им помогнем – всеки се бореше за собствения си живот", спомня си лейтенант Хари Мийд.

На 24 януари трябва да се проведе решаващият щурм на града. Без да дочакат атаката, белогвардейците и интервентите бързат да отстъпят от Шенкурск по единствения непрекъснат от червените път откъм село Виставка.

Тежко поражение

В ръцете на навлезлите в града войници от 6-а армия попадат военни складове с 15 оръдия, 60 картечници и 2000 винтовки. Абсолютно недокоснати са останали големи запаси от храна. Именно те до голяма степен помагат на противника да се измъкне успешно – изгладнелите червеноармейци буквално се нахвърлят на храната и изобщо не им е до преследване.

В резултат на Шенкурската операция силите на белите и интервентите губят важен опорен пункт и са изтласкани на 90 км на север. Само американците и канадците губят близо 40 души, а в редиците им има и стотици ранени, което е болезнен удар за интервентите. За сравнение, за цялата си година и половина пребиваване в Далечния изток и в Сибир, 8000-ният американски корпус "Сибир" губи в бой общо 48 военни, а 52 от войниците му са ранени.

Шенкурската катастрофа силно подкопава моралния дух на интервентите, като предизвиква брожения в редиците на американските, британските и френски подразделения, чиито войници не искат да умират в чужда за тях война. Тя изиграва и немалка роля за това правителството на САЩ и съюзниците им скоро сериозно да се замислят за целесъобразността и цената на пребиваването на войските им на територията на Русия.

Белите или червените: кой започва Гражданската война в Русия?